Решение № 3995 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6674/2011 г.

Решение № 3995 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6674/2011 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Янко Петров Вачев от гр. Бургас, против решение № 356 от 18.03.2011 г. по адм. дело № 2235/2010 на Административен съд Бургас. Излага доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че за него не са налице предвидените в § 4а, ал. 5 от ЗСПЗЗ предпоставки за придобиване право на собственост върху 432/1182 кв. м. идеални части от УПИ IV - 231, кв. 3, по плана на в. з. "ДО СТОПАНСКИ ДВОР", землище кв. Банево, гр. Бургас, целият с площ 1182 кв. м., тъй като същият се е легитимирал като ползвател само на 750 кв. м., а не върху цялата площ от 1182 кв. м.. Посочва, че в ЗСПЗЗ не е регламентирана възможност за възникване на съсобственост между реституиран бивш собственик на имота и ползвател, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост. Посочва също, че оспорената Заповед № 2949/20.10.2010 г. на Кмета на община Бургас е издадена при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материално-правните разпоредби. Излага също доводи за некомпетентност на комисията, която се е произнесла по признаване правото жалбоподателя да придобие собственост върху 750/1182 кв. м. идеални части от процесния имот. Счита, че неоснователно съдът е отхвърлил искането му за поправка на Протокол от с. з. на 22.02.2011 г., намирайки го за просрочено, при положение че същото е направено в законоустановения срок. Моли, да се отмени обжалваното решение и делото да бъде решено по същество. Ответникът - Кметът на община Бургас не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Янко Петров Вачев против Заповед № 2949/20.10.2010 г. на Кмета на Община Бургас, с която му се отказва да придобие правото на собственост върху 432/1182 кв. м. идеални части от урегулиран поземлен имот (УПИ) IV-231, кв. 3 по плана на вилна зона "До стопански двор", землище на кв. Банево, гр. Бургас, целият с площ 1182 кв. м., при граници: север - УПИ III-230; изток - улица; юг - УПИ V-232; запад - край на регулация. За да постанови този резултат, съдът е приел за ирелевантен фактът дали земите попадат в границите на един УПИ или не. Посочва, че нормите на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 6 и ал. 7 от ППЗСПЗЗ в случая са неприложими, тъй като в Удостоверение № 57/17.07.1990 г. на ОНС гр. Бургас е точно определен размера на отстъпеното място на ползвателя. Възражението, че жалбоподателят ползва имота от момента на учредяването му, т. е в продължение на 30 години, като полага грижата на добър стопанин за цялата площ от 1182 кв. м., приема за ирелевантно, тъй като ползването е без правно основание и никой не може да черпи права от противоправното си поведение. Също така намира за неоснователно и възражението относно състава на комисията, която се е произнесла във връзка с искането на жалбоподателя за 432 кв. м. след постановяване на Решение № 1032/27.08.2010 г. по адм. д. № 1583/2010 г. на Административен съд Бургас, тъй като за кмета на общината не съществува специално нормативно изискване как той следва да организира дейността на подчинените му служители във връзка с постъпилите заявления по реда на § 61 от ПЗР. Същият действа в условията на оперативна самостоятелност. Посочва, че решаващият орган е кметът на общината и той се е произнесъл с необходимия индивидуален административен акт в изпълнение на постановеното съдебно решение, като не е обвързан от становището на която и да е комисия. Допълнително, произнесената заповед № 3132/21.10.2009 г. посочва, че благоприятства жалбоподателя, като му предоставя възможност да закупи 750 кв. м. от процесния имот, от каквото последния би бил лишен ако няма изрично произнасяне на компетентен орган. Решението е правилно. Обосновано, с оглед фактите и в съответствие с приложимото право, първоинстанционния решаващ съд е приел, че не са налице предвидените в § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ предпоставки за придобиване право на собственост върху процесните 432/1182 кв. м. идеални части. Цитираната разпоредбата установява, че трансформацията на правото на ползване в право на собственост се обуславя при наличието на две кумулативно предвидени предпоставки- правото на ползвателя да е учредено по посочените в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ актове върху общинска или държавна земя, и собствеността върху тази земя да не е възстановена на граждани. В настоящия случай фактическото държане на 432/1182 идеални части не е равносилно на учредено право на ползване, каквото е нормативно-установеното изискване. Възраженията в касационната жалба с оглед практиката на ВКС отнасяща се до правното значение на влезлия в сила плана за новообразуваните имоти при спор за собственост между реституиран собственик и ползвател, трансформирал правото на ползване в право на собственост и съответно възниква ли съсобственост между тях, са неотносими към настоящия случай. Действително в практиката си ВКС приема, че урегулирането на имота с площ по-голяма от 600 кв. м. е основание за уреждане на облигационните отношения между реституираните собственици и ползвателите съгласно § 4з, ал. 2, изр. второ от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и за възникване на съсобственост, нито за възникване на разделна собственост върху реални части в рамките на урегулирания поземлен имот. Настоящият случай обаче не попада в посочената хипотеза, тъй като, както вече бе отбелязано, обстоятелството на фактическо държане на имота от страна на жалбоподателя не го прави ползвател по смисъла на § 4 от ЗСПЗЗ на процесните 432/1182 кв. м. идеални части. Останалите възражения в касационната жалба са идентични с изложените пред първоинстанционния съд. Същият подробно е изяснил релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Обсъдил е същите ведно с приложимата правна уредба, за което е изложил обосновани мотиви споделящи се и от настоящата съдебна инстанция. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените от него касационни основания не са налице. Напротив - изводът на съда по съществото на спора е основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет и правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми от материалните закони. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката по аналогични случаи, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,