Решение № 14390 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12947/2010 г.

Решение № 14390 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12947/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Цветанка Костова Радулова от гр. София, чрез пълномощника й адв. Николай Николов, против решение № 835 от 8.04.2010 г., постановено по адм. дело № 5436/2009 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 36 състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-09-33 от 27.05.2009 г. на кмета на район "Сердика" при Столична община (СО), издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, за определяне на имот № 2010021 по помощен план и карта на бивши собственици на земеделски земи в землището на Орландовци, м. "Суходола" за изцяло застроен. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради неотчитане от съда, че не е издадено удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, един от съществените реквизити на което е да се посочи дали спорният имот е нанесен или не в кадастрален план. Имотът е обсъждан само в рамките на отразената в стар кадастрален и помощен план площ, докато за реституция се претендира имот от 4000 кв. м. Иска се отмяна на решението и вместо него да се постанови друго, с което се уважи жалбата и преписката се върне с указания за издаване на удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. Ответникът - кметът на район "Сердика" на Столична община не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че съдът е изследвал въпроса с фактическото застрояване на имота, което е предмет на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В случая правилно е установено, че целият имот е застроен, с оглед изискванията на нормата на § 1в от ППЗСПЗЗ. В същата, при условията на неизчерпателно изброяване са посочени строителните дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността. Това са всякакви постройки, съоръжения и други, реализирани във връзка с отрежданията по ЗРП. Неоснователен е доводът, че неиздаването на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ прави съдебния акт незаконосъобразен. Съдебният контрол се простира върху заповедта на кмета по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с която е одобрено решение на техническата служба за определяне на застроената част при спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарните норми. Това е видно от очертания с жалбата до АССГ предмет на оспорване - заповед № РД-09-33/27.05.2009 г. на кмета. Издаването на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ е друга административна дейност, по аргумент от чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, която може да се инициира, както от заинтересованото лице, така и служебно - от общинската служба по земеделие. В случая, по делото е приложено неподписано заявление от Гълъбина Божинова, без входящ номер на административния орган, поради което не може да се направи краен извод за незаконосъобразно бездействие на администрацията. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В производството пред АССГ, предмет на оспорване е заповед № РД-09-33 от 27.05.2009 г., издадена от кмета на район "Сердика" при СО на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с която е одобрено решение № 5 по протокол № 2 от 14.05.2009 г. на техническата служба за определяне на целия имот № 2010021, м. "Военна рампа - изток", за който е поискано издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, за изцяло застроен. Не е имало спор по легитимацията на жалбоподателката като наследник на Геле Гелев, чийто наследник е и лицето Гълъбина Божинова, поискала издаването на удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ за имота, компетентността на органа и назначената комисия, изпълняваща ролята на техническата служба на общината. Спорно е единствено обстоятелството, че имотът е нанесен с площ от 2441 кв. м, при размер по нотариален акт от 4000 кв. м, както и че за същият е отразена 0 кв. м свободна площ. Поискана е отмяна на заповедта и издаване на удостоверение и скица. Във връзка с оплакванията в жалбата, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, със задача, поставена от жалбоподателката. От неоспореното заключение на вещото лице е установено, че процесният имот първоначално е заснет в неодобрен кадастрален план от 1956 г., с площ от 3091 кв. м, а в регулационен план от 1959 г. е с отреждане за "озеленяване и високо напрежение", от който момент е включен в границите на урбанизирана територия. При последващото изменение на регулацията със заповед от 1998 г. и ЧИЗРП от 2001 г. имотът е с отреждане за "малко предприятие и складова дейност" - УПИ ХVI и за "малко предприятие" - УПИ ХV от кв. 8 и за железопътна линия. Площта по регулацията от 2001 г. е 2441 кв. м. По-голямата част от имота - около 2010 кв. м, попадат в УПИ -ХV и ХVI, кв. 8, а другата част от около 431 кв. м попадат под изградената ж. п. линия. Останалата част от имота - около 650 кв. м, до размера от 3041 кв. м по помощен план, попадат в дере. Мероприятията по плана са реализирани - изградени са стопански сгради - складове, ведно с прилежащ терен, както и ж. п. линия и сервитут към нея. При тези данни, АССГ е приел, че издадената заповед на административния орган е обоснована и законосъобразна, тъй като мероприятията по регулация са изцяло изпълнени, имотът е застроен по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. По отношение възраженията, че имотът е заснет с по-малка площ, съдът е посочил, че подобни доводи е следвало да бъдат предявени против помощния план, но не могат да бъдат разрешени в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба се повтаря възражението, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като за имота не е издадено удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, именно в което следва да бъдат отразени данните дали същият е заснет в кадастралния план или не. Възражението не може да бъде възприето. Удостоверението по чл. 13 от ППЗСПЗЗ е функция на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, тъй като в него освен другите нормативно разписани данни и информация, които следва да съдържа - чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, трябва да бъде отразен и размерът на застроената част, както и размера на свободните площи, които се определят именно в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Останалите въпроси са извън производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, което има за предмет само и единствено спора за фактическото застрояване на имота, в частите му, които попадат в рамките на урбанизираната територия. Съответно законосъобразността на заповедта на кмета, с която се одобрява решението на техническата служба само и единствено по отношение застроената/незастроена част, не е поставена в зависимост от издаването или не на удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Удостоверението може да бъде издадено и след провеждане на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Обстоятелството, че имотът е заснет с площ от 2441 кв. м, която е по-малка от претендираната за реституция, също не може да бъде предмет на изследване в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, по посочените причини относно неговия предмет. От приложените по делото скици е видно, че за имота е съставен помощен план по реда на чл. 13а от ППЗСПЗЗ, в което производство е следвало да се установи и отрази размера на имота. Следва да се посочи, че с площ от 3091 кв. м, т. е. по-малко от претендираните 4000 кв. м имотът е заснет още по кадастралния план от 1956 г., като с тази площ е влязъл и в регулацията от 1959 г. Заповедна на кмета отразява вярно както регулационния статут, така и площта на имота, която е в рамките на урбанизираната територия и застрояването на същата, поради което обосновано с оглед данните по делото и при съобразяване на изискванията на закона, съдът е приел, че същата е законосъобразна и е отхвърлил жалбата. Не са налице сочените в касационната жалба пороци. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,