Решение № 199 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6529/2007 г.

Решение № 199 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6529/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /2007 г./ С решение № 52 от 21.05.2007 г. по гр.д. № 121/2007 г. на Я. окръжен съд, оставено в сила с решение № 69 от 27.09.2007 г. по гр.д. № 112/2007 г. на Бургаски апелативен съд ответникът "Н" Е., София е осъден на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да заплати на ищците сумата 43 131 лв., представляваща обезщетение за ползването на съсобствен имот за периода от 15.11.2002 г. до 7.03.2007 г., ведно с лихви и разноски. Ответникът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа доводи за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди че въззивният съд неправилно отказал да спре производството по чл. 182, б. "г" ГПК до приключване на административно дело № 4103/2006 г., решението по което обуславя допустимостта и основателността на настоящия иск. Оспорва и наличието на съсобственост с ищците. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Ищците оспорват жалбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Ищците са наследници на Т. Г. Н., чиито имоти са били одържавени и възстановени по реда на ЗВСОНИ. Част от притежаваните от наследодателя им имоти не са съществували реално при влизането в сила на ЗВСОНИ, затова ищците са обезщетени по реда на ЗОСОИ със заповед на О. управител, като начина на обезщетение е определен според хипотезата на чл. 2, ал. 5 и чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОСОИ - чрез реално възстановяване на терен от 3100 кв. м., а за разликата- с компенсаторни записи. Не е спорно по делото, че теренът представлява реална част от по- голям имот, за който е прието, че е съсобствен между ищците, ответника "Н" Е. и "В" АД, гр. Я., както и че целият имот се ползва от "Н" ЕАД. С влезли в сила решения ответникът е осъден да заплати обезщетение на ищците за ползването на частта им от имота за периода от реституирането му до 15.11.2002 г. Предмет на настоящия иск е обезщетение за следващия период от 15.11.2002 г. до 3.07.2007 г., като не е спорно, че и през този период имотът се ползва изцяло от ответника. За да уважи иска въззивният съд е изложил съображения, че по силата на определения начин на обезщетяване страните са станали съсобственици на имота и този, който ползва целия имот дължи обезщетение на другия съсобственик на основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Основното възражение на ответника е било, че не е налице съсобственост, тъй като заповедта на О. управител №/ 8.05.2001 г., определяща начина на обезщетяване е с реален имот, а не с идеална част, както предвижда чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОСОИ, а освен това тази заповед е отменена с нова заповед № Р* от 3.02.2006 г., която пък е обжалвана и образуваното по този повод административно дело не е приключило. Във връзка с това касаторът е поддържал и искане за спиране на настоящото производство по чл. 182, б. "г" ГПК, което не е било уважено. Съображенията на въззивния съд са, че висящото административно производство е ирелевантно за настоящия спор, тъй като дори и да бъде потвърдена заповедта, с която се отменя определения начин на обезщетение с реален имот, това ще има действие занапред, докато претенцията по настоящото дело е за предходен период. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение в настоящия състав намира, че в тази част, като е отказал да спре делото, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което съгласно т. 8 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС е довело до недопустимост на постановеното решение и затова същото следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане с евентуално спиране и изчакване резултата от административното дело. В същата връзка следва да се посочи, че е неоснователно становището на въззивния съд за липсата на обусловеност между двете производства, тъй като ако се определи друг начин на обезщетяване- с компенсаторни записи, качеството на ищците на съсобственици ще отпадне изначално, а не само занапред и това ще има пряко отношение към материалноправната им легитимация по настоящия иск. По изложените съображения и с оглед указанията, дадени в т. 8 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение