Решение № 8202 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3457/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационна жалба от Даесеф АД, ЕИК 131022476, чрез адв. Д. Пеков, срещу Решение 179/14.02.2024 г., постановено по адм. дело 1322/2023 г. по описа на Административен съд София област, в частта, отхвърляща жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) 798-1 от 02.11.2021 г. на главен специалист Данъчни приходи при Община Правец, потвърден с Решение 1/05.01.2022 г. на Началник отдел Местни приходи при Община Правец. В останалата си част съдебният акт е влязъл в сила и не е предмет на касационно обжалване. Съдебното производство е във фазата на повторна касация, след като с Решение 10866/09.11.2023 г., постановено по адм. дело 3951/2023 г. по описа на ВАС, е отменено Решение 23/09.01.2023 г. по адм. дело 141/2022 г. по описа на Административен съд София област и делото е върнато за ново разглеждане при спазване на дадените задължителни указания. В касационната жалба е наведено твърдение за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че дружеството не е имало стари задължения за ДНИ, тъй като са били платени. В тази връзка посочва, че административният съд не е отбелязал за кой период са отнесени постъпилите суми от 28.09.2020 г., 03.09.2020 г. и 15.02.2021 г. Формулира искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част за ДНИ и присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Към касационната жалба са приложени писмени доказателства, находящи се на л. 4 - л. 35 от делото. Ответникът Началник на отдел Местни приходи при Община Правец, чрез адв. Райчинова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 10.04.2024 г. В съдебно заседание оспорването се поддържа от процесуалния представител, която отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част като правилно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство, съгласно договор за правна защита и съдействие от 29.03.2024 г., преводно нареждане от 27.05.2024 г. и списък с разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София област е бил Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК 798-1/02.11.2021 г. на главен специалист Данъчни приходи при община Правец, потвърден с Решение 1/05.01.2022 г. на Началник отдел Местни приходи при Община Правец, с който на Даесеф АД са установени задължения към 02.11.2021 г. за данък недвижими имоти (ДНИ) в размер на 6 620,69 лв. и лихви за просрочие в размер на 115,84 лв., както и задължения за такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 12 553,26 лв. и лихви в размер на 219,65 лв. или общо дължимо за ТБО в размер на 12 772,91 лв. Фактическите установявания на съда при повторното разглеждане на делото са свързани с подадените декларации по чл. 14 ЗМДТ от страна на дружеството-жалбоподател и характеристиките на имотите, за които са били открити партидни номера 131022476004, 7317F502, 7317F503, 7317F504, 7317F505, 7317F506, 7317F507, 7317F508, 7317F509, 7317F510, 7317F511, 7317F512 и 7317Н4504. През 2020 г. Даесеф АД е подало декларации по чл. 71 ЗМДТ за част от имотите. След констатациите и отговорите на вещите лица по приетите заключения на съдебно-счетоводни експертизи основно и допълнително, в решението са отбелязани и представените от ответника по делото декларации по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ за 2020 г. и 2021 г. за определяне на ТБО според количеството на битови отпадъци. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган служител на общинската администрация, определен със Заповед 3-08/06.01.2017 г. на Кмета на община Правец и в предписаната от закона писмена форма. Относимите изводи към определянето на ДНИ касаят качеството на Даесеф АД като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ и използваната методика за определяне на данъчната оценка по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ за процесните имоти, която съответства на данните от основната и допълнителна ССЕ по делото. На самостоятелно място са изложени мотивите във връзка с възражението за погасяване на задълженията за ДНИ и ТБО по представените платежни нареждания от 03.09.2020 г., от 28.09.2020 г. и 15.02.2021 г. Крайното заключение в тази част е, че при издаването на АУЗД е съобразена разпоредбата на чл. 169, ал. 3а ДОПК, тъй като за длъжникът не е налице право на избор и органът е отнесъл правилно направените плащания за погасяване на по-рано възникналите задължения. Решението на Административен съд София област е валидно, допустимо и правилно в обжалваната му част. Установените факти и събраните доказателства по делото са разгледани подробно от първоинстанционния съд и са обсъдени в тяхната съвкупност при постановяване на крайното решение. Оплакванията на касатора за неправилно прихващане на плащанията по банков път са неотносими към правния спор. Неговият предмет в случая е ограничен до законосъобразността на установения с АУЗД 798-1/02.11.2021 г. размер на задължения за ДНИ за 2021 г. и лихви за просрочие, изчислени към 02.11.2021 г., съответно 6 620,59 лв. и 115,84 лв. В касационната жалба не е направено позоваване на конкретна законова разпоредба, която обосновава претенцията за погасяване на възникналите задължения според отбелязването в платежните нареждания от 03.09.2020 г., от 28.09.2020 г. и 15.02.2021 г. Правилно решаващият съд приема, че приложение намира нормата на чл. 169, ал. 3а ДОПК (в сила от 01.01.2016 г.), според която, до заявяването им за принудително събиране задълженията за съответния вид, установявани от общините, се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява. В допълнение към изложеното, когато за един и същи имот бъде платен повторно ДНИ или прихванат неправилно, ако това се установи, съответната сума подлежи на прихващане или възстановяване по реда на чл. 129 ДОПК. За разлика от ревизионния акт, с който се установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за ЗОВ по арг. от чл. 118, ал. 1, т. 1 ДОПК, функцията на АУЗ по чл. 107 ДОПК е ограничена само до установяването на техния размер. Поради същата причина и постановеното съдебно решение от АССО не засяга неблагоприятно жалбоподателя в това отношение и не преклудира правото му да обоснове евентуална претенция за възстановяване и/или прихващане в рамките на предвидения за целта срок. След проверка на заявените пороци от касатора, които са идентични с обсъдените от първоинстанционния съд и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира решението в обжалваната му част за правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски, на ответника се дължат разноски за платеното адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие 132136/29.03.2024 г. за касационното производство в размер на 970 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,