Решение № 15463 от 15.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5649/2017 г.

Решение № 15463 от 15.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5649/2017 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 23.02.2017 г. по ад. д. № 477/2015 г. Старозагорският административен съд е отменил заповед № РД-19-80/13.10.2015 г. на кмета на община П. баня в частта, с която е учредено право на прокарване в полза на "М ДИ СИ" ЕООД за обект "Помпена станция и тласкателен водопровод за минерална вода към хотелски и търговски комплекс - специализирана болница за рехабилитация в УПИ I през имот с идентификатор 55021.501.1279 в землището на П. баня. Решението се обжалва с касационна жалба от "М ДИ СИ" ЕООД. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата по касационната жалба Х. Д. - Иборра я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената заповед на кмета на община П. баня е учредено право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура на в полза на "М ДИ СИ" ЕООД по реда на чл. 193, ал. 3 ЗУТ. Старозагорският административен съд е приел, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, без да са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки за това - липса на съгласие на собственика на имота, друго техническо решение, което е явно нецелесъобразно и заплатена цена на учреденото право но собственика на имота. Решението е законосъобразно. Административното производство е започнало по искане на "М ДИ СИ" ЕООД В нарушение на изискванията на чл. 26, 34 и 36 АПК. За него не е уведомена ответницата по касационната жалба и собственица на имота, върху който е учредено правото в полза на " М ДИ СИ" ЕООД. Тя е била лишена от възможност да участва в това производство и да защити правата си. Допуснато е нарушение и на чл. 35 АПК. Преди да издаде заповедта, кметът на община П. баня е бил длъжен да обсъди всички обстоятелства и факти, които имат значение в случая. Не са събрани доказателства за това, че не е било постигнато съгласие по смисъла на чл. 193, ал. 3 ЗУТ, нито са изложени фактически съображения, че друго техническо решение, освен възприетото такова от органа е явно нецелесъобразно. С оглед на това, че заповедта е оспорена следва да се приеме, че липсва необходимото по закон съгласие, поради което допуснатото от административния оран нарушение по отношение на тази предпоставка е несъществено и не може да доведе до незаконосъобразност на административния акт. З. С. административен съд е приел, че е съществено нарушение липсата на фактически обстоятелства относно наличието на другата кумулативно предвидена в чл. 193, ал. 3 ЗУТ предпоставка - друго техническо решение, което да е явно нецелесъобразно. Административният орган изобщо не е е обсъдил възможността за наличие на друго техническо решение, което да е явно нецелесъобразно и поради това да се възприеме решението по оспорената заповед. По делото са събрани доказателства за това, че има и друго техническо решение за прокарване на отклоненията от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. При това положение административният орган е следвало да изясни в какво се изразява другото техническо решение, както и защо то е явно нецелесъобразно, за да се възприеме това, посочено в заповедта. Законосъобразно и обосновано Старозагорският административен съд е приел, че е допуснато нарушение на чл. 193, ал. 8 ЗУТ. Учреденото право в полза на касационния жалбоподател е било оценено в производство по чл. 210 ЗУТ. Правилен е изводът изводът в решението, че наличието на висящ процес по обжалването на определената оценка рефлектира върху законосъобразността на заповедта. Разпоредбата на чл. 193, ал. 8 ЗУТ, уреждаща начина на обезщетяването, препраща към изрично предвидения в чл. 210 ЗУТ ред, а ал. 4 от същия императивно изисква решението по оценката да е влязло в законна сила . Съгласно изричната норма на чл. 210, ал. 3 ЗУТ, решението на комисията се съобщава на страните по реда на АПК, които могат да го обжалват по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ. Законодателят му е придал статут на самостоятелен административен акт, който следва да влезе в сила (чл. 210, ал. 4), а обезщетението да се изплати на правоимащия преди издаването на заповедта по чл. 193, ал. 3 ЗУТ. Това е специална процедура, уредена именно с оглед придобиването на сервитутни права, при изграждане на отклонения от общите мрежи на техническата инфраструктура, тъй като частта от нея, попадаща в конкретния имот, е индивидуална собственост - вр. чл. 92 ЗС. Н. на това изискване преди издаването на заповедта и и неизплащането на обезщетението на правоимащия води до незаконосъобразност на заповедта по чл. 193, ал. 3 ЗУТ и е основание за отмяната й. В случая решението по чл. 210 ЗУТ не е влязло в сила, а обезщетението не е изплатено на правоимащия - ответницата Х. Д. - Иборра. Решението на Старозагорският административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. "М ДИ СИ" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Х. Д. - Иборра разноски по делото за тази инстанция в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение. Разноските за първа инстанция следва да се претендират от същата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд