Решение № 11621 от 27.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5589/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница Бургас, чрез процесуален представител юрк. Попова, против Решение 908 от 13.02.2023 г., постановено по адм. дело 5965/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение 32-176981/31.05.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи, че неправилно съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение 2015/2447. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се потвърди административния акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Порта дорс Полша ЕООД, чрез процесуалният си представител адв.Вачева, по подробни съображения по съществото на спора, изложени в представен писмен отговор и в проведеното съдебно заседание, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Моли за присъждане на разноски по представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е Решение 32-176981/31.05.2022г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което се правят корекции на данни за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001008024110R9/01.09.2020г., като е определена митническа стойност в размер на 280 694,19 лв., вносно митническо задължение в размер на 28 069,42 лв. Определено е за досъбиране вносно мито в размер на 22 678,16 лв. и ДДС в размер на 49 891,95 лв., общо 72 570,11 лв., считано от датата на приемане на митническата декларация, а именно 01.09.2020г. От фактическа страна съдът е установил, че на 01.09.2020 г. в МБ Свободна зона Бургас е приета МД с MRN 20BG001008024110R9/ 01.09.2020 г. с декларатор в ел. д. 3/18 и вносител в ел. д. 3/15 Порта Дорс Полша - ЕООД, за режим допускане за свободно обращение на стока с описание в ел.д. 6/8 употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка: LAMBORGHINI, модел URUS, първа регистрация: 01.01.2019г., цвят: 0, Р. обем: 4000, Д-тел: няма данни, шаси: ZPBUA1ZL3KLA05995. На база декларираните данни, към датата на приемане на МД размерът на митническата стойност за нея е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., а именно на база договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Декларираното условие на доставка е FOB - Франко борд . Към митническата декларация е приложен Sales Receipt/ BILL OF SALE от 29.06.2020 г. между State farm insurance и Porta doors Poland LTD. Митническата стойност за стоката е определена на база декларираните за нея елементи: цена на автомобила съгласно приложена фактура 32 388 USD; Преизчислена в BGN декларирана цена на стоката 53 084,26 BGN; Разходи, прибавени към цената на стоката - 828, 32 лв.; митническа стойност 53 912,58 лв. Определените, взети под отчет и заплатени вземания са следните: мито 5 391.26 лв. и ДДС - 11 900.77 лв. Извършена е проверка, в която митническият орган е анализирал наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси). На електронната страница autoauclions.io е открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 26 юни 2020 г. със статус продадена (SOLD) за автомобил със същия VIN (номер на шаси) в страната на износа, с публикувана продажна цена в размер на 117 000,00 USD, а декларираната пред митническите органи цена е в размер на 32 388,00 USD при допускане за свободно обращение. След извършен обобщен анализ на данните на митнически декларации в MIS3A за режим допускане за свободно обращение и режим транзит на автомобили от позиция КН 8703, с държава на изпращане САЩ или Канада за периода 01.06.2019г. до 01.06.2021 г. са извършени констатации, които са обективирани в Доклад peг. 32-208102/30.06.2021 г., съгласно който са налице основателни съмнения относно декларираната митническа стойност за режим допускане за свободно обращение за автомобилите, за които са намерени данни за последна продажна цена в страната на износа. След проверка на приложените към митническата декларация и допълнително представените документи е установено, че не са налице доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно приложената фактура, като напр. договори, поръчки, оферти, кореспонденция или др. подобни предшестващи сделката. Приложеният към митническата декларация Bill of Sale 8811/11.05.2020г. не съдържа всички необходими реквизити, удостоверяващи договорните условия по сделката като: условие на плащане, начин и срок на плащане, клаузи при неизпълнение или др. и същата не може да служи в подкрепа на декларираните данни в МД относно митническата стойност. Резултатът от проверката е обективиран в докладна записка peг. 32-175230/31.05.2022г. от старши инспектор в МБ Свободна зона Бургас, в ТД Митница Бургас, и е направено предложение до директора па ТД Митница Бургас да се пристъпи към издаване на решение. При тези факти било издадено оспореното митническо решение. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Административният съд е стигнал до извод, че административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката, като се е позовал на справка от база данни, поддържана от трето лице, без доказателства тези данни да са част от официален публичен регистър, да подлежат на съответен режим на съхранение и да имат характер на официален документ. Приел е, че при липсата на съпътстващи продажбата документи, които да доказват по несъмнен начин условията на продажбата, подходът на митническия орган за определяне на нова митническа стойност по реда на чл. 70 от Регламент/ЕС/ 952/2013 г., е незаконосъобразен. При тези мотиви АССГ е отменил процесния административен акт. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. По делото няма спор за факти, наличните такива, послужили за издаването на оспорения митнически акт, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. Безспорно митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, §2, то митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, §3 от МК. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Аргументи за това се черпят и от регламентацията на общата процедура във връзка с правото на изслушване - в чл. 8, § 1, б. а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, § 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение. Не може да се приеме, че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение за декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока. Извършването на справка на страниците на интернет сайт /каквато де факто е послужила на митническия орган, за да определи новата митническа стойност/ не е нормативно установен метод. Мотивите на органа и процедирането в контекста на основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност на процесния автомобил е извършено без годни доказателствени източници, които да легитимират релевантните за доказване факти, на които митническата администрация се позовава. Tежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи, а и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и определянето ѝ по реда на някой от вторичните методи, което не е сторено. Като е отменил процесното решение на митническия орган съдът е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на Порта дорс Полша ЕООД следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 7 200 лева, платено възнаграждение за адвокатска защита, които следва да бъдат понесени от Агенция Митници, съгласно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Същото отговаря на материалния интерес по спора и неговата фактическа и правна сложност. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,