Решение № 14279 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16776/2013 г.

Решение № 14279 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16776/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационkа жалба на "Фуего ПН" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Плевен, жк "Дружба", бл. 319, вх. "Д", ет. 3, ап. 8, представлявано от управителя Петьо Тошков Петров, чрез адв. Димитър Балкански, срещу Решение № 563 от 14.11.2013 г., по адм. дело № 1156/2012 г. по описа на Административния съд - Велико Търново, с което e отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу ревизионен акт № 151200902 от 27.07.2012 г. на орган по приходите в териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - Велико Търново, потвърден с Решение № 567 от 22.10.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - гр. Велико Търново при Централното управление (ЦУ) на НАП и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 456.11 лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът е стигнал до грешни фактически и правни изводи. В закона изрично е посочено, че за доказване на вътрешнообщностните доставки (ВОД) е необходимо доставчикът да разполага с ЧМР, в което да е посочено, че стоката е получена. Съдът неправилно е приел, че не са извършени ВОД, защото липсват тахошайби и заповеди за командировки на лицата, които са били командировани. Тези документи не са задължителни, а от представените доказателства се установява реалната доставка по ВОД. По отношение на доставките, свързана с дървения материал, са представени доказателства за тяхната реалност - товарителници, пътни листа, фактури, данни за реализацията. Съдът неправилно е приел, че не са реални само, защото няма превозни билети или пътните позволителни. Съгласно действащото тогава законодателство, не е било необходимо те да бъдат съхранявани за такъв продължителен период от време. Иска се отмяна на решението и на процесния РА, както и присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък.

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) (с предишно наименование Дирекция "ОУИ") - Велико Търново, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Излага мотиви, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество съобрази следното:

Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно допълнително начисления данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 70 732,76 лв. на основание чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 67, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) върху данъчна основа в размер на 353 663 лв. посочената сума представлява сбор от данъчните основи по фактура № 233 от 20.05.2011 г., издадена от "Фуего ПН" ЕООД на "Leo Skin Comert" S. R. L., Румъния, с предмет на доставка "1580 бр. автомобилни гуми"; фактура № 234 от 20.05.2011 г., издадена от "Фуего ПН" ЕООД на "Leo Skin Comert" S. R. L., Румъния, с предмет на доставка "1800 бр. автомобилни гуми" и фактура № 235 от 28.05.2011 г., издадена от "Фуего ПН" ЕООД на "Leo Skin Comert" S. R. L., Румъния, с предмет на доставка "1783 бр. автомобилни гуми", за които РЛ твърди, че отразяват ВОД; за данъчни периоди по ЗДДС месеци 03.2011 г., 04.2011 г., 05.2011 г., 06.2011 г., 07.2011 г. и 08.2011 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 47 647.52 лв. по 41 бр. фактури, издадени от "Юлий Цезар-79" ЕООД - гр. Габрово, предмет на доставки "дърва за огрев"; за данъчни периоди по ЗДДС месеци 09.2010 г., 12.2010 г. и 04.2011 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 3 121.47 лв. по 6 бр. фактури, издадени от "Топлина Ин" ЕООД - гр. Плевен, с предмет на доставки "дърва за огрев и технологична дървесина"; за данъчен период по ЗДДС месец 04.2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 69 679.58 лв. по фактура № 203 от 18.04.2011 г., издадена от "Илком комерс" ЕООД - гр. София, с предмет доставка "1580 бр. автомобилни гуми", по фактура № 204 от 21.04.2011 г., издадена от "Илком комерс" ЕООД - гр. София, с предмет доставка "1800 бр. автомобилни гуми" и по фактура № 205 от 28.04.2011 г., издадена от "Илком комерс" ЕООД - гр. София, с предмет доставка "1783 бр. автомобилни гуми".

За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, процесуалните правила не са нарушени съществено и актът, с който е отказано претендираното право е законосъобразен, защото не е установена реалността на доставките по процесните фактури, нито претендираните ВОД с получател румънски търговец.

1. По отношение на ВОД по процесните три фактури, издадена от "Фуего ПН" ЕООД на "Leo Skin Comert" S. R. L., Румъния, първоинстанционният съд е приел, че липсват достатъчно доказателства, че превозът е извършен от "Аграимпекс" ЕООД. Наличието на тахографски листи (тахошайби) при извършване на международен превоз на стоки е задължително на основание чл. 57, ал. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, а такива в хода на ревизията и по делото не са представени. Поради това съдът, е приел, че представените от "Аграимпекс" ЕООД фактури за извършена транспортна услуга, квитанции за платени пътни такси, трудов договор, лиценз за извършен автомобилен превоз, свидетелство за регистрация на МПС и извадки от счетоводни регистри, не доказват извършена услуга, свързана с превоз на процесните стоки. В приетите по делото заключения (основно и допълнително) на Съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), е посочено, че доставчикът е осчетоводил фактури за транспорт, издадени на "Фуего ПН" ЕООД, има наети лица и транспортни средства, т. е. кадрова и техническа обезпеченост на извърши услугата, но съдът е приел, че с това не се доказва извършения превоз на стоките до Румъния. Констатирани са неточности при в реквизитите на товарителниците. В тях липсва означение за дата и място на получаване на стоките и условия за доставка, съобразно изискванията на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), прието е, че и те не са достатъчно доказателства за установяване на посочените обстоятелства.

По делото е установено, че процесните стоки са декларирани като придобити от ревизираното лице от "Илком комерс" ЕООД, който ги е придобил като предмет на ВОП от Италия. Жалбоподателят извършва с тях ВОД към дружество "Leo Skin Comert" S. R. L., Румъния, което от своя страна извършва отново ВОД на същите стоки към дружество в Република България - "Алкамо БГ" ЕООД. Съдът е приел, че няма явна икономическа логика за закупуване и транспортиране на стоки от доставчика "Илком комерс" ЕООД на "Фуего ПН" ЕООД, транспорт от Румъния до България, откъдето по пътя собствеността върху стоките да се прехвърля от румънското дружество на "Алкамо БГ" ЕООД. В заключение е прието, че не става ясен целеният икономически резултат на препродажбата на процесните стоки между участниците в него. Поради изложеното е прието, че законосъобразно с обжалвания РА е начислен данък, тъй като не е налице ВОД на стоки по процесните фактури, издадени от жалбоподателя на "Leo Skin Comert" S. R. L., Румъния.

2. По отношение на отказания данъчен кредит за данъчните периоди м. 03.2011 г., м. 04.2011 г., м. 05.2011 г., м. 06.2011 г., м. 07.2011 г. и м. 08.2011 г. по 41 бр. фактури, издадени от "Юлий Цезар-79" ЕООД - гр. Габрово, предмет на доставки "дърва за огрев", първоинстанционният съд е констатирал, че доставчикът е представил копия от процесните фактури, договор за покупко-продажба на дървесина, сключен между "Юлий Цезар-79" ЕООД като продавач и ревизираното лице като купувач, счетоводни документи за осчетоводяване на стопанските операции по издадените на ревизираното лице фактури. Декларирано е, че за процесните периоди дървесината е добивана и закупувана от държавните горски стопанства в Севлиево, Лъгът, Костенец, Ловеч, Габрово и малки количества от трети лица, като е декларирано, че транспортът на стоките от доставчика към купувача (жалбоподателя) е извършвано с транспортни средства на купувача. Съдът е приел, че от основното и допълнително заключение на ССЕ се установява начинът на осчетоводяване на фактурите при жалбоподателя, както и факта на осчетоводяване на фактурите при доставчика, вещото лице е работило само въз основа на регистри по отделни счетоводни сметки и оборотни ведомости с натрупвания за периодите, като не е извършено съпоставка между тези количество и първичните счетоводни документи за придобиването им, поради което не се ангажира с отговор за въпроса за налични количества стоки за всеки от периодите, когато са издадени процесните фактури. Прието е, че доставчикcj, към момента на извършване на доставките е разполагало първоначално с 4 наети лица, впоследствие освободени и никакви собствени или наети обекти, в които да извършва производствена или търговска дейност. Установени са неточности при попълването на пътните листи - разминавания между датите на добиване на стоките от доставчика и датите на фактурите, издадени на ревизираното лице. Липсват и позволителни за сеч и превозни билети, документи, които следва да съпътстват доставката на посочените стоки. След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът е приел, че процесните доставки не са реални.

3. По отношение на отказания данъчен кредит за данъчните периоди м. 09.2010 г., м. 12.2010 г. и м. 04.2011 г. по 6 бр. фактури, издадени от "Топлина Ин" ЕООД - гр. Плевен, с предмет на доставки "дърва за огрев и технологична дървесина", първоинстанционният съд е направил сходни изводи, като по доставките на "Юлий Цезар-79" ЕООД. По делото са представени копия от спорните фактури, договор за покупко-продажба на дървесина, сключен между доставчика и ревизираното лице, документи за извършени разплащания, доставчика е декларирал от къде е добил дървесината. От заключенията на ССЕ се установява начинът на осчетоводяване на фактурите при жалбоподателя, както и факта на осчетоводяване на фактурите при доставчика. Първоинстанционният съд е приел, че дружеството към момента на извършване на доставките не разполага с наети лица, собствени или наети обекти, в които да извършва производствена или търговска дейност. Освен това липсват и позволителни за сеч и превозни билети, документи, които следва да съпътстват доставката на посочените стоки. Съдът е приел, че според представените документи и декларираното от доставчика е бил извършван превоз на дървесина от с. Радювено, обл. Ловеч до гр. Свищов, но липсват доказателства за наличие на дървесина, нейното добиване и товарене, поради което е направил извод, че само въз основа на данни за превоз не може да се обоснове извод за наличие на реална доставка.

4. По отношение на отказания данъчен кредит за данъчния период м. 04.2011 г. по фактура № 203 от 18.04.2011 г., издадена от "Илком комерс" ЕООД - гр. София, с предмет доставка "1580 бр. автомобилни гуми", по фактура № 204 от 21.04.2011 г., издадена от "Илком комерс" ЕООД - гр. София, с предмет доставка "1800 бр. автомобилни гуми" и по фактура № 205 от 28.04.2011 г., издадена от "Илком комерс" ЕООД - гр. София, с предмет доставка "1783 бр. автомобилни гуми", са представени договор за покупко-продажба на стоките от 01.04.2011 г., документи за извършени разплащания, счетоводни документи за осчетоводяване на стопанските операции по фактурите, като е декларирано, че стоките са закупени от Италия, декларирани като ВОП. В заключенията на ССЕ по отношение на този доставчик се посочва, че доставките са отразени счетоводно при доставчика, отчетени са приходи и има отразено плащане по банков път. Първоинстанционният съд е приел, че само от счетоводните данни за движение на стоки не се следва автоматично извод за тяхното реално съществуване. В случая не е доказано получаване, транспорт и предаване на стоките. В хода на ревизията е било установено, че посоченият като превозвач "Алфа експрес 1" ЕООД няма транспортни средства и наети лица за извършване на превоз. Липсват доказателства за транспортирането на стоките от Италия до България и по маршрут София - Плевен. При така установеното съдът е приел, че не е установено наличието на облагаеми доставки.

Настоящият състав на касационната инстанция намира първоинстанционното съдебно решение за валидно и допустимо, а относно правилността му съобрази следното:

1.Относно отказа на данъчен кредит по фактурите на "Илком комерс" ЕООД и начисляването на ДДС по признати за неосъществени ВОД получател "Leo Skin Comert" S. R. L., Румъния.

С РА на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 69 679,58 лв. по три фактури с издател "Илком комерс" ЕООД съответно от 18, 21 и 28.04.2011 г. с предмет "автомобилни гуми" поради липса на реални доставки по фактурите и в същото време е начислен ДДС в размер на 70 732,76 лв. по три фактури от м. 05.2011 г. със същия предмет, издадена от РЛ с получател "Leo Skin Comert" S. R. L., Румъния, поради непризнаване на ВОД. Тези констатации на РА са вътрешно противоречиви, а това противоречие изобщо не е констатирано от страна на първоинстанционния съд, макар че е изтъкнато още с възражението против ревизионния доклад /стр. 8 от възражението против РД/. От една страна, органите по приходите са твърдяли, че фактурите от м. 04.2011 с издател "Илком комерс" ЕООД са фиктивни и РЛ не е получило никаква стока по тях, а от друга - че РЛ е извършило през м. 05.2011 г. облагаеми доставки на автомобилни гуми /в същото количество като това, за което е отказан данъчен кредит при придобиването/ на територията на страната, върху стойността на които следва да се начисли процесният ДДС. Доколкото в РА няма констатации РЛ да е получател по фактури с предмет автомобилни гуми от други доставчици през м. 04 и 05.2011 г., констатацията за последващи облагаеми доставки на територията на страната с предмета на фактурите, по които е отказан данъчен кредит, представлява признание от страна на органите по приходите за реалността на оспорените доставки, което следва да се преценява с оглед на всички останали събрани по делото доказателства. В същото време, на стр. 3 в писмената защита на ответника в първоинстанционния процес изрично е заявено, че "в случая е налице т. нар. фиктивно кръгово префактуриране на една и съща стока чрез имитиране на ВОД и последващо ВОП, като участниците, в това число и жалбоподателя, само документално са ги оформяли чрез съставяне и манипулиране на доказателства". Твърди се, че доколкото жалбоподателят е участвал при съставянето на тези документи, изключена е неговата добросъвестност. Това заявление е предшествано от изложение на фактически твърдения за следната последователност на фиктивни кръгови доставки: прекият доставчик "Илком комерс" ЕООД, представлявано от физическото лице Иво Динков Крумов, е декларирал получаването на автомобилните гуми чрез ВОП от Италия през 2010 г., продал ги е с процесните фактури на ревизираното лице, което е приспаднало данъчен кредит по тях /отказан с РА/; след това РЛ е декларирало ВОД /със ставка 0/ на стоките с получател румънското дружество, извършен чрез транспортиране на стоките от превозвача "Аграимпекс" ООД /с РА не се признава ВОД и се начислява ДДС по фактурите/; румънският получател, с упълномощено лице Камен Младенов, е декларирал ВОП на стоките и в същите дни на получаването им ги е продал чрез ВОД /със ставка 0/, чрез транспортиране на стоките отново от превозвача "Аграимпекс" ООД, на българското дружество "Алкамо БГ" ЕООД, представлявано от физическото лице Митка Боянова Ганчева, преупълномощена от Иво Динков Крумов.

Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са доказани реалните доставки на автомобилни гуми по фактурите на "Илком комерс" ЕООД. Въпреки декларацията на управителя на посочения доставчик Николай Георгиев, че стоката е получена от него чрез ВОП от Италия, тази декларация не е подкрепена с убедителни доказателства. Съгласно представения договор между доставчика и РЛ /стр. 25 от папка № 7 от ревизионната преписка/ доставчикът е длъжен да съхранява стоката в нает от него склад в гр. Плевен на отговорно пазене. В представените в ревизионното производство международни товарителници с изпращач италианско дружество, получател "Илком комерс" ЕООД и превозвач "Алфа Експрес 1" ЕООД гр. Плевен, не е посочено място на разтоварване на стоката. Отделно от това, в хода на ревизията е било установено, че посоченият като превозвач "Алфа експрес 1" ЕООД няма транспортни средства и наети лица за извършване на превоз. С основание, при това, органите по приходите са приели, че не е доказано транспортирането на стоката, нито от Италия до София, нито от София до Плевен. В подкрепа на извода за липса на доставки по тези фактури е и недоказването на последващи облагаеми доставки с предмета на фактурите. Обосновано и въз основа на събрания Протокол образец SCAC 2004, съгласно процедурата по Регламента за административно сътрудничество от 2003 г., административният съд е приел, че не е доказано преминаването на границата между държави членки като условие, без което не може да се признае извършването на вътреобщностни доставки /ВОД/, облагаеми със ставка 0%. Наистина, в товарителниците не е посочено място на разтоварване на стоката, а и съгласно другите доказателства тя не е била изобщо разтоварвана. В случая, е установено, че румънското дружество-получател по фактурите, по които се претендира ВОД, собственост на български гражданин с постоянен адрес в РБългария, наистина е декларирало ВОП на стоките по фактурите и последваща ВОД за РБългария с получател "Алкамо БГ" ЕООД, като упълномощеният представител на румънското дружество е заявил, че стоката не е разтоварвана в Румъния, а веднага е откарана обратно за България за сметка на ревизираното дружество със същите превозни средства. Обратно на поддържаното в касационната жалба, декларирането на ВОП от получателя по претендирана ВОД не е абсолютно доказателство за осъществена ВОД /вж. т. 3 от диспозитива на Решение на СЕО от 27.09.2007 г. по дело С-409/04, Teleos plc и др./.

Настоящият състав на касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че връщането на стоката в същите дни на доставянето й обратно в България със същите превозни средства е поведение, лишено от икономическа логика и намира, че поради това с основание ответникът пред АС, чрез процесуалния си представител, е твърдял, че е установена схема за данъчна измама от тип "въртележка", за която ревизираното лице не може да не е знаело, защото "връщането" на стоката обратно в България е за негова сметка, според декларацията на представляващия румънския търговец /установена с образец SCAC 2004/ и доказателствата за плащане на превозвача от страна на ревизираното лице. След като тази схема е единственото обяснение на това поведение, правилно административният съд е потвърдил отказа на данъчен кредит по фактурите на "Илком комерс" ЕООД в размер на 69 679,58 лв. Този отказ е в съответствие с т. 3 от диспозитива на Решение на СЕО по дело С-255/02 Halifax, съгласно която "Когато се установи, че съществува злоумишлена практика, сделките, на които тя се основава трябва да се предефинират така, че да се възстанови ситуацията, която би преобладавала при липсата на сделките, представляващи злоумишлена практика.". Решението в посочената част и в съответната част за разноските следва да остане в сила.

Що се отнася до начисляването на ДДС по фактурите за неосъществените ВОД, настоящият състав на касационната инстанция не споделя разбирането на органите по приходите и на първоинстанционния съд, че в случая от недоказването на ВОД директно следва, че ревизираното лице е извършило облагаеми доставки на автомобилни гуми в страната, по които продажби следва да се начисли ДДС. Родово-определените стоки по фактурите с издател "Илком комерс" ЕООД са идентични с тези по фактурите на РЛ не само по род и вид, но и по количество /с точност до бройка/ и при липса на доказателства ревизираното лице да е разполагало със стоки от същия вид и род, придобити по друг начин и при обоснованите констатации, че не е получило такива стоки от "Илком комерс" ЕООД, противоречи на житейската и правна логика да има основание за начисляване на ДДС по доставки на стоки, които не е доказано да са извършени. Самата приходна администрация в становището си по същество пред първата инстанция твърди, че фактурите, по които се претендира ВОД са фиктивни, а доказването на извършени укрити сделки на територията на страната не е сторено в процесната ревизия, извършена по общия ред.

Решението в частта му, с която е начислен ДДС за данъчен период м. 05.2011 г. и в съответната част за разноските подлежи на отмяна и вместо него следва да се постанови друго, с което РА бъде отменен в посочената част.

2. Относно отказа на данъчен кредит общо в размер на 50 768,99 лв. по фактурите на "Топлина Ин" ЕООД и "Юлий Цезар-79" ЕООД с предмет дърва за огрев и технологична дървесина.

За да отхвърли жалбата на РЛ относно фактурите на посочените доставчици, първоинстанционният съд е приел, че доставчиците, към момента на извършване на доставките са разполагал или с незначителен персонал от 4 наети лица или с никакъв персонал, не са притежавали собствени или наети обекти, в които да извършват производствена или търговска дейност, не са разполагали с продадените количества дървесина. Установени са неточности при попълването на пътните листи - разминавания между датите на добиване на стоките от доставчика и датите на фактурите, издадени на ревизираното лице. Съдът е приел, че липсата на позволителни за сеч и превозни билети, които следва да съпътстват доставката на посочените стоки, е допълнителен аргумент за фиктивността на фактурите. След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът е приел, че процесните доставки не са реални.

Тези фактически изводи не са обосновани на събраните по делото доказателства, а въз основа на тях, в тази част, е постановено съдебно решение в противоречие с материалния закон.

Основната дейност на ревизираното дружество е търговия на едро с дърва за огрев и технологична дървесина, като дружеството не разполага със склад за дървесината и в повечето случаи стоката се закупува от ревизираното дружество и директно се транспортира до купувача, съгласно писмените обяснения на управителя на стр. 33 и стр. 68 от ревизионната преписка. Още в ревизионното производство относно реалността на доставките по фактурите на посочените доставчици са представени договори за покупко- продажба на дървесина, товарителници, пътни листа и доказателства за плащане в преобладаващата част от случаите по банков път на стоките. Обратно на приетото от административния съд, представените доказателства си кореспондират. В договорите доставчиците са се задължили да продадат на РЛ дървесина на определени цени от определени държавни горски стопанства, като превозването й е станало с транспортни средства на ревизираното лице в повечето случаи, също и с наети превозвачи, за което именно са представени товарителниците и пътните листа. В товарителниците е посочено мястото на товарене и разтоварване, като последното обикновено е в гр. Свищов и съдържанието им кореспондира с приложените към всяка товарителница пътни листи с описан маршрут, номер на превозните средства, име на водача на ППС. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че транспортирането на стока от вида на фактурираната е доказано с представените документи, но необосновано съдът е приел, че това не доказва, че доставчиците са разполагали с продадените количества дървесина. Липсата на превозни билети, придружаващи стоката, което по същество е нарушаване на правилата за добив на дървесина, не е сред основанията за отказ на право на данъчен кредит на получателя по фактурите, още повече, че в представените договори с доставчиците липсата на превозен билет е предвидена единствено като основание за купувача/РЛ/ едностранно да откаже приемането на стоката по вина на продавача. В случая, товарителниците удостоверяват и предаването на стоката от доставчиците на ревизираното дружество, което само я е доставяло на свои клиенти. В подкрепа на тези фактически изводи е и приетото допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което категорично установява последващата реализация на дървесината на клиенти на ревизираното лице в гр. Свищов, където е и разтоварена стоката. Експертизата е установила и осчетоводени приходи от тези последващи продажби, както и разходи за горивото в периода от м. 09.2010 до м. 08.2011 г. за изпълнение на превоза и по представените товарителници. Наличието на персонал за добива на дървесината и начина на ангажирането му не е от съществено значение при доказано предаване на стоката. Въпреки това, с протокол за насрещна проверка от 17.11.2011 г. /стр. 75 от ревизионната преписка/ е установено ангажиране на конкретно физическо лице по добива на дървесината за "Топлина Ин" ЕООД, което е било упълномощено за извършване на сеч, извозване и експедиция по позволителни за сеч и извозване на името на упълномощителя. С протокол за насрещна проверка от 04.11.2011 г. за доставчика "Юлий Цезар-79" ЕООД /стр. 1 от папка № 6 от ревизионната преписка/ е констатирано наличие на персонален, технически и материален капацитет за извършване на процесните доставки и още при тази проверка са представени договори на дружеството доставчик с физически лица за продажба и добив на дървесина, придружени с позволителни за сеч и фактури за покупка на дървесина от горски стопанства. Тези доказателства изобщо не са били обсъждани от първоинстанционния съд, а те са категорично в подкрепа на реалността на процесните доставки, фактурирани от посочения доставчик.

Предвид доказаната реалност на процесните доставки, в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е потвърдил отказа на право на данъчен кредит. Решението в тази част и в съответната за разноските подлежи на отмяна и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, вместо него следва да се постанови решение по същество, с което РА бъде отменен в посочената част.

Разноски.

В частта за разноските първоинстанционното решение подлежи на отмяна в частта му, с която РЛ е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер над 1 624,11 лв.

В зависимост от уважената част на жалбата против РА на РЛ следва да се присъдят 3 272,99 лв. деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение