Решение № 16253 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2434/2018 г.

Решение № 16253 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2434/2018 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от А. Атанасов и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София (ГДИН), срещу Решение № 354/21.12.2017 г., постановено по адм. дело № 297/2017 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Първата касационна жалба е подадена от А. Атанасов, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затворническо общежитие към Затвора [населено място], който чрез процесуалния си представител адв. Николов обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявеният от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, вследствие на допуснато нарушение на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС за разликата над присъдения размер от 250 лв. до пълния претендиран размер за сумата от 10 000 лв. Излага доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му в оспорваната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск в размер, който надвишава присъдения размер. Претендира разноски по делото. От ответната страна по първата касационна жалба – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Тенева е постъпил писмен отговор в който изразява становище за нейната неоснователност и моли решението в обжалваната му от А. Атанасов част, като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Редовно призован за съдебно заседание касаторът А. Атанасов не се явява и не се представлява. Втората касационна жалба е подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Тенева, като решението се оспорва в частта, в която ГДИН е осъдена да заплати сумата от 250 лв., представляваща обезщетение за претърпени от А. Атанасов неимуществени вреди за периода от 26.04.2017 г. до датата на подаване на исковата молба – 16.06.2017 г. ведно със законната лихва. Иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, алтернативно да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Ответникът по тази касационна жалба – А. Атанасов не взима становище по касационната жалба на ГДИН. Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател ГДИН се представлява от юрк. Василева, която поддържа подадената касационна жалба и представя писмени бележки по същество на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, както и за правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд - Стара Загора се е развило по исковата молба на А. Атанасов, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в ЗО [наименование] Затвора [населено място] против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочения в исковата молба период от 26.04.2017 г. до датата на подаване на исковата молба – 16.06.2017 г. за сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на исковата молба до окончателното ? изплащане. Претърпените неимуществени вреди е основавал на неосигуряване на изискуемата минимална жилищна площ, липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и липсата на такива в спалното помещение, в което е бил настанен, на условия за поддържане на личната хигиена и на хигиената в спалното помещение, липсата на достатъчно естествена светлина и отопление, възможност за естествено проветряване в килията, на достатъчно количество и качество на храната и на медицинско обслужване съобразно изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора писмени и гласни доказателства – свидетелски показания. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил предявения от Атанасов иск в размер на 250 лв., като е отхвърлил иска за останалата част в размер на 10 000 лв. като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че през процесния период ищецът е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди, в резултат на действие или бездействие на администрацията на Затвора гр. Стара Загора при пребиваването му в ЗО "Черна гора", а именно липсата на постоянен достъп на ищеца до санитарен възел и течаща вода, както и свободна жилищна площ, поради което са доказани предпоставките за реализиране на отговорността по държавата по чл. 284 от ЗИНЗС. Изложил е подробни мотиви по отношение на останалите наведени от Атанасов основания за претърпени неимуществени вреди, като ги е приел за недоказани и неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. Следва да се посочи само следното: Правилно съдът е разгледал исковата претенция в светлината на ясно обособената и изпъкваща със спецификата си група от дела, заведени пред българските съдилища, а впоследствие и пред ЕСПЧ, на лица, лишени от свобода, които изтърпяват наказанието си в условия, неотговарящи на стандартите, установени от Съвета на Европа, определени сами по себе си, поради наличие на конкретни и ясни параметри, като условия, нарушаващи забраната за нечовешко и унизително отнасяне – чл. 3 ЕКПЧ. В тази връзка съдът обосновано е разгледал приложимата практика на ЕСПЧ по дела от групата Кехайов п/в България /в случая делото Йовчев с/у България/ и при формиране на правните си изводи е приложил установените за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ стандарти, установени от Европейския съд по правата на човека. Постановено е пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков и др. с/у България, в което Европейският съд е дал генерални мерки за преодоляване на проблемите на условията в затворите, нарушаващи забраната по чл. 3 ЕКПЧ. В решението Нешков ясно се сочи по какъв начин следва да се прилага българският закон, предоставящ компенсаторно средство, а именно ЗОДОВ, за да може да изпълни изискването за ефективно вътрешноправно компенсаторно средство за защита от нарушаване на чл. 3. Видно от мотивите на съдебния акт административният съд е приложил изцяло стандартите на ЕСПЧ, вкл. и от делото Нешков с/у България, което сочи на правилност и обоснованост на решението. Неоправдано в тази връзка е оплакването в касационната жалба на ГДИН, че съдът не е изследвал наличието на вреди и причинно-следствена връзка между лошите условия и твърдените вреди от ищеца, т. е не е приложил елементите от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ и решението по тази причина се счита за необосновано. В случая съдът е процедирал правилно, като е приложил директно нормата на чл. 3 ЕКПЧ – разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския закон /чл. 5, ал. 4 КРБ/, а за защита на основните права е приложил стандартите, установени в практиката по чл. 3 на ЕСПЧ. Безспорно установено е, че Атанасов е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, които правилно са квалифицирани от съда като унижаващи човешкото достойнство по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Обосновано е прието от страна на първоинстанционния съд, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно – доказано незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията в местата за задържане и доказана настъпила вреда от него в пряка връзка с първото. Затова исковата претенция за обезщетяване на тези вреди правилно е приета за доказана по основание, поради което и на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е уважена частично исковата молба на Атанасов за претърпени неимуществени вреди. С оглед изложеното, като взе предвид, че административният съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ по отношение на ищеца, намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен и обоснован е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи вследствие на липса на достатъчно жилищна площ, както и на достъп до санитарен възел и течаща вода в килиите, в които е пребивавал през процесния период Атанасов. В решението е изведен правилният извод, че по време на престоя, ищецът е бил настанен в килии с № 24 и 25, където свободната жилищна площ е била под 4 кв. м., както и че същите не са били оборудвани с постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, което е нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Обосновано съдът е приел, че допускайки престой на задържаните лица при тези условия, администрацията на Затвора гр. Стара Загора е нарушила разпоредбите на чл. 3 от ЗИНЗС. По тези съображения касационната жалба на ГДИН е неоснователна. Неоснователна е и касационната жалба на А. Атанасов. Правилно е определен размерът на обезщетението, като същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства по делото. В случая е съобразен периодът, през който е търпяно нарушението, конкретните факти, свързани с породените страдания и негативни преживявания, за които са налице и свидетелски показания, а също и липсата на увреждане на здравето на касатора. Взета е предвид и практиката на ЕСПЧ и размерът на определените от Съда обезщетение по сходни случаи по български дела. Определеният размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от 250 лв. е справедлив и правилен. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е направеното искане от процесуалния представител на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е разноските направени по процесуални действия, които страната е искала да се извършат. По аргумент от горните текстове на ГПК и разпоредбата на чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно – при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца, както разноски за производството, така и внесената ДТ и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно уважената част от иска. Отговорността за възнаграждението за адвокат, съответно за юрисконсулт е предвидена отделно от законодателя и при липса на указания в закона за възможността за търсене на такава отговорност, то такава не може да се търси. При този резултат от касационното обжалване не следва да се присъждат разноски за настоящата съдебна инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение