Решение № 607 от 6.01.2009 г. на ВКС по т. д. № 218/2008 г.
ВКСI търговско отделение06.01.2009 г.докладчик Дария Проданова
Диспозитив
Обезсилва като недопустими решението от 10.12.2007 г. по гр.д. № 626/07 г. на Врачанския окръжен съд и решението от 27.04.2007 г. по гр.д. № 491/2005 г. на Мездренския районен съд в частта с която съдилищата са се произнесли по предявения от "Кавей" Е. срещу "Олива И.; Е. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителен сключеният на 20.07.2001 г. предварителен договор за покупко-продажба и прекратява производството по този иск. Оставя в сила решението от 10.12.2007 г. по гр.д. № 626/07 г. на Врачанския окръжен съд в останалата му част. Осъжда "Кавей" Е. да заплати на "Олива И.; Е. сумата 176.86 лв., представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 607 от 6.01.2009 г. на ВКС по т. д. № 218/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение от 10.12.2007 г. по гр.д. № 626/07 г. на Врачанския окръжен съд е отменено решението от 27.04.2007 г. на Мездренския районен съд постановено по гр.д. № 491/05 г. в частта с която е бил отхвърлен предявеният от по реда на чл. 104 ГПК от "Кавей" Е. срещу "Олива И.; Е. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, като е обявен за недействителен сключеният на 20.07.2001 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти. Въззивният съд е оставил в сила решението на РС - Мездра в частта с която е бил уважен предявеният от "Олива И.; Е. иск с правно основание чл. 336, ал. 1 ГПК за установяване, че недвижимите имоти срещу които е насочено принудително изпълнение по изп.д. № 55/2001 г. на СИС при Мездренския районен съд не са собственост на длъжника Е. "Мортал-М. Гешковски", а на собственост на "Олива И.; ЕООД. Въззивното решение е обжалвано от Олива И.; Е. и от "Кавей" ЕООД. Касаторът "Олива И.; Е. счита, че произнасянето и на Мездренския районен съд и на Врачанския окръжен съд по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД е недопустимо, тъй като същият е предявен и приет за разглеждане след изтичането на преклузивния срок по чл. 104 ГПК. Касаторът "Кавей" Е. обжалва решението в частта с която е уважен искът по чл. 336, ал. 1 ЗЗД. Ответникът по жалбите Е. "Мортал - М. Гешковски" не изразяват становище. Ответникът по касация "УниКредит Б.; А. не изразява становище. Касационните жалби са допустими. Преценката на състава на ВКС по основателността им произтича от следното: На 28.02.2003 г. Мездренският районен съд е бил сезиран от "Искър С.; Е. (сега "Олива инвест" ЕООД) с иск с правно основание чл. 336 ал. 1 ГПК за установяване по отношение на ответниците "Искър" Е. и "Кавей" Е., че по силата на влязло в сила решение, постановено по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е собственик на два недвижими имота. Правният му интерес произтича от обстоятелството, че срещу тях е насочено съдебно изпълнение, като принадлежащи на длъжника "Искър" Е. за удовлетворяване на взискателя "Кавей" ЕООД. По реда на чл. 352 ГПК като страна по делото е била конституирана и ТБ "Хеброс" АД. Процесуалният и представител е изразил становище, че процесът няма отношение към интересите на банката. Приемайки, че в течение на първоинстанционното производство първият ответник е бил заличен от търговския регистър, Мездренският районен съд с решението си по делото е прекратил производството по отношение на него и е отхвърлил иска по отношение на втория ответник. Врачанският окръжен съд е отменил решението изцяло и уважил предявеният иск. Състав на ВКС - ТК, I т.о. е обезсилил и въззивното и първоинстанционното решения и е върнал делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд за правилното конституиране на страните, с оглед извършеното по реда на чл. 15 ТЗ прехвърляне на предприятието на "Искър" Е. на Е. "Мортал - М. Гешковски" в рамките на първоинстанционното производство. При новото разглеждане пред РС-Мездра, "Кавей" Е. е предявил по реда на чл. 104 ГПК иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за установяване недействителността по отношение на него на прехвърлянето от "Искър" Е. на "Олива И.; Е. на спорните недвижими имоти, като увреждащото го в качеството му на кредитор действие е сключването на предварителния договор на 20.02.2001 г. Насрещният иск е приет за разглеждане и съдилищата са се произнесли по неговата основателност. Становището на настоящата съдебна инстанция произтича от следното: По жалбата на "Кавей" Е. Жалбата е неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 336, ал. 1 ГПК (отм.) е основателен. В случая страни по изпълнението са "Кавей" Е. и "Искър" Е. (респ. Е. "Мортал-М. Гешковски"), а "Олива И.; Е. - трето на изпълнителното производство лице. Със защитата на отрицателния установителен иск с правно основание чл. 336 ГПК (отм.) се ползва третото на изпълнителното производство лице, чиито права са засегнати от изпълнението. Правен интерес от провеждане на иска за него е налице при две кумулативни предпоставки: 1./ вещите - предмет на изпълнението да не са в негова фактическа власт, поради което то не може да защити правата си по пътя на обжалване действията на съдебния изпълнител и 2/ срещу тях да е насочени изпълнението. Наличието на изпълнително производство е било установено безспорна, като е безспорно и че по силата на влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД "Олива И.; е легитимиран като собственик на имот срещу който са насочени изпълнителните действия. Т.е. правилно въззивният съд е приел, че искът е основателен. Поради изложените съображения, съставът на ВКС, I т.о. приема, че жалбата на "Кавей" Е. е неоснователна и решението на врачанския окръжен съд ще следва да остане в сила в тази му част. По жалбата на "Олива инвест" Е. Жалбата е основателна. Дружеството обжалва решението в частта с която въззивният съд се е произнесъл по същество по насрещния иск, тъй като предявяването му в това производство е било преклудирано. Това действително е така. Както бе посочено по-горе, съдилищата са били сезирани със спор с правно основание чл. 336, ал. 1 ГПК и този иск е бил предмет на разглеждане от трите съдебни инстанции. При произнасянето на ВКС, съставът на I т.о. е обезсилил решенията и върнал за ново разглеждане от първоинстанционния съд за конституиране на приобретателя по чл. 15 ТЗ Е. "Мортал-М. Гешковски" вместо "Искър" ЕООД. Т.е. първоинстанционното производство е следвало да продължи не от ИМ, а от опороченото процесуално действие. Т.е. поставя се въпросът кой е моментът на опороченото процесуално действие и дали той е в рамките на срока по чл. 104 ГПК (отм.). Първото редовно с.з. по гр.д. № 97/2003 г. е било на 09.04.2003 г., като към този момент надлежна страна по делото е бил "Искър"ЕООД. Това е така, поради обстоятелството, че регистърно решение по чл. 15 ТЗ е постановено на 15.05.2003 г. по ф.д. № 1221/94 г. на ВрОС - обн. ДВ, бр. 92/17.10.2003 г. Или, едва след тази дата Е. "Мортал-М. Гешковски" е следвало да бъде конституиран като страна вместо "Искър" Е. и поставя началото на порочните процесуални действия - продължаването на производството с участието на прехвърленото предприятие вместо с участието на приобретателя му, както е приел състава на I т.о. на ВКС. Т.е. опорочените процесуални действия по чл. 25 ГПК в най-благоприятния за "Кавей" случай са след 15.05.03 г. т.е. след първото редовно с.з. по делото и насрещният му иск, предявен и приет за разглеждане в с.з. на 10.11.2005 г. е бил преклудиран и приемането му за разглеждане от Мездренския районен съд е било недопустимо. Ще следва да се отбележи, че дори да би бил предявен в преклузивния срок по чл. 104 ГПК (отм.), конститутивен иск с правно основание чл. 135 ТЗ за прогласяване недействителността на предварителен договор, който е обявен за окончателен по реда на чл. 297 - 298 ГПК с влязло в сила решение е недопустимо. Като са се произнесли по същество по недопустим иск, съдилищата са се постановили недопустими решения, които следва да бъдат обезсилени, а производството по този иск - прекратено. С оглед изхода на спора, "Кавей" Е. ще следва да заплати на "Олива И.; Е. сумата 176.86 лв., представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция, съобразно внесената държавна такса. Други доказателства за направени от тази страна разноски пред ВКС и пред ВрОС не са представени. Предвид на горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, I т.о.