Решение № 12050 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9362/2014 г.

Решение № 12050 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9362/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба и частна жалба, подадени от адвокат Иван Стоянов, като пълномощник на д-р Силвия Антонова Ангелова, от гр. София, ул. "Васил Друмев" № 18, срещу решение № 2190/17.02.2014 г. и допълващо го определение № 7833/9.06.2014 г. постановени по адм. дело № 12008/2013 г. на Върховния административен съд - пето отделение. Поддържат се оплаквания за нищожност на Заповед № РД-02-16-924/9.08.2013 г. на министъра на Регионалното развитие, с мотива, че същата е издадена от некомпетентен орган, тъй като не е подписана от министъра, е от друго, неупоменато в нея лице. Поддържа се, че министърът на Регионалното развитие от 1.08.2013 г. е в редовен отпуск и със заповед е определил за заместник друго лице, което обстоятелство не е отразено в заповедта. Поддържат се доводи за неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон, тъй като, органът по назначението е посочил, че с ПМС № 161 от 2.08.2013 г. е приет Устройствен правилник на Министерството на регионалното развитие /МРР/, с който длъжността "държавен експерт" в отдел "Наблюдение, оценка и програмиране" към Главна дирещия " Управление на териториалното сътрудничество" е съкратена, но това обстоятелство не отговаря на истината-в новото щатно разписание и Устройствения правилник на МРР е запазен отдел "Наблюдение, оценка и програмиране" в Главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество", към която бях назначена на длъжност "държавен експерт". Видно от щатното разписание на Главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество", длъжността "държавен експерт" в отдел "Наблюдение, оценка и програмиране" е запазена със същата длъжностна характеристика. В тази връзка се счита, че посочения мотив в атакуваната заповед противоречи на Устройствения правилник и щатното разписание на Главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество". Очевидно не е налице "съкращаване на длъжността", а е налице съкращаване на щата, каквото обстоятелство не е посочено в заповедта и това я прави незаконосъобразна, и на това формално основание, тъй като не отговаря на действителността и е в противоречие с доказателствата по делото. Излагат се доводи за незаконосъобразност на заповедта поради нейната нецелесъобразност. В отдел "Наблюдение, оценка и програмиране" на Главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" преди издаването на заповедта имало по щатно разписание предвидени 2 бройки "държавни експерти", които към 1.08.2013 г. били заети. С обжалваната заповед, органът по назначаването е съкратил не длъжността, а жалбоподателката, тъй като другият държавен експерт не е съкратен. Поддържа се, че е налице заобикаляне на ЗДС, защото реално не е съкратена длъжността, а единият от двамата служители, без да е налице мотивът за това. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението в частта за разноските. Поддържа се, че жалбоподателката не дължи разноски- юрисконсултско възнаграждение-тъй като такова не е предвидено в разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, съответно в чл. 78, ал. 8 от АПК. Ответникът - министърът на регионалното развитие чрез процесуалния си представител е представил отговор на касационната жалба. Счита оплакванията за неоснователни, тъй като процесната заповед е издадена от компетентен административен орган-наличие на Заповед № РД-02-14-666/19.07.2013 г., с която министърът на регионалното развитие е наредил за периода от 1.08.2013 г. до 14.08.2013 г. да бъде заместван от Добромир Симидчиев, изпълняващ длъжността "заместник-министър на регионалното развитие". Последният е подписал процесната заповед. Поддържа, че въпреки запазването на дирекцията, отдела и една длъжност "държавен експерт" в него, очевидно е намаляване на бройката служители изпълняващи едни и същи задължения и функции. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, тъй като е налице преструктуриране на персонала и намаляване обема на дейността, която жалбоподателката е извършвала. Поддържа, че са неоснователни и оплакванията за разноските, като определеното юрисконсултско възнаграждение е дължимо. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени доводите по касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка на решението в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение е отхвърлил жалбата на Силвия Антонова Ангелова от гр. София, срещу Заповед на министъра на регионалното развитие № РД-02-16-924/9.08.2013 г., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, във вр. с ПМС № 161/2.08.2013 г. (ДВ, бр. 70/2013 г.), МЗ № РД-02-34-13/9.08.2013 г. и отправено писмено предизвестие до жалбоподателката, е прекратено служебното й правоотношение на длъжността "държавен експерт" в Отдел "Наблюдение, оценка и програмиране" (ОНОП), Главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" (ГДУТС) при Министерството на регионалното развитие (МРР), считано от 9.08.2013 г. Приел е, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, както и че прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателката е извършено при наличие на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, тъй като нейната длъжност реално е съкратена. С обжалваното определение, постановено на основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, е допълнено обжалваното решение № 2190/17.02.2014 г. в частта за разноските, като Силвия Антонова Ангелова е осъдена да заплати на Министерството на регионалното развитие сумата от 340,00 лева юрисконсултско възнаграждение по делото. По делото е приложена Заповед № РД-02-14-666/19.07.2013 г. /л. 3 от адм. преписка/, с която министърът на регионалното развитие е наредил за периода от 1.08.2013 г. до 14.08.2013 г. да бъде заместван от Добромир Симидчиев, изпълняващ длъжността "заместник-министър на регионалното развитие". По делото е безспорно установено, че процесната Заповед № РД-02-16-924 е подписана от Добромир Симидчиев на 9.08.2013 г., т. е. в периода на оправомощаването. Видно от приложеното към делото Длъжностно разписание на МРР, в сила от 13.05.2013 г., общата щатна численост на работещите в МРР е 651 бройки. От тях в ГДУТС са 69, в ОНОП - 8 от които "държавни експерти" - 2. Със Заповед № РД-02-34-12/9.08.2013 г. министърът е отменил ДР в сила от 13.05.2013 г., съкратил е посочени като длъжности и бройки щатни бройки и е определил ново ДР на МРР, в сила от 9.08.2013 г. Последното е утвърдено с МЗ № РД-02-34-13/09.08.2013 г. Изхождайки от показателите на същото общата щатна численост на работещите в МРР е намалена на 596 бройки. От тях в ГДУТС са 60, в ОНОП - 6, от които "държавни експерти" - 1. Жалбоподателката е получила Предизвестие за уволнение изх. № 91-4-345/9.08.2013 г., след което същия ден й е връчена и обжалваната МЗ № РД-02-16-924/9.08.2013 г. При тази фактическа обстановка съдът правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган и доводът за нищожност се явява неоснователен. По делото е безспорно установено, че същата е подписана от заместник-министъра на регионалното развитие Добромир Симидчиев, оправомощен от министъра да го замества през периода 01. - 14.08.2013 г. с МЗ № РД-02-14-666/19.07.2013 г. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. При преценката на законосъобразността на обжалвания административен акт съдът проверява спазването на материалноправните разпоредби при издаването му. Той преценява дали фактическото основание на административния акт отговаря на действителната фактическа обстановка и съответно дали последната попада под хипотезиса на правната норма, посочена в заповедта като правно основание. Под съкращаване на длъжността трябва да се разбира намаляване, премахване за в бъдеще на определени бройки от длъжностното разписание на съответната администрация поради намаляване или премахване на определена или определени функции в държавната служба. Това води до прекратяване на служебното правоотношение при условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. Сравняването на ДР в сила от 13.05.2013 г. и това от 9.08.2013 г. навежда на извода, че бройката служители в МРР, ГДУТС и ОНОП е намалена. Намален е и броя на служителите, изпълнявали длъжността "държавен експерт" в ОНОП - от 2 на 1. Въпреки запазването на дирекцията, отдела и 1 длъжност "държавен експерт" в него, очевидно е намаляването на бройката служители, изпълняващи едни и същи задължения и функции. Намаляването на бройките служители, изпълняващи едни и същи задължения и функции е - една от формите на "съкращаване на длъжността" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Правилно въз основа на доказателствата по делото 3-членният състав е приел, че в случая е налице действително съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност. Следователно прекратяването на съществуващото служебно правоотношение е извършено на предвидено в закона основание, при законово регламентиран фактически състав, поради което Заповед № РД-02-16-924 от 9.08.2013 г. на министъра на регионалното развитие не е издадена в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител и правилно тази заповед не е била отменена от 3-членния състав на Върховния административен съд, постановил обжалваното решение. Правилно в мотивите към атакуваното решение е посочено, че прекратяването на служебното правоотношение с жалбоподателката поради намаляване на длъжностите за "държавен експерт" като нормативно установена позиция в щатното разписание е по преценка на ръководителя и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Изложените оплаквания за нецелесъобразност на обжалваната заповед също са неоснователни. Извън съдебния контрол за законосъобразност е въпроса за целесъобразността на съкращението. Освен това не съществува и задължение за органа по назначаване да извърши подбор измежду служителите, за разлика от уредбата в Кодекса на труда. Неоснователни са оплакванията и срещу определение № 7833/9.06.2014 г., с което на основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, е допълнено обжалваното решение № 2190/17.02.2014 г. в частта за разноските, като Силвия Антонова Ангелова е осъдена да заплати на Министерство на регионалното развитие сумата от 340,00 лева юрисконсултско възнаграждение по делото. Въпросът за дължимостта на юрисконсултско възнаграждение е разрешен с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. В случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. Административният орган е бил представляван от юрисконсулт в производството, поради което жалбоподателката дължи заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното, обжалваното решение и допълващото го определение следва да бъдат потвърдени като обосновани, законосъобразни и правилни, а касационната и частната жалби, оставени без уважение като неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,