Решение № 5156 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5031/2010 г.

ВАСV отделение12.04.2011 г.докладчик т Диана Добрева

Диспозитив

Отменя заповед № СП-63/26.02.2010 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл прекратено служебното правоотношение на Даниела Владимирова Крумова. Оставя без разглеждане исканията за възстановяване на предишната държавна служба и за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и прекратява производството в тази му част. Осъжда Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията да заплати на Даниела Владимирова Крумова сумата 100,00 (сто) лева направени разноски по делото. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, а в прекратителната му част - в 7-дневен срок.

Мотиви

Решение № 5156 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5031/2010 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Даниела Владимирова Крумова от гр. София против заповед № СП-63/26.02.2010 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната заповед, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и в изпълнение на ПМС № 19/18.02.2010 г. и утвърдено длъжностно щатно разписание от 1.03.2010 г., и поради съкращаване на длъжността, е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката Крумова, на длъжност "главен експерт" в сектор "Стратегическо планиране и координация", отдел "Програмиране" в дирекция "Координация на програми и проекти" на МТИТС, считано от 1.03.2010 г. Разпоредено е на същата да се изплатят дължимите обезщетения по чл. 61 и чл. 106, ал. 2 и 4 от ЗДСл. Заповедта е връчена на служителката на 26.02.2010 г. Жалбоподателката счита прекратяването на служебното й правоотношение за незаконосъобразно, тъй като липсва съкращаване на изпълняваната от нея длъжност. Твърди, че тя съществува като нормативно определена позиция и система от функции, задачи и задължения и в длъжностното разписание, което е в сила от 1.03.2010 г. Освен това, заповедта е издадена и връчена преди то да бъде утвърдено. Иска се нейната отмяна и присъждане на направените разноски по делото. Заявени са и претенции за възстановяване на предишната държавна служба и за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Ответната страна - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, е оспорил жалбата. По същество становище от процесуалния представител не е ангажирано. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе по подадената жалба, прие за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателката е изпълнявала длъжността "главен експерт" в сектор "Стратегическо планиране и координация", отдел "Програмиране" в дирекция "Координация на програми и проекти" на МТИТС. Съгласно длъжностното разписание, в сила от 15.02.2010 г., общата численост на работещите в дирекцията е била 54 човека, разделени в 5 отдела: "Търгове и договори", "Разплащане", "Програмиране", "Мониторинг" и "Предварителен контрол". В дирекцията е имало на работа 19 служители на длъжност "главен експерт", като отдел "Програмиране" е структуриран в 2 сектора - "Стратегическо планиране и координация" с 2 главни експерта и "Информация и комуникация" - също с 2 главни експерта. С ПМС № 19/18.02.2010 г. са направени изменения и допълнения в Устройствения правилник на МТИТС, въз основа на които надлежно е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от 1.03.2010 г. Видно е, че дирекцията е с намалена обща численост - от 54 на 46 бройки, като тези за длъжността "главен експерт" са намалени са 17. Извършено е и преструктуриране, като броят на отделите е запазен, но сектор "Стратегическо планиране и координация" е закрит, а другият сектор "Информация и комуникация" е преминал към бившия отдел "Мониторинг", който вече е с наименование "Мониторинг, информация и комуникация". Установява се, че броят на главните експерти в новия отдел "Програмиране", в който вече няма сектори, е увеличен от 2 на 3. По делото са представени 4 броя длъжностни характеристики за длъжността "главен експерт" - на жалбоподателката и на тримата главни експерти, които след преструктурирането я заемат в отдел "Програмиране": Мартин Георгиев, Ива Червенкова и Валентин Игнатов. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав счита жалбата за основателна. Не се представиха доказателства от страна на ответника за функциите на сектор "Информация и комуникация", когато същият е бил на подчинение в отдел "Програмиране" съгласно длъжностното разписание от 15.02.2010 г. и дали те са идентични с тези, които същият сектор изпълнява след 1.03.2010 г., когато е на подчинение на отдел "Мониторинг, информация и комуникация" и е с увеличен брой на главните експерти от 2 на 3. Същевременно е видно, че е налице увеличаване и на броя длъжности "главен експерт", изпълнявана и от жалбоподателката. При сравнение на представените 4 длъжностни характеристики не се установява съществено различие в целите на длъжността, областите на дейност, преките задължения и изискванията за заемането й. Вярно е, че е намален общият брой служители в дирекцията с 8, като намалението на главните експерти е с 2 бройки като цяло, но това намаление е в организационните звена, ангажирани с търговете, договарянето и финансовия контрол. Оптималната организация на служителите в едно административно звено е правомощие и задължение на органа по назначаването. Само министърът има компетентността да оптимизира разпределението на служителите с оглед приоритета на изпълняваните от звеното задачи и обема на тези задачи. Увеличаването обаче на броя служители, които ги изпълняват, по несъмнен начин сочи, че техният обем също е увеличен. Това именно е основание да се твърди, че липсва съкращаване на длъжността, изпълнявана от Крумова, поради което обжалваната министерска заповед се явява незаконосъобразна и следва да се отмени. Заявените от жалбоподателката искания за възстановяване на предишната държавна служба и за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл следва да се оставят без разглеждане като недопустими. Възстановянето е по силата на закона в хипотезата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, а исковото производство не е родово подсъдно на настоящия съд като първа инстанция. При този изход на делото основателно се явява искането за присъждане на направените от жалбоподателката разноски. Представени са доказателства за такива в размер общо на 100,00 лв., които следва да бъде осъдено МТИТС да й заплати. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 106, ал. 1, т. 2