Решение № 4078 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13175/2020 г.

Решение № 4078 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13175/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на община Казанлък, приподписана от юрк. Б., срещу решение № 344 от 14.09.2020 г. по адм. д. № 231/2020 г. на Административен съд – гр. Стара Загора, с което по жалба на "КА Стройинвест 2" ООД със седалище гр. Казанлък е обявено за нищожно писмо изх. № 168 – 6691 – 1#1 от 19.03.2020 г. на Главния архитект на община Казанлък, с което съдът е приел, че е обективиран отказ да се разреши изработването на комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ) по заявление вх. № 168 – 6691 – 1 от 24.02.2020 г. и административната преписка е изпратена на Кмета на община Казанлък като компетентен орган да се произнесе по заявлението за разрешаване да се изработи КПИИ. С решението община Казанлък е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди недопустимост, алтернативно неправилност на оспореното решение. Твърди се, че АС – гр. Стара Загора се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт, тъй като не съдържа отказ. Посочва, че е налице предходно произнасяне по заявление с абсолютно същото съдържание, което произнасяне е било обективирано в писмо с 168 – 6691 – 1#1 от 14.08.2019 г., в което именно писмо от 2019 г. се съдържа отказ за разрешаване на изработването на КПИИ, който като неоспорен е влезнал в сила. Твърди, че с оспореното в това производство писмо от 19.03.2020 г. не е постановен отказ, а е констатирано, че е налице предходно произнасяне с постановен отказ, който е влезнал в сила, поради и което писмото от 19.03.2020 г. представлява по скоро прекратяване на административното производство при наличието на предпоставките на чл. 27, ал. 2 АПК. Твърди и неправилност на извода, че по ЗУТ е допустимо повторно подаване на същото заявление и искане, по каквото вече е налице произнасяне с влезнал в сила акт, като и по това заявление органът дължи произнасяне. Посочва в тази връзка, че при липса на специална разпоредба за това в ЗУТ е приложим общия ред по АПК, който е използван в случая. Твърди и че е налице отказ, но постановен с предходен акт от 14.08.2019 г., който не е бил оспорен и за който съдът не е събирал доказателства за наличие на компетентност по отношение на него. Иска оспореното решение да бъде обезсилено, алтернативно отменено, като жалбата срещу писмото бъде оставена без разглеждане и производството прекратено или отхвърлена. Ответникът "КА Стройинвест 2" ООД, чрез процесуалния си представител с отговор и молба, съдържаща писмени бележки по съществото на спора, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, като срокът за подаването й е изтекъл на 3.10.2020 г., който ден е бил събота, съответно срокът е изтекъл в първия работен ден след това – 5.10.2020 г., когато е и подадена, от страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Стара Загора е приел, че процедурата по изработване и одобряване на КПИИ преминава през два етапа, приключващи с отделни самостоятелни актове – първи етап - разрешаване изработването на КПИИ – и втори етап – одобряването на КПИИ, който приключва с акт по одобряване на ПУП и акт по одобряване на инвестиционен проект с издаване на разрешение за строеж. Посочил е, че вторият етап може да започне след влизане в сила на акта, с който е приключен първият етап. Приел е, че в настоящия случай е оспорен акт, с който се приключва първия етап от процедурата по чл. 150 ЗУТ, а именно отказ за разрешаване да се изработи КПИИ. Приел е, че настоящото производство е започнало по заявление от 24.02.2020 г., като в постановеното по него писмо действително не се посочва изрично, че с него се отказва да бъде разрешено изработването на КПИИ по заявлението от 24.02.2020 г., но пък се съдържа изявление, че е "целесъобразно да не се извършват каквито и да е дейности по промяна на предназначението на територията на парка". Приел е, че посоченото изречение налага извода за несъгласие да се удовлетвори искането за разрешаване на изработване на КПИИ, с което пък е препятствана възможността да се развие производство по изработването на комплексния проект, което засяга неблагоприятно правата и интересите на заявителя. Поради това е приел, че оспореното писмо от 19.03.2020 г. няма само информативен характер и представлява индивидуален административен акт. Изложил е съображения, че действително с предходно писмо от 14.08.2019 г. със сходно съдържание с процесното, постановено по предходно заявление с такова съдържание, е бил формиран предходен отказ по искането, но е приел, че ЗУТ не съдържа пречка да бъде направено последващо искане от заявителя при получен предходен отказ. По тези съображения е приел жалбата срещу писмо изх. № 168 – 6691 – 1#1 от 19.03.2020 г. на главния архитект на община Казанлък за допустима подадена срещу акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Приел е, че тъй като оспореното писмо е постановено в първата фаза в производството по одобряване на КПИИ, разрешаване на изработването на проект, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗУТ компетентния административен орган да издаде този акт е кметът на общината. Приел е, че не е налице пречка кметът на общината да предостави по § 1, т. 13 ДР на ЗУТ тези си правомощия функции на други длъжностни лица. Посочил е обаче, че в случая доказателства за предоставяне на тези функции на главния архитект на общината не са представени. Поради липсата на надлежно оправомощаване на главния архитект да разгледа и да се произнесе по заявлението и в рамките на правомощията по чл. 150, ал. 1 ЗУТ, е приел, че оспореното писмо е издадено от некомпетентен орган. Поради това го е прогласил за нищожно и е изпратил административната преписка на компетентния орган – Кметът на община Казанлък. Оспореното решение е недопустимо, постановено по недопустима жалба. Правилно съдът в оспореното решение е отграничил фазите по производството по разрешаване и одобряване на КПИИ, както и правилно е отграничил компетентността на различните административни органи във фазите на това производство. Неправилно обаче съдът е приел, че оспореното писмо от 19.03.2020 г., постановено в първата фаза по разрешаване на изработването на КПИИ, съдържа в себе си отказ и представлява индивидуален административен акт. Производството по издаване на оспореното писмо от 19.03.2020 г. е започнало по подадено заявление вх. № 168 – 6691 – 1 от 24.02.2020 г., с което е поискано допускането да се изработи КПИИ – проект за ПУП – ПРЗ и инвестиционен проект за УПИ II – 5672, кв. 179 (погрешно посочен кв. 172) по плана на гр. Казанлък с промяна на предназначението на УПИ II като отреден за "ритуален дом и озеленяване" в отреден за "Обществено обслужване (Оо), жилища и озеленяване". Към заявлението са представени и задание и предложение – графична част. Със заявление вх. № 168 – 6691 – 1 от 4.07.2019 г. е поискано допускането да се изработи КПИИ – проект за ПУП – ПРЗ и инвестиционен проект за УПИ II – 5672, кв. 179 по плана на гр. Казанлък с промяна на предназначението на УПИ II като отреден за "ритуален дом и озеленяване" в отреден за "Обществена сграда и жилища". Към заявлението са представени и задание и предложение – графична част с отбелязано отреждане на УПИ за "ОО, жилища и озеленяване". По това заявление е постановено писмо изх. № 168 – 6691 – 1#1 от 14.08.2019 г., с което е отказано разрешаването на изработване на КПИИ, тъй като съгласно действащия ПУП – ПРЗ, одобрен със заповед № 714 от 11.05.2016 г. предназначението на УПИ II – 5672, кв. 179 е определено за "ритуален дом и озеленяване", а предложението за промяната на предназначението му в "за Оо, жилища и озеленяване" с цел изграждане на обществена сграда и жилища, е посочил, че е нецелесъобразно извършването на каквато и да е промяна в предназначението, тъй като имота попада в рамките на обновения парк "Розариум", емблематичен за гр. Казанлък, като бъдещите инвестиционни намерения следва да се съобразят с обновения парк и изградения в него музей на розата. Видно от доказателствата по делото заявлението от 4.07.2019 г. и придружаващите го документи, включително графична част, по което е постановено отказът от 14.08.2019 г. и заявлението от 24.02.2020 г. и придружаващите го документи, включително графична част, по което е постановено оспореното в настоящото производство писмо от 19.03.2020 г., са не сходни, а абсолютно идентични. Действително не е налице законова пречка за подаване на повторно заявление с искане на градоустройствена процедура, но не и такова с идентично съдържание със заявление, по което вече има произнасяне с акт – положителен или отрицателен. В този случай за административния орган е налице възможността по чл. 27, ал. 2 АПК, а именно да остави повторното искане без разглеждане и да прекрати административното производство. В настоящия случай обаче административният орган не се е възползвал от тази възможност, тъй като оспореното писмо от 19.03.2020 г. не съдържа волеизявление за прекратяване на административното производство. Тези съображения, изложени за пълнота, не променят крайния извод за липса на годен за оспорване акт, по следващите съображения. Съдържанието на оспореното в настоящото производство писмо от 19.03.2020 г. е следното "С уведомително писмо изх. № 168 – 6691 – 1#1 от 14.08.2019 г., Ви е отговорено, че бъдещите инвестиционни намерения следва да се съобразят с наличието на обновения парк "Розариум" и изградения в него Музей на розата – обекти с висока обществена значимост от градската културна среда и местни забележителности в непосредствена близост. С оглед опазване на средата на обектите с висока обществена значимост и местните забележителности, намираме за нецелесъобразно да се извършват каквито и да било дейности по промяна на предназначението на територията". Видно от цитираното оспореното в това производство писмо от 19.03.2020 г. не съдържа властническо волеизявление, а напротив с него само се преповтарят констатациите и част от съдържанието от предходното писмо от 14.08.2019 г., в което в пълнота се съдържа отказ. С оспореното в настоящото производство писмо жалбоподателят пред първата инстанция е уведомен, че е постановено отказ с писмо от 14.08.2019 г. с частично възпроизведено съдържание на писмото от 14.08.2019 г. Т. е. писмото от 19.03.2020 г. видно от съдържанието му не съдържа отказ, а препраща и уведомява искателя, че вече е бил постановен такъв. Във връзка с очертаното по – горе съдържание, настоящият състав намира, че оспореното писмо от 19.03.2020 г. не представлява ИАА, подлежащ на съдебен контрол нито по специалната норма на чл. 214 от ЗУТ, която очертава кръга на актовете по ЗУТ, които са приети от законодателя като ИАА, подлежащи на съдебен контрол, нито по общата разпоредба даваща легалното определение за ИАА по чл. 21, ал. 1 от АПК по следващите съображения. Съгласно чл. 214 от ЗУТ "Индивидуални административни актове по смисъла на този закон са: 1. актовете за устройство на територията по чл. 1, отказите за издаване на такива актове и административните актове за отмяна или оставане в сила на актове, издадени по административен ред, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни физически или юридически лица, независимо дали изрично са посочени като адресати; 2. актовете по т. 1, издадени от Дирекцията за национален строителен контрол, от кметовете на райони и кметства, от главните архитекти и други овластени длъжностни лица в областните, общинските и районните администрации; 3. актовете за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи". Оспореното в това производство писмо не е от нито една от посочените категории актове, тъй като не е нито акт по устройство на територията по чл. 1 от ЗУТ, нито отказ за издаване на такъв акт, както и с него не се засягат права или законни интереси и не се създават задължения за отделни физически или юридически лица, противно от приетото от АС – гр. Стара Загора. Поради това оспореното писмо не е от категорията актове по чл. 214 от ЗУТ, които законодателят е прогласил за индивидуални административни актове, подлежащи на съдебен контрол. Най – накрая оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт и по смисъла на общата разпоредба, даваща легално определение на понятието ИАА, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно тази норма в относимата редакция към издаване на оспореното писмо "Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт". Видно от цитираното ИАА е волеизявлението (изрично или изразено с действие или бездействие) волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Оспореното писмо не съдържа такова волеизявление, а само уведомява искателя, че с предходно писмо, акт от 14.08.2019 г. вече се е произнесъл по заявлението му, като е възпроизвел част от съдържанието на предходното писмо. Във връзка с всичко гореизложено настоящият състав намира, че оспореното писмо изх. № 168 – 6691 – 1#1 от 19.03.2020 г. на Главния архитект на община Казанлък не представлява индивидуален административен акт, съответно не е налице акт подлежащ на съдебен контрол. Изводът на АС – гр. Стара Загора в обратния смисъл е неправилен, изведен в противоречие със закона. В случая са били налице предпоставките по чл. 159, т. 1 от АПК, а именно подадена е жалба срещу акт, който не подлежи на оспорване. За пълнота следва да се посочи, че за жалбоподателя пред първата инстанция съществува възможност за защита по реда на оспорването, включително с искане за прогласяване на нищожност, неограничена във времето, срещу постановения отказ с писмото от 14.08.2019 г. Като се е произнесъл по съществото на спора, съответно се е произнесъл по недопустима жалба, АС – гр. Стара Загора е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и вместо него да се постанови друго, с което се оставя без разглеждане жалбата на "КА Стройинвест 2" ООД срещу писмото на главния архитект на община Казанлък от 19.03.2020 г. и производството по дело № 231/2020 г. на АС – гр. Стара Загора да се прекрати. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на ответника по касация "КА Стройинвест 2" ООД за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,