Решение № 14021 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7539/2009 г.

Решение № 14021 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7539/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Гълъбов Панов от гр. Монтана срещу решението от 30 март 2009 година, постановено по адм. д. № 860/2008 година по описа на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против удостоверение № 65 от 04 декември 2008 година на главния архитект на община Монтана. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът община Монтана, чрез адв. Дафинка Станчева, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Претендира направените по делото разноски. Останалите ответници - Димитринка Гълъбова Петрова, Албена Петрова Иванова и Валентина Петрова Димитрова, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Монтана Иван Гълъбов Панов е обжалвал удостоверение № 65 от 04 декември 2008 година на главния архитект на община Монтана, с което е удостоверено, че лятна кухня в УПИ VII, кв. 87 (идентификатор 48489.11.130.4) по плана на гр. Монтана не е търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ. Съдът е приел, че при издаването на удостоверението не са допуснати нарушения, водещи до неговата отмяна, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че процесната лятна кухня е строена далеч преди 07 април 1987 година. Установено е също така, че строежът не е бил допустим по действащите градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали както по време на извършването му, така и съгласно Закона за устройство на територията. При тези данни както административния орган, така и съда, са установили правилно приложимата в случая хипотеза - тази по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Посочената разпоредба предвижда, че строежи, изградени до 07 април 1987 година, за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Липсата на някоя от визираните в нормата предпоставки е основание да се откаже издаването на удостоверение за търпимост на строежа. Установеното несъответствие със строителните правила и нормативи, подробно описано от административния съд, е пречка за признаване статут на търпимост по отношение на лятната кухня. Неоснователни са възраженията на касатора относно допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилно конституиране на страните по делото. Участието на заинтересувани лица в това производство - по оспорване законосъобразността на отказа на главния архитект да издаде удостоверение за търпимост, не е било необходимо. Поради това съдът е заличил с решението си конституираните такива. Правилно съдът е конституирал като жалбоподател по делото лицето, по чиято инициатива е започнало производството по издавеното на оспорения отказ, и по чиято жалба е започнало съдебното административно производство. Обстоятелството, че междувременно Иван Панов е прехвърлил собствеността върху поземления имот и построените в него сгради, включително и процесната лятна кухня, е без значение в случая. Това е така, защото именно Иван Панов е инициирал производството и отказът е постановен по негово искане. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което решението като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на община Монтана направените по делото разноски за един адвокат в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,