Решение № 12557 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9303/2015 г.

Решение № 12557 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9303/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Главния секретар на Министерство на регионалното развитие и благоустройството срещу решение № 4232/18.06.2015 г., постановено по адм. дело № 165/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Ответникът - П. Е. Т. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд отменя заповед № РД-02-16-542/12.12.2014 г., издадена от Главния секретар на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с която е прекратено служебното правоотношение с П. Е. Т. - на длъжност "държавен експерт" в отдел "Финансово-правна дейност", дирекция "Обновяване на жилищни сгради", считано от 12.12.2014 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, ПМС № 388/10.12.2014 г. за приемане на Устройствен правилник на МРРБ, заповед № РД-02-34-24/12.12.2014 г. за утвърждаване на длъжностно разписание на МРРБ. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Общата численост на персонала - 651 щатни бройки и организационните структури на МРРБ са определени с устройствения правилник, приет с ПМС № 388 от 10.12.2014 г., обн., ДВ, бр. 102 от 12.12.2014 г., в сила от 12.12.2014 г. Със заповед № РД-02-34-23/12.12.2014 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е съкратена щатната бройка за длъжността държавен експерт, заемана от оспорващия в отдел "Финансово правна дейност", дирекция "Обновяване на жилищни сгради", и е закрита дирекция "Обновяване на жилищните сгради". При изследване на приложеното по делото щатно длъжностно разписание в сила от 28.10.2014 г. първоинстанционният съд констатира, че за дирекция "Обновяване на жилищните сгради" е била определена щатна численост от 15 щатни бройки, структурирана в два отдела: "Финансово правна дейност" с 6 щ. бр. и "Технически контрол" с 8 щ. бр. Оспорващият е заемал длъжността държавен експерт, за която е била предвидена 1 щ. бр. в отдел "Финансово правна дейност". С новото длъжностно разписание в сила от 12.12.2014 г. за новосъздадената дирекция "Жилищна политика" е определена щатна численост от 18 щатни бройки, структурирана в два отдела, както следва: "Стратегии и програми" с 6 щ. бр. и "Финансово управление, контрол и мониторинг" с 11 щ. бр., от които по 1 щ. бр. за длъжностите началник отдел и държавен експерт, 6 щ. бр. за главен експерт, 2 щ. бр. за старши експерт и 1 щ. бр. за младши експерт. След анализ на приетите по делото функционални характеристики на дирекция "Жилищна политика" и на дирекция "Обновяване на жилищните сгради" първоинстанционният обосновава извод, че основните функции и цели на закритата дирекция са запазени и при новосъздадената, като в по-голямата си част са идентични. Прието е, че се касае за преобразуване и преименуване на структурата при запазване на основните функции и цели, в т. ч. и във връзка с изпълнение на ОП "Регионално развитие". Констатирано е, че изцяло са запазени и функциите и задачите на отдел "Финансово-правна дейност" по отношение на новосъздадения отдел "Финансово управление, контрол и мониторинг", като единствено е променен начинът и редът на описанието им във функционалната характеристика. С оглед изричното изявление на процесуалния представител на административния орган, безспорно е установено, че не са изготвяни и връчвани характеристики на длъжностите в дирекция "Обновяване на жилищните сгради", в т. ч. и за заеманата от Т. длъжност, поради което не може да се съпоставят задълженията, целите и изискванията за заемане на длъжността държавен експерт в отдел "Финансово-правна дейност" и тези за същата длъжност в отдел "Финансово управление, контрол и мониторинг". Обосновано е прието, че органът по назначаването не е изпълнил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл, според която задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика. Предвид неизготвянето на длъжностна характеристика за длъжността, заемана от служителя и на основание чл. 161 от ГПК вр. чл. 144 от АПК е прието, че е налице идентичност между задълженията, целите и изискванията за заемане на тази длъжност с определените с длъжностната характеристика за държавен експерт в отдел "Финансово управление, контрол и мониторинг". Обжалваното решение е правилно. Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 АПК като установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Изводът на съда, че обжалваният административен акт е постановен в нарушение на материалния закон е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Съгласно правилото на чл. 142, ал. 1 АПК законосъобразността на индивидуалния административен акт се преценява към момента на неговото издаване. Понятието "длъжност в администрацията" е дефинирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията и се характеризира като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., той трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения, изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Изискванията са кумулативни. Правилна е преценката на съда, изведена въз основа на събраните доказателства, че нито едно от горните обстоятелства не се установява в конкретния случай. Законосъобразно е заключението на първоинстанционния съд, че не е налице закриване на структурата, в която е работил служителя Т.. Не е осъществено и съкращаване на щатната бройка за длъжността, заемана от оспорващия, респ. ответник по касация. Запазена е 1 щ. бр. за длъжността "държавен експерт" в отдел "Финансово управление, контрол и мониторинг", която е съществувала и в отдел "Финансово-правна дейност". Към момента на издаване на процесната заповед не е имало длъжностни характеристики за длъжностите по новото длъжностно разписание в дирекция "Обновяване на жилищните сгради", в т. ч. и за заеманата от Т. длъжност. Липсата на длъжностна характеристика на новосъздадена длъжност препятства съда да установи наличието на реално съкращаване на длъжността и обосновава извода за незаконосъобразност на оспорената заповед. С приемането на промени в длъжностната структура органът по назначаването е следвало да е наясно какви функции трябва да бъдат възложени на новосъздадената длъжност предвид служебната необходимост, която налага промяната. Изложеното обосновава извода, че оспорената заповед е издадена и при превратно упражняване на власт, като целта на съкращаването не е била свързана с оптимизиране дейността на администрацията, а с преобразуване на длъжности без установена служебна необходимост. Решаващият съд правилно е приел, че в случая не е осъществена и втората предпоставка, за да се приеме че е налице реално съкращаване на заеманата от оспорващия длъжност, тъй като същата е продължила да съществува както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Предвид гореизложеното, като е направил извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед и за противоречието й с целта на закона първоинстанционния съд е постановил решение, което е съответно на материалния закон и на събраните по делото доказателства. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че решаващият съд правилно е определил приложимата в казуса материалноправна норма спрямо конкретните фактически обстоятелства и е направил обоснован правен извод за незаконосъобразност на заповед № РД-02-16-542/12.12.2014 г., издадена от Главния секретар на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - Пето отделение