Решение № 1312 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11045/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Кърджали чрез процесуален представител юрисконсулт, против Решение 1273 от 7.10.2024г. на Административен съд -Кърджали по адм. дело 190/2024г. С него се отменя Решение 2153-08-90/29.04.2024г. на директора на ТП на НОИ Кърджали и потвърденото с него разпореждане РО-5-08-01559296/25.03.2024г., издадено от ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ -Кърджали. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответниците, И. Г. Г., Г. Д. С. и Ц. В. А. чрез процесуален представител адвокат вземат становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона при касационната проверка констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на настоящите ответници в качеството на членове на ТЕЛК срещу Решение 2153-08-90/29.04.2024г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, с което не се уважава жалбата им срещу Разпореждане РО-5-08-01559296 от 25.03.2024г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ- Кърджали. С него се разпорежда да внесат сума по ревизионен акт за начет РМ-5-08-01553597 от 13.03.2024г. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението и разпореждането. Изложени са съображения кога е налице хипотезата, в която се реализира имуществената отговорност и която в случая не е налице. Установяват се експертни заключения на органите на медицинската експертиза с различни резултати, което не е основание за реализиране на имуществена отговорност, за която са изискуеми различни от установените фактически и правни основания. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 2 КСО предвижда, че за причинените щети на ДОО от актове на медицинска експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им контролните органи на НОИ съставят ревизионни актове за начет. Така цитирана разпоредбата не дава уточняване и/или изброяване на факти и предпоставки на фактическия състав, представляващ нарушение и общо посочва, че следва да са налице отменени актове поради нарушаване на нормативни разпоредби при издаването им. Нарушението на нормативни разпоредби при издаването им също не е уточнено в цитираната разпоредба и следва тълкуване на материални и процесуални норми, относими към издаването на акта на медицинската експертиза. Следва да се има предвид, че актовете на медицинската експертиза имат природа на административен акт и на експертиза, с оглед на което имат различно съдържание в двете си качества. Когато се извършва преценка от различните състави на ТЕЛК и НЕЛК в съдържанието на експертизата може да има различни експертни становища, без да се установят нарушения на норми при издаване на акта. В тези производства може и да се установят нарушения на нормативни разпоредби при издаване на акта и това следва да е отразено в мотивите на ТЕЛК и НЕЛК като основание за отмяната на обжалван акт. Предвид изложеното самостоятелните мотиви с фактическите и правни изводи на контролните органи, че са нарушени нормативни актове по издаване на акт на медицинска експертиза са извън процеса по установяване на нарушения и реализиране на имуществената отговорност. Тези изводи следва да се съдържат в мотивите на акта на медицинска експертиза, отменящ друг обжалван пред него такъв акт и последният е отменен на това основание. Контролните органи следва да установят такава отмяна и настъпилите последици от отменения акт, което да преценяват като фактически състав за реализиране на имуществената отговорност. Предвид изложеното и при споделяне на мотивите на първата инстанция решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно Върховен административен съд, шесто отделение