Решение № 3357 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15753/2009 г.

Решение № 3357 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15753/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Христо Николов Георгиев и Никола Христов Георгиев срещу решение № 47 от 28.09.2009 г. по адм. дело № 1530/2009 г. на Административен съд - София град, с което е отменена заповед № РД-09-38/22.03.2007 г. на кмета на Столична община - район "Сердика" относно попълване на кадастралната основа с нов поземлен имот пл. № 365, кв. 212, местност "Орландовци-Малашевци", гр. София. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците - кметът на Столична община - район "Сердика" и Венцеслав Гецов не са взели становище по касационната жалба, а ответницата Елена Асенова Христова моли решението да бъде оставено сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът счете касационната жалба за неоснователна по следните съображения: За да отмени обжалвания административен акт, Административният съд е приел, че в случая се касае до изменение на кадастралния план, свързано с непълноти и грешки в плана на гр. София, местността "Орландовци-Малашевци", но в атакуваната заповед не са описани фактическите обстоятелства, които налагат изменение на плана, поради което същата е немотивирана. Счел е, че обжалваната заповед не съдържа правно основание за издаването й, т. к. единствената посочена в нея разпоредба на § 4, ал. 1, т. 2 от преходните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) описва процедурата, по която се извършват промените в кадастралните карти и регистрите към тях, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република България и Закон за териториално и селищно устройство, а не е основанието, което следва да е налице за издаването на акта. Приел е, че при провеждане на процедурата за изменение на кадастралния план е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно не е изпълнено изискването на чл. 53, ал. 3 ЗКИР за изменението на плана да е дадено съгласието на заинтересуваните собственици. Прието е за безспорно установено по делото, че жалбоподателката Елена Христова е собственик на имоти пл. № 367 и пл. № 368, съседни на пл. № 365, кв. 212 в местността "Орландовци-Малашевци" по плана на гр. София, за нанасянето на чиито граници в кадастъра е издаден обжалваният административен акт. От приетото по делото заключение на вещото лице е установено, че утвърдената със заповедта промяна на имотната граница между поземлени имоти пл. № 365, пл. № 367 и пл. № 368 води до намаляване на площта на имот пл. № 367, собственост на жалбоподателката, като същевременно същата не е заявила съгласието си за тази промяна чрез подписване на акта за непълноти и грешки, а последният е подписан само от двамата заявители и от изготвилото го длъжностно лице. При тези данни съдът е счел обжалваната заповед за незаконосъобразна, т. к. жалбоподателката е заинтересована страна по смисъла на § 1, т. 3 ПЗР ЗКИР (неточно е посочена разпоредбата на § 1, т. 13 ДР ЗКИР) и е следвало да бъде уведомена за производството за изменение на кадастъра и да подпише акта за непълноти и грешки, което не е сторено. Решението, предмет на касационно обжалване, е правилно. Не са налице твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът по същество правилно е обсъдил и основал съдебния акт на относимите доказателства, удостоверяващи фактите от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт. Сочените в касационната жалба две влезли в сила съдебни решения, приложени по делото, имат спорен предмет, различен от настоящия спор, поради което не са от значение за решаването му. Обективните и субективните предели на силата на присъдено нещо на тези решения обхващат единствено предмета и страните по тези две дела, споровете по които са били за законосъобразността на заповед № РД-09-50-523/16.10.1996 г. на главния архитект на гр. София за одобряване на застроителен и регулационен план, уличнорегулационен и кадастрален план на местността "Орландовци-Малашевци" и заповед № 09-50-615/29.12.2001 на същия административен орган за одобряване на частично изменение на регулационния и застроителния план и обособяване на парцели ХIII-365, ХХV-366 и ХХVI-368 за кв. 212, местността "Орландовци-Малашевци", съответно първата частично отменена, а втората прогласена за нищожна от съда. Неотносими са за решаване на спора по същество доводите, че и в двете дела е участвала ответницата по касационна жалба Елена Христова, т. к. не е налице идентичност на предмета на спора. Поради различния предмет на спора по настоящото дело, който не е свързан с предмета на водените с участието на касаторите и посочената ответница предходни дела, задължителността на влезлите в сила съдебни решения по тях няма значение за конкретния казус. Освен това, съдът по същество е обвързан от диспозитива на влезлите в сила решения, който има сила на присъдено нещо, поради което позоваването на установени в предходните спорове факти и на мотивите на съдебните актове нямат правно значение по настоящия спор, защото не се ползват със задължителна сила и не са обвързващи за съда. Пред първоинстанционния съд е обжалвана заповед за попълване на кадастралната основа от компетентността на друг административен орган, издава се по различна процедура и на различно правно основание от отменените с влезли в сила съдебни решения заповеди на главния архитект на гр. София. Ето защо и фактическата връзка между тези две дела и настоящия спор, а именно визираните в настоящото дело съседни поземлени имоти и в частност имота на касаторите, не създава правна връзка между тях и е неотносима в случая, поради което посочените влезли в сила съдебни решения правилно не са обсъдени от административния съд. Неоснователни са доводите на касаторите за нарушение на материалния закон и необоснованост. Безспорно е по делото, че имотът на касаторите пл. № 365 и имотите на ответницата по касационна жалба Елена Христова пл. № 367 и пл. № 368 са съседни имоти и в производството пред административния орган е поискано нанасяне в кадастралната основа на имот пл. № 365, като се изменя границата му с имот пл. № 367. Безспорно е също, че констативният акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план не е подписан от Елена Христова. При тези данни, законосъобразно административният съд е приел, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на акта. Съгласно чл. 53, ал. 3 ЗКИР непълнотите и грешките по ал. 1, т. 1 от същия чл. се установяват на самото място от административния орган с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Неподписването на констативния акт за непълноти и грешки от пряко заинтересуван собственик, каквото в случая е налице, е индикация за спор за материално право, което е пречка за издаването на заповед за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Формалното изискване за подпис от пряко заинтересованите собственици е гаранция за безспорен правен статут на имотите, което е условие за изменението на кадастралния план и кадастралните регистри. Недопустимо е в производството за попълване на непълноти и грешки, както пред административния орган, така и пред съда при обжалване на издадената в това производство заповед, да се правят възражения и да се решават спорове за материално право, т. к. това производство е административно и предполага отразяването на правно установено, а не спорно правно положение на имотите и техните граници. По делото няма данни за влязло в сила съдебно решение по спор за собственост, което единствено дава възможност за издаване на заповедта за изменение на кадастъра в случай на неподписване от пряко заинтересувания собственик. Ето защо, като е приел, че заповедта е незаконосъобразна поради неконституирането на ответницата Елена Христова като участник в производството пред административния орган и поради неподписването на акта за непълноти и грешки от същата страна, съдът по същество е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт. Констатираният порок на процедурата е съществен и е самостоятелно основание за отмяната на заповедта, както правилно е приел административният съд. Както бе посочено по-горе, неоснователен е доводът в касационната жалба, че ответницата Елена Христова е осъществила правата си чрез участието в предходните две дела за оспорване на заповеди на главния архитект на гр. София, т. к. в настоящото производство за изменение на кадастралния план и кадастралните регистри тя има качеството на пряко заинтересован собственик, чието материално право се засяга от изменението на плана, поради което административният орган е бил длъжен на това основание да спази законовото изискване за подписването на констативния акт за непълноти и грешки от този собственик на съседен поземлен имот. Неоснователен е предвид горното доводът на касаторите, че спорът за регулацията на поземлен имот пл. № 365 е решен с влязло в сила съдебно решение, като в хода на съдебното производство е установено неправилно пренасяне на имотната граница между имоти пл. № 365 и пл. № 368. Както бе посочено, мотивите на съдебните решения нямат сила на присъдено нещо. Освен това, изискването на закона за подписване на акта за непълноти и грешки от пряко заинтересувания собственик е формално процедурно изискване за законосъобразност на административния акт, което се преодолява само от влязло в сила съдебно решение по спора за собственост, поради което и посоченият довод, представляващ твърдение за собственост върху част от площта на имот пл. № 367, е недопустим в настоящото съдебно административно производство. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и искането на ответницата Елена Христова за присъждане на разноски за касационното производство касаторите Христо Николов Георгиев и Никола Христов Георгиев следва да бъдат осъдени да заплатят на Елена Асенова Христова направените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,