Решение № 13889 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6457/2020 г.

Решение № 13889 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6457/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът ЕТ "Д. Т. - А." моли да бъде отменено като неправилно решение № 23/10.02.2020 г. по адм. д. № 500/2019 г. на АС - Сливен, с което е отхвърлена жалбата против заповед № ФК-535-0344963/16.10.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас към Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект – ведомствена бензиностанция, намиращ се в гр. Нова Загора, ул. "103", № 11. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Подробни съображения излага в жалбата. Моли да бъде отменена заповедта и да му бъдат присъдени направените разноски. Ответникът по касационната жалба Началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас към Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против заповед № ФК-535-0344963/16.10.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас към Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект – ведомствена бензиностанция, намиращ се в гр. Нова Загора, ул. "103", № 11 и забрана на достъпа до обекта за 14 дни, издадена на основание чл. 118, ал. 10, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да отхвърли жалбата против заповедта съдът е приел, че е допуснато нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, като не са подадени данни за два АДД с № 0000000004784214/04.09.2.9019 г. и № 0000000004811255/13.09.2019 г. за по 5000 л дизелово гориво, за което нарушение на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС законосъобразно е наложена принудителна административна мярка запечатване на обекта за 14 дни. Отхвърлил е доводите на жалбоподателя за липса на дистанционна връзка с НАП не по негова вина. Не е обсъдил приложените към жалбата до съда бонове за подаване на данните по двата АДД на 12.10.2019 г. – преди издаването на процесната заповед на 16.10.2019 г. Данните са били подадени на 4.09.2019 г. и на 13.09.2019 г., като системата е генерирала бонове с отбелязване невалиден АДД номер, въпреки, че подаденият АДД номер отговаря на действителния. Видно от протокола за проверката тя е започнала на 11.10.2019 г. в 13, 22 ч и е приключила на 16.10.2019 г. в 11, 10 ч. Видно от боновете за подадени данни в НАП по АДД от 13.09.2019 г. данните са подадени на 12.10.2019 г. в 10, 04 ч, а по АДД от 4.09.2019 г. данните са подадени на 12.10.2019 г. в 12. 01 ч - преди да е приключила проверката. Съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС получателят на течни горива е длъжен да подаде в НАП данни за доставката. Данните се подават на датата на данъчното събитие по електронен път с електронен подпис. Мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС се налага на лице, което не спази реда за подаване на данни по чл. 118 в НАП. В случая след като данните са подадени в НАП в хода на проверката не е следвало да се издава просната заповед, тъй като нарушението е преустановено, както основателно поддържа касатора. Целта на принудителната административна мярка е постигната и съдът следваше да отмени оспорената пред него заповед. В този смисъл е решение № 9092/0807. 2020 г. по адм. д. № 14781/2019 г. на Върховния административен съд. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на заповедта. Касаторът има право на разноски по делото в размер 720 лв, които включват 600 лв адвокатско възнаграждение и двете държавни такси от 50 лв и 70 лв. Заплатеният данък върху добавената стойност не се включва в разноските, тъй като търговецът видно от протокола за проверката е регистриран по ЗДДС и има право на приспадане на данъчен кредит по договора за правна помощ и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,