Решение № 13323 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5621/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Посолството на Руската Федерация в Република България, чрез процесуалния си представител, против решение 5534 от 18.02.2025 г., постановено по адм. дело 9940/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед 18-2753/13.03.2020 г., поправена със заповед 18-3847/28.04.2020 г., двете на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. София. Излагат се доводи за недопустимост на обжалваното решение, а при условията на евентуалност се претендира неговата неправилност поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора съдебният акт е постановен по недопустима жалба, подадена от лице, което не притежава правен интерес от оспорването. Счита, че от първоинстанционния съд не са обсъдени всички представени доказателства и незаконосъобразно правните изводи са изведени единствено въз основа на приетото заключение на комплексната съдебно-техническа експертиза, което е оспорено и отказът да се назначи повторна такава съставлява съществено процесуално нарушение. Касаторът прави искане обжалваното решение да бъде обезсилено или отменено и постановено друго, с което оспорването да се отхвърли или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав с указание за назначаване на нова съдебно-техническа експертиза. Ответникът началникът на СГКК гр. София не взема становище по касационната жалба. Ответниците - Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД (с предишно наименование ЧЕЗ Разпределение България АД) и Столична община, чрез пълномощниците си в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за настоящото производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е заповед 18-2753/13.03.2020 г., поправена със заповед 18-3847/28.04.2020 г., двете на началника на СГКК гр. София, с която по заявление на Посолството на Руската федерация в Република България (РБ) и на основание чл. 51, ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 3, чл. 53, ал. 2 и чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР, е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. София, одобрени със заповед РД-18-95/18.12.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в: - нанасяне на нов обект - поземлен имот (ПИ) с идентификатор [номер] с площ от 100 кв. м, с начин на трайно ползване (НТП) за електроенергийно производство , собственост на Руската федерация (съгласно заповед 18-3847-28.04.2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка); - промяна на границите на ПИ с идентификатор [номер], с НТП за второстепенна улица , без данни за собствеността, с площ преди промяната от 2 693 кв. м и площ след промяната - 2 593 кв. м, както и промяна на идентификатора на съществуващата сграда-трафопост с площ от 86,3 кв. м от [номер] на [номер] в съответствие с идентификатора на новонанесения имот, в който се намира. В разпоредителната част на заповедта е посочено, че изменението на КККР, състоящо се в нанасяне на ПИ с проектен идентификатор [номер] се извършва съгласно скица проект 15-1016392-08.11.2019 г., в съответствие с частта от имота, описан в нотариален акт [номер]/[дата] за УПИ VІ-за легация, кв. 15, м. Изток-юг , като уличната регулация в частта със съществуващ трафопост не е приложена. Административният орган приема, че при одобряване на КК на гр. София, район Изгрев през 2015 г. оспорващият в първоинстанционното производство и настоящ ответник ЧЕЗ Разпределение България АД (сега Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД) и заявителят в административното производство Посолството на Руската федерация в РБ са отразени в КР на недвижимите имоти към нея като собственици на сграда с идентификатор [номер], представляваща трафопост, въз основа на описани нотариални актове, като последният е нанесен в ПИ с идентификатор [номер], с начин на трайно ползване за второстепенна улица. Административният орган излага мотиви за наличието на спор за материално право по отношение на трафопоста и не извършва промени във вписаните данни за собствеността спрямо него, каквото е искането на заявителя в тази част. Позовава се на нотариален акт [номер]/[г.], с който Руската федерация е призната за собственик на административно-жилищен комплекс, състоящ се от административна сграда, жилищна сграда, гараж и трафопост, заедно с дворното място, в което са построени, съставляващо УПИ VI, отреден за БОДК ГУБС на СССР, кв. 15, както и на нотариален акт [номер]/[г.], с който ЧЕЗ Разпределение България АД е признат за собственик по преобразуване и правоприемство на недвижим имот: масивна сграда трафопост, представляващ площадков енергиен обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), ведно със законен сервитут по чл. 60, ал. 2, т. 1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ, отм.) във вр. с § 26 ПЗР ЗЕ при сервитутни граници, определени съгласно приложение 1 от Наредба 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, находящ се в УПИ VI, отреден за БОДК ГУБС на СССР, кв. 15 по регулационния план на м. "Изток-юг". Идентификаторът на трафопоста е променен съобразно идентификатора на новонанесения имот, в който попада. С обжалваното решение заповедта е отменена като незаконосъобразна. Съдебният акт е постановен след обезсилване на предходно постановеното по спора решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с решение 9542 от 11.10.2023 г. по адм. дело 7733/2023 г. на Върховния административен съд, с което са дадени указания за надлежно конституиране на Столична община като заинтересована страна в процеса. За да постанови отмяна на оспорения от ЧЕЗ Разпределение България АД (понастоящем Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД) административен акт, съдът приема, че е издаден от компетентен орган и в писмена форма с предвиденото в чл. 59, ал. 2 АПК съдържание, но при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Приема за установено, че по отношение собствеността върху процесния трафопост е налице спор за материално право, който към приключване на устните състезания не е решен с влязъл в сила акт. Излага съображения, че с новонанесения ПИ с идентификатор [номер] с площ от 100 кв. м се променя границата с ПИ с идентификатор [номер], НТП за второстепенна улица , като площта на последния се намалява със 100 кв. м, който имот е собственост на Столична община по арг. от § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС и чл. 39, ал. 1 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. Като се позовава на противопоставянето от заинтересованата страна Столична община на намаляването на площта на имота, представляващ второстепенна улица, достига до извод за наличие на спор за материално право, който изключва извършване на исканото изменение. Приема за неправилна констатацията на административния орган, че уличната регулация за УПИ VI- за легация , кв. 15, м. Изток- юг по плана на гр. София, одобрена със заповед 189/31.05.1979 г. на гл. архитект на гр. София, не е приложена. Счита за неприложима разпоредбата на § 22, ал. 1, т. 1, б. б ЗР ЗУТ, на която се основава удостоверение Към РИВ 19-ДИ 10-8-(1)/02.07.2019 г. на кмета на район Изгрев , СО, тъй като теренът от 5 700 кв. м се предоставя на СССР, считано от 13.05.1977 г., т. е. при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ. Като кредитира изцяло заключението на назначената по делото комплексна съдебно-техническа експертиза, съдът приема за установено, че предоставеният терен не е описан като конкретен парцел по действащ план, а приложение 2 към Спогодбата, сключена между правителствата на НРБ и СССР на 13.05.1977 г., в което да са обозначени точното местоположение и границите на терените, не е представено, поради което извадката от РП от 1976 г. относно парцел (сега УПИ) VI за легация и това приложение не са тъждествени документи. В тази връзка достига до извод, че теренът, който е предоставен на СССР със Спогодбата, е с площ от 5700 кв. м и при установена от вещите лица разлика в площта от близо 400 кв. м, то същият не е идентичен с парцел VI- зa посолство по плана, одобрен със заповед 90/01.03.1976 г. на главния архитект на София. Според съда по отношение на уличната регулация е в сила планът от 1992 г., като в нотариалните актове на оспорващото пред първата инстанция дружество и на Руската федерация парцел VI за БОДК ГУБС на СССР е описан съгласно този план. Като се позовава на предвижданията на плана от 1976 г. и на този от 1992 г. относно уширението на ул. Ген. Щерю Атанасов в процесния участък за разполагане на трафопост приема, че улицата е реализирана благоустроена и асфалтирана, поради което уличната регулация е приложена. Излага съображения, че трансформаторният пост не попада както в парцел VI - за БОДК ГУБС на СССР по плана от 1992 г., така и в парцел VI- Зa легация по плана от 1979 г., поради което включването му в границите на ПИ с идентификатор [номер] в противоречие с действащата регулация, административният орган постановява незаконосъобразен акт. По тези съображения отменя оспорената заповед. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон по следните съображения: Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на съдебния акт поради произнасянето на съда по недопустима жалба. Въпросът с допустимостта на оспорването, подадено от ЧЕЗ Разпределение България АД (понастоящем Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД) е разрешен с влязло в сила определение 531 от 21.01.2022 г. по адм. дело 11803/2021 г. на Върховния административен съд, поради което не може да бъде пререшаван в настоящото производство. В него е прието, че жалбоподателят пред административния съд има качеството на заинтересовано лице съгласно чл. 54, ал. 4 във вр. с § 1, т. 13 ДР ЗКИР като носител на ограничено вещно право върху новообразувания имот по смисъла на чл. 55 от Закона за собствеността. Настоящият касационен състав не споделя извода в обжалваното решение, че уличната регулация в процесния участък по действащия РП от 1979 г. и по този от 1992 г. е приложена. Неправилно и без да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото писмени доказателства първоинстанционният съд кредитира заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза напълно безкритично в тази част, с което допуска съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въпросът относно прилагането на регулацията е правен и не е от компетентността на вещите лица. КККР за територията на район Изгрев , гр. София е одобрена през 2015 г. Действително в чл. 2 от Спогодбата, сключена между правителствата на двете държави, имотът, който се предоставя в собственост на СССР е индивидуализиран с площ от 5700 кв. м и с местоположение в кв. 15, район Изток-юг между ул. Никола Мирчев и ул. Латинка , заедно със започнатите, но недовършени две сгради. По делото е безспорно установено, че към момента на сключване на Спогодбата 13.05.1977 г. е в сила застроителен и регулационен план, одобрен със заповед 90/1.03.1976 г. на главния архитект на София, с който е урегулиран парцел VI за посолство , кв. 15 и в който е предвидено изграждането на трафопост. В кадастралната основа на плана са били нанесени седем самостоятелни имота в границите на парцела. По този план трафопостът би попаднал в неговия обхват, а именно върху стар имот с пл. 316. Това се установява от графичната част на регулационния план от 1976 г. и при съпоставката му с този от 1979 г. Данните по делото сочат, че трафопостът е изграден впоследствие, като е приет на 31.05.1977 г. Съгласно регулационния план, одобрен със заповед 189/31.05.1979 г. на началник управление - главен архитект на София трафопостът е извън границите на парцел (сега УПИ) VI - за легация и попада в улицата с идентификатор [номер] по действащата кадастрална карта за територията, в предвиденото уширение на същата в процесната част за разполагане на трафопост. Видно от текстовата част на последващия регулационен план, одобрен със заповед РД-50-09-77/16.04.1992 г. на главния архитект на София, парцел VI - БОДК за ГУБС на СССР , кв. 15 е изключен от неговия обхват, поради което действащият за имота регулационен план се явява този от 1979 г. Съобразно издадените скици - копия от Цифровия кадастър на град София към 2004 г. и към 2013 г. трафопостът е заснет със самостоятелен пл. 1278 и е отразен като попадащ в границите на ПИ с пл. 1276. Към настоящия момент фактически е в обхвата на имота на Руската федерация. Според експертите може да се приеме, че площта от 100 кв. м на новообразувания ПИ с идентификатор [номер] е била част от ПИ с пл. 1276, послужил за образуването на парцел VI - за легация , кв. 15, м. Изток-юг по плана на гр. София от 1976 г. При тези данни следва да се приеме, че към датата на подписване на спогодбата действа регулационният план от 1976 г. От съда не е съобразено, че по делото не са налице данни за друг имот, който да попада между улиците Никола Мирчев и Латинка , освен парцел VI за легация с площ 6080 кв. м. Противно на приетото от вещите лица липсата на приложение 2 към Спогодбата не може да обуслови еднозначен извод, че този парцел не е прехвърлен в собственост на СССР изцяло, след като същият е с предназначение именно за посолство легация. Причините за наличието на разлика в квадратурата на парцел VI и предоставеният на СССР имот с площ от 5700 кв. м не са изследвани от експертите, но независимо от това е безспорно установено, че в парцела попадат седем имота и трафопостът е изграден в североизточния ъгъл на имот пл. 316, който е в неговите рамки. Същият не е отразен в плана, тъй като не е бил построен към датата на одобряването му. Със следващия регулационен план от 1979 г., който е и действащия за процесния имот, е изменена уличната регулация и трафопостът е нанесен извън парцел VI, като е включен в имот, предвиден за улица и по-конкретно за нейното уширение в процесната част. Идентично е положението и по плана от 1992 г., от чийто обхват обаче е изключен парцел VI. По спорния по делото въпрос относно прилагането, респ. неприлагането на уличната регулация по плана от 1979 г., послужило като фактическо основание за издаване на оспорената заповед, настоящият състав приема следното: По делото не са налице данни и липсват твърдения за проведена процедура по отчуждаване на процесната част от имота, обособена в новообразувания ПИ с оспорената заповед, в която попада трафопостът и която е предвидена за улица. Действително в случая, както правилно приема съдът, е неприложим § 22, ал. 1, т. 1, б. б ЗР ЗУТ. Приложими са действащите към момента на приемане на регулационните планове от 1979 г. и 1992 г. разпоредби на ЗТСУ (отм.). Отчуждително действие по този закон има само дворищно-регулационният план, но не и улично-регулационният такъв. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 22 ЗТСУ (отм.), съгласно която отчуждаване на имоти за държавни или обществени нужди се извършва въз основа и в съответствие с действащия застроително-регулационен план, след изпълнение на предвидената процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците на имотите. За настъпването на вещно-правния ефект на плана е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: влязла в сила заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ (отм.) и обезщетяване на собственика на отчуждения имот. В конкретния случай не се установява изпълнение на тези условия по отношение включването на процесната част от парцел VI към уличната регулация. Следователно, частта от имот пл. 316, върху който е изграден трафопостът, е останал в собственост на СССР съобразно постигнатата спогодба от 1977 г. и в границите на парцела по регулационния план от 1976 г. Предвид изложеното неправилно съдът кредитира заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза в тази част. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания. Кадастралната карта отразява фактическото състояние на обектите на кадастъра и има само констативно действие. С оглед приетото, че уличната регулация не е приложена и фактическото състояние - трафопостът се намира в имота на касатора, като същият тангира с изградения на място тротоар на улицата, то следва да се приеме, че при одобряване на първоначалната КК е заснет неправилно в рамките на второстепенната улица (ул. Ген. Щерю Атанасов ) с идентификатор [номер]. Фактическите граници на имота на касатора в процесната част са по трайно материализирана на място ограда, което е в съответствие с означеното състояние съобразно правото на собственост. Следователно, при одобряване на КК не са съобразени приоритетите при нанасянето на тази граница съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5, б. б (в относимата редакция, ДВ, бр. 49/2014 г.) ЗКИР. Налице е непълнота и грешка по смисъла на чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, която правилно е отстранена с оспорената заповед. Между касатора и настоящия ответник Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД като носител на сервитутни права за съществуващия енергиен обект трафопост, възникнали в полза на енергийното предприятие по силата на отменения ЗЕЕЕ, не е налице спор за собственост по отношение на новообразувания ПИ от 100 кв. м. Това е така, защото вещните права на дружеството не се засягат по никакъв начин от настъпилото кадастрално изменение в имота, нито се налага промяна в досега съществуващия начин на обслужване на трафопоста. Както правилно приема административният орган, спор за собственост е формиран само по отношение на самия трафопост. В тази връзка в КР не са извършвани промени с оспорената заповед спрямо отразеното в него състояние към момента на одобряване на КК и са останали вписани правата на заявителя и енергийното предприятие съобразно представените от тях нотариални актове. Настоящият състав не споделя извода на съда за наличие на спор за материално право между заявителя пред административния орган и заинтересованата страна и настоящ ответник Столична община като собственик на ПИ с идентификатор [номер]. Видно от данните по делото Столична община не е подала възражение в административното производство, въпреки че като заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР е надлежно уведомена за постъпилото заявление и скицата-проект към него. Освен това съдебното производство пред първата инстанция е образувано по жалба на друго заинтересовано лице ЧЕЗ Разпределение България АД, вписано наред с Руската федерация в КР като собственик на трафопоста, изпълнен в процесния имот. Недопустимо е оспорващият пред първата инстанция да защитава чужди права. Противопоставянето на Столична община като заинтересована страна на одобреното изменение на КК едва в съдебното производство (предявената от този субект жалба е оставена без разглеждане като недопустима поради просрочие) не може да обуслови извод за спор за собственост, доколкото не сочи друг източник на права освен прилагането на уличната регулация по плана от 1979 г., което не се споделя от настоящия състав. Спор за собственост между заявителя, чието искане за изменение на КК е удовлетворено и заинтересованата страна би бил налице само ако уличната регулация е приложена по отношение на уширението на улицата в частта на изградения трафопост и са представени доказателства за проведено отчуждително производство, каквито в случая липсват. Противно на приетото в обжалваното решение, началникът на СГКК - София изследва всички доказателства за установяване на относимите за хипотезата на чл. 54, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗКИР обстоятелства и при издаване на заповедта прилага правилно закона. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 (редакция, ДВ, бр. 57 от 2016 г.) ДР ЗКИР, "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Това означава, че несъответствията трябва да са налице към датата на одобряване на КККР за съответната територия. Посоченото основание е налице по отношение на исканото изменение на КККР. Заявеният имот от 100 кв. м, в който е изграден трафопоста, е надлежен обект на кадастъра по смисъла на чл. 23, т. 1 ЗКИР, като неприложената улична регулация по плана от 1979 г. и попадането му в границите на собствеността на Руската федерация и съобразно трайно материализираната на място ограда е достатъчно условие за нанасянето му в кадастралната карта. От събраните по делото доказателства е установено, че е налице непълнота и грешка в КККР по отношение на този имот с идентификатор [номер], тъй като съществува от преди 2015 г., но неправилно е нанесен при одобряване на КККР като част от ПИ с идентификатор [номер] по неприложен регулационен план. Това несъответствие подлежи на отстраняване по реда на чл. 54, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗКИР, поради което оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. По изложените съображения настоящият състав счита същата за валиден и законосъобразен административен акт, а оспорването срещу него за неоснователно. Като достига до извод в обратен смисъл, съдът постановява обжалваното решение в противоречие с материалния закон. Същото следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК - постановено друго, с което да се отхвърли предявената жалба срещу заповед 18-2753/13.03.2020 г., поправена със заповед 18-3847/28.04.2020 г., двете на началника на СГКК - гр. София. При този изход на спора на касационния жалбоподател се дължат разноски, но предвид липсата на заявено искане, такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. Първо във вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,