Решение № 12604 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9994/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директор на ТП на НОИ Варна, чрез упълномощен представител против решение 1171/10.08.2023 г., постановено по адм. дело 1229/23 г. по описа на Административен съд Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалноправните разпоредби на КСО и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението, като се претендират и разноски. Ответникът по касационната жалба Г. Радева - в приложен по делото отговор и становище по същество, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли постановеното решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, а именно, че ответникът не е бил недобросъвестен и не следва да възстановява получаваното за определения период в съдебното решение на административния съд ПОБ. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. При извършването на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав приема за установено следното: Административното производство започва по заявление вх. 7115/10.08.2021 г., с което ответницата е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица. Към заявлението е приложено удостоверение за прекратяване на трудовото й правоотношение с Манекс Сън АД, считано от 01.08.2021 г., с дата на прекратяване от 01.08.2021 г. С Разпореждане 031-00-3773-1 от 18.08.2021 г., на основание чл. 54 ж, ал., връзка с чл. 54 а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54 в, ал. 1 от КСО, на Г. Радева е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.08.2021 г. до 31.08.2022 г. в размер на 47,87 лв. дневно. Обезщетението е изплатено за посочения период. Последвала е корекция от страна на орган по осигуряването за безработица, като е определена начална дата на изплащане на обезщетението от 01.09.2021 г. С разпореждане от 07.02.2023 г. на органа по осигуряването за безработица в ТП Варна на НОИ, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, е отменено Разпореждане 031-00-3773-1/18.08.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на Радва за периода 01.08.2021 г. 31.07.2022 г., поради ново узнати обстоятелства съгласно разпореждане от 15.12.2022 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Варна, ответницата е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.08.2016 година. В решението на първоинстанционния съд са посочени безспорните доказателства времето, когато възниква правото на ПОСВ с превръщането на признат ІІ категория труд към ІІІ категория; периода 01.09.2021 г. 31.08.2022 г. за който ответницата получавала парично обезщетение за безработица и датата от която е отпусната ПОСВ. Предвид установеното от разпореждането за отпусната ПОСВ, органът по осигуряването за безработица издава разпореждания: 031-00-3773-4 от 07.02.2023 г., с което е отменено негово разпореждане за отпуснато ПОБ и 031-00-3773-5/07.02.2023 г., с което отказва отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО. От приложено към КЖ определение 1901/30.06.2023, постановено по адм. дело 1356/23 на АдмС Варна се установи, че тези разпореждания са предмет на съдебен контрол на друго основание. Издадено е и следващо разпореждане 031-00-3773-6 от 31.03.2023 г., с което е прието, че ПОБ е отпуснато неосноватилно и на основание чл. 54ж, ал. 3 във вр. чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено връщане на недобросъвестно получено ПОБ в размер на 11919,63 лв. главница и 1810,49 лева дължима лихва. Ответницата е оспорила това разпореждане и с обжалваното пред административния съд решение на директора на ТП на НОИ Варна, жалбата й е отхвърлена. По фактически установеното няма спор между страните и административният съд в детайли е описал фактите, предшестващи произнасянето му по оспорвания административен акт. Изводите на съда, относно незаконосъобразността на решение 2153-03-73 от 05.05.2023 г. на директор на ТП на НОИ Варна са правилни. Решаващият извод на съда, споделен от този тричленен състав на Шесто отделение на ВАС е за недължимост на възстановяване на полученото ПОБ за периода от датата на отпускането му до датата, от която на ответницата се дължи ПОСВ, 09.08.2023 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е приложил относимите за настоящия спор правни норми. Съгласно чл. 54а от КСО, в относимата редакция, Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд Безработица най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. В хода на развилото се административно производство е установено, че към датата на отпускане ПОБ, ответницата е лице, отговарящо на изискванията. В по-късен етап, длъжностно лице по осигуряването за безработица, и по повод пенсионно производство, образувано във връзка със заявеното на 09.08.2022 г. искане от Г. Радева за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст установява, сумирайки осигурителния стаж на заявителя, включващ полагане на труд от втора и трета категория, съобразно т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/, че правото на пенсия в конкретиката на определения осигурителен стаж е възникнало на 17.08.2016 г., а отнесено към изискванията за отпускане на ПОБ, ответницата не им отговаря. Касационен жалбоподател възпроизвежда това становище в оспорваното пред административния съд решение, като на собствено основание излага мотиви, които законосъбразно не са споделени. Правилният извод на административен съд да отмени решението е, че правото на придобиване на пенсия за ОСВ към съответна на възрастта и сумирания ОС дата не е и не може да е основание да се приеме плащане на пенсията от тази дата. При доказан факт, откога се определя датата на получаването й, ответницата правилно е получавала ПОБ, като лице отговарящо на изискванията за това. Споделя се изводът на първоинстанционния съд, при обсъждане разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО за недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания, които се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО при наличието на недължимо плащане на средства от осигурителните фондове получателят на сумите да е бил недобросъвестен. Към датата на подаване на заявление за отпускане ПОБ ответницата, дори да е отговаряла на изискванията за отпускане на ПОСВ не е била в процедура по отпускане на пенсия. Съдът подробно е взел отношение към тезата, развита от касационен жалбоподател, че Г. Радева била недобросъвестна и следва да възстанови полученото ПОБ. Според чл. 114, ал. 2, т. 1 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изброените там случаи, вкл. чл. 54е от Кодекса, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. В своята практика по тълкуването и прилагането на чл. 114, ал. 1 КСО Върховният административен съд неизменно приема, че добросъвестността се предполага до доказване на противното. Затова в тежест на този, който твърди недобросъвестност, е да я докаже. Първата предпоставка, за да бъде едно действие или бездействие недобросъвестно, е то да е осъществено съзнателно, което е синоним на умишлено, волево, насочено към постигането на неправомерна цел - в хипотезата на чл. 114, ал. 1 КСО тази цел несъмнено е да бъдат получени осигурителни плащания, на които деецът (лицето) няма право. Добросъвестността като представено съзнание във всички случаи се обективира в действията на лицето и когато органът се позовава на нея, следва да обсъди всички факти. В случая, ответницата по касационната жалба не само не е проявила твърдяната от касационен жалбоподател недобросъвестност, нещо повече не е имала представа кога и при какви условия може да придобие право на пенсия. Поради прекратяване на трудовото й правоотношение с последния работодател, по прежде посочените причини, като безработна е поискала отпускане на ПОБ, вместо отпускането на пълна пенсия по реда на чл. 69б от КСО, което е сторено 6 години след възникване на правното основание. В случая, не може да се изведе категоричен извод, че следва да се възстановят неоснователно изплатените обезщетения за безработица, само и единствено защото правото на пенсия е било придобито през м. август 2016 г., но осъществено като такова през същия месец на 2022 г. Тричленният състав на Шесто отделение на ВАС, приема и несъответствието на обжалваното решение на касационния жалбоподател с целта на закона, за което първоинстанционен съд е изложил съображенията си. Правилни по същество са изводите и за неоснователно, но добросъвестно получена ПОБ за периода, през който се припокриват двете осигурителни плащания. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и при анализа им във връзка с приложимата нормативна уредба е направен обоснован краен извод за основателност на жалбата на Радева срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ Варна. Съдебният акт е подробно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Изложените от Административен съд Варна съображения изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което той препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 към мотивите на първоинстанционното решение. При тези изводи, решението на Административен съд Варна следва да се остави в сила. Основателно е искането на процесуалният представител на ответницата по касационната жалба за присъждане на разноски в условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, за когото е дължимо възнаграждение в минималния размер от 500 лева на основание чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение