Решение № 8991 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15335/2013 г.

Решение № 8991 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15335/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт "Пристанище Леспорт" при Митница Варна, представен от юрисконсулт Караславов, против решение № 2341/01.10.2013 г., постановено по адм. д. № 2022/2013 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено решение към ЕАД № 11BG002006H0008045/16.06.2011 с вх. № 9300-155/13.02.2013 г., издадено от началника на МП "Пристанище Леспорт" при Митница Варна, с което на основание чл. 78, чл. 201, чл. 214, чл. 217 и чл. 4, т. 5 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета е определена нова митническа стойност за стоките по ЕАД и на "Челик 09" ЕООД е определен ДДС за довнасяне в общ размер на 6 499.50 лева; разпоредено е извършване на корекции в съответните клетки по ЕАД. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Отричат се изводите на съда за коректно посочване в ЕАД на митническата облагаема стойност и липсата поради това на основания за коригирането й от митническите органи. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу отменения с него административен акт. Ответникът по касация - "Челик 09" ЕООД не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: Фактическите установявания на първостепенния съд са за извършено на 16.06.2011 г. с ЕАД № 11BG002006H0008045 деклариране от жалбоподателят на следните стоки: стока № 1 - гипс бързостягащ - 2800 торби по 30 кг./ общо 84000 кг. нето/; стока № 2 - гипс за ръчна мазилка - 2000 торби по 30 кг./ общо 60000 кг. нето/; стока № 3 - гипс за лепене на гипсокартон - 5000 торби по 30 кг./ общо 150000 кг. нето/. Декларираната фактурна стойност на стоките е в общ размер на 8 748 EUR при условия на доставка СРТ Варна. Държавата на произхода е Турция, а изпращач Челик Диш Тиджарет Ахмет Челик, Истанбул. При декларирана МОС 17 109.11 лева е начислен ДДС в общ размер 3 421.92 лева. Представени са фактура № 15223 от 26.04.2011 г., опаковъчен лист, сертификат за движение и декларация за елементите на митническата стойност D. V. 1. В обхвата на извършена проверка на митническата стойност по реда на международното митническо сътрудничество е представено от турската митническа администрация заверено копие от разпечатка на митническа декларация за износ, депозирана при износната операция, осъществена от турското дружество за жалбоподателя. В ЕАД за износ № 11550100ЕХ003767/26.04.2011 г. са вписани условия на доставка CIF Шумен, а в приложената към нея фактура № 178811/26.04.2011 г. за стоки тъждествени с тези допуснати до свободно обращение по ЕАД за вноса фактурната стойност на стоката е 25 363.70 EUR. Установено е и частично тъждество на стоките по декларацията за износа и тази за вноса. С оспореното решение началникът на МП "Пристанище Леспорт" при Митница Варна е определил нова митническа стойност на стоката (взимайки предвид получената от турската митническа администрация разпечатка от ЕАД за износ) - за стока № 1 - 11 776 лева; за стока № 2 - 8 880.94 лева и за стока № 3 28 949.97 лева. Установеното в тежест на жалбоподателя задължение е за ДДС в размер на 9 921.42 лева, като след приспадане на заплатения данък от 3 421.92 лева е определен данък за довнасяне 6 499.50 лева. При проверката по чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК съдът е признал компетентността на издателя на административния акт. Приел е, че при издаването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Определил е решението като противоречащо на материалния закон. Отнесъл е към дължимата доказателствена активност на администрацията установяването на посочената в ЕАД митническа стойност като действително договорена. Според съда представената пред турската митническа администрация ЕАД, както и тези представени пред националната митническа администрация от жалбоподателя са частни документи и кредитирането от ответника на първите за сметка на вторите не е мотивирано. Като подкрепящи тезата на жалбоподателя за приемливост на декларираната от него МОС са зачетени счетоводните му записвания, според които стоката е заведена стойностно в размери съответни на тези по ЕАД за вноса. Съдът е установил и съответствие на уговорената продажна цена по сключения между Челик Диш Тиджарет и Челик 09 договор № 122/10.04.2011 г. и тази по представената при вноса фактура. Решение е правилно. Още в Решение от 20 октомври 2005 г. по дело Overland Footwear, C-468/03, Recueil, стр. I-8937, точка 63, СЕС е интерпретирал разпоредбата на чл. 78, § 3 от МКО в смисъл, че неверните и непълни данни, установими при последващата проверка на декларацията, са както фактическите грешки, така и грешките по правото. Към това решение препраща и решение от 14.01.2010 г. по съединени дела С-430/08 и С-431/08. При отчитането на новите данни /верни и пълни/, възниква правомощието на митническите органи да "уредят ситуацията" /по терминологията на чл. 78, § 3 от МКО/ при спазване на съответните разпоредби, включително и като поправят декларацията по своя инициатива в съответствие с чл. 78, § 1 от МКО. Касаторът е извършил митническо деклариране по смисъла на чл. 4, § 17 от МКО в писмена форма, съобразена с изискването на чл. 62, § 1 от МКО и във вида на формуляра по чл. 205, § 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2454/93 НА КОМИСИЯТА от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността. В съответствие с НАРЕДБА № Н-17 от 13.12.2006 г. за прилагане на разпоредбите на Приложение № 37 и Приложение № 38 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез Единния административен документ посочването на стойностната основа в колона "Основа за изчисляване" е част от необходимото съдържание на ЕАД /вж. чл. 8, т. 35/. Това включва стойностната основа /митническата стойност/ в обхвата на проверката по чл. 78, § 3 от МКО и на правомощието по § 1 от разпоредбата за поправка на митническата декларация. Процесуалната уредба на последващият контрол на декларирането се съдържа в раздел IV от гл. ХIV от ЗМ. Производството за последващ контрол е единно за двете проявления на контрола - проверката на декларацията по чл. 84, ал. 1 от ЗМ и проверката на търговски документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки по чл. 84, ал. 2 от ЗМ. Последващият контрол по чл. 84, ал. 2 от ЗМ е предметно идентичен с този по чл. 78, § 2 от МКО. Спазването на съществените елементи от процедурата не е установено от инстанцията по същество. Липсват писмени доказателствени средства за възлагане на проверката по реда на чл. 84в от ЗМ, за провеждане на заключително обсъждане по чл. 84 к и за изготвяне на писмен констативен доклад по чл. 84л от ЗМ. Процесуалните опущения на администрацията са съществени и са самостоятелно основание за незаконосъобразност на заключителния административен акт, установимо при проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК. Възприемането му не влошава правното положение на касатора, тъй като издаденият от него акт е отменен, а и негова е тежестта да докаже спазването на законовите изисквания по издаването на акта - чл. 170, ал. 1 от АПК. С чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, е установено правилото, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. Несъгласието на митническия орган с договорната стойност по фактурата сочи на тезата му, че стойността по чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не е приемлива. Вместо да коригира МОС по цитираните по-горе разпоредби, администрацията е приела друга договорна стойност, без да има данни за съгласието на вносителя с нея. Следователно изводът на административният съд, че износната декларация е недостатъчна, за да бъде определена от митническите органи митническа стойност, различна от декларираната, е законосъобразен. Фактурата, издадена от износителя, е достатъчна за установяване, че декларираната от "Челик 09" ЕООД митническа стойност е установената за плащане цена, в която са включени транспортните разходи поради посочено условие "CPT Шумен". Фактурата е необходимо приложение към ЕАД /вж. чл. 218, § 1, б. "а" от Регламент /ЕО/ 2454/93 на Комисията, тъй като въз основа на нея се определя МОС /съобрази и чл. 181 и чл. 178 от Регламента при представяне на декларация за данните за МОС по приложения № № 28 и 29/. Съдът основателно е приел, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и митническата стойност по чл. 29 от МКО е съответна на декларираната от жалбоподателя. Липсват правни и логически основания да се цени представената пред турската митническа администрация митническа декларация за сметка на дискредитирането на представените от ответника по касация писмени доказателствени средства в националното административно производство. Съответно на изискванията за главно пълно доказване е установяването, извършено от титуляра на режима с фактура № 15223/26.04.2011 г. и договор № 122/10.04.2011 г., както и счетоводните записвания при жалбоподателя, според които процесното количество стоки е заведено по дебита на сметка 401 "Доставчици" и по кредита на сметка 5031 "Разплащателна сметка в ТБ ДЕ Банк, като стойностно записванията съответстват на цената по фактурата и по ЕАД. Без да е отречена редовността на воденото от "Челик 09" ЕООД счетоводство, записванията в него са допустимо доказателствено средство - чл. 182 от ГПК. Обратно на поддържаното от касатора от обхвата на преценката на доказателствените източници не е изключена представената от турската митническа администрация разпечатка на ЕАД, но доказателствената й стойност е определена при съпоставка с другите доказателствени средства в съответствие с дължимото по чл. 236, ал. 2 от ГПК. На интензитета на убеждаващо въздействие на износният ЕАД не влияе обстоятелството, че е предоставен по реда за осъществяване на административно сътрудничество. Доказателствената стойност на разпечатката от износния ЕАД е разколебана и заради приложимата само за морски и вътрешно-воден транспорт уговорка CIF (Cost, Insurance and Freight) - стойност, застраховка и навло (уговорено пристанище в местоназначението), вместо по-подходящата СРТ, предвид нуждата от смесен превоз до Шумен. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада обвързаността да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. че платената или подлежаща на плащане цена е различна от определената по реда на чл. 29, § 1 от МКО и декларираната. По делото такива доказателства не са представени - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, не са оспорени по съответния процесуален ред писмените доказателствени средства установяващи декларираната митническа стойност. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МК, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната. В контекста на изложеното оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,