Решение № 5491 от 7.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1006/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Христов и Л. Минков и двамата от гр.Роман, обл.Враца, чрез процесуален представител адв. К.Татарска срещу Решение 385 от 07.11.2023 г., постановено по адм.д. 423/2023 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата им срещу Решение ППН-01-441/2022 г. от 09.05.2023 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) и са осъдени да заплатят разноски по делото. Касационните жалбоподатели поддържат че оспореното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Считат, че неправилно първоинстанционният съд не е допуснал поисканите от тях свидетели, които е следвало да установят реално съществуваща за здравето и живота им заплаха, както и неправомерно поведение от страна на заинтересованата страна М.Андрова. Оспорват и приетото от съда, че чрез монтираната камера за видеонаблюдение на фасадата на жилищната им сграда, се наблюдават имотите на заинтересованите лица и че същите попадат в нейния обхват. Искат обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се отмени Решение ППН-01-441/2022 г. от 09.05.2023 г. на КЗЛД, алтернативно делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касация Комисията за защита на личните данни,чрез процесуален представител К.Първановаслужител с юридическо образование, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска обжалваното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация М. Андрова, редовно призована, не е взела становище по касационната жалба. Ответникът по касация В. Върбанов, редовно призован, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение ППН-01-441/2022 г. от 09.05.2023 г. на КЗЛД, с което на основание чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, КЗЛД е обявила жалбите на М.Андрова и В.Върбанов /инициирали производството пред КЗЛД, с твърдения за неправомерно обработване на личните им данни от Н.Христов, чрез осъществено видеонаблюдение, посредством камера, монтирана на фасадата на жилищната му сграда/ за основателни и на основание чл. 58, § 2, б. "г" за нарушение на чл. 5, § 1, б. "а" и "в" от регламент /ЕС/ 2016/679 е издала разпореждане на Н. Христов и Л. Минков, в качеството им на администратори на лични данни, да преустановят видеонаблюдението и демонтират камерата, със срок на изпълнение десетдневен от влизане в сила на решението, след което да уведомят комисията за изпълнението, като предоставят съответните доказателства. За да отхвърли жалбата на Н.Христов и Л.Минков, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване на правото на защита на участниците в административното производство и в съответствие с материалния закон. Споделил е приетото от административния орган, че в обхвата на видеонаблюдението попадат обществени места и чужди имоти и е осъществяван аудиозапис, в нарушение на разпоредбите на ОРЗД /Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободно движение на такива данни/ и в частност на чл. 5, § 1, б. а и в от съшия. Решението е правилно. Съдът е извършил дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспореното решение на КЗЛД на всички основания по чл. 146 от АПК, обсъдил е доводите и възраженията на страните в съвкупност с представените по делото доказателства и е стигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорения пред него акт, като мотивите на първоинстанционния съд се споделят напълно и не е необходимо да се преповтарят. Ето защо на основание чл. 221, ал. 2, предл."последно" от АПК, настоящият съдебен състав препраща към тях. За да е налице законосъобразно обработване на личните данни по смисъла на чл. 4, §. 2 от ОРЗД, е необходимо и достатъчно то да се извършва съобразно принципите, прогласени в чл. 5 от ОРЗД и при наличие на някое от основанията, визирани в чл. 6, §. 1 от ОРЗД. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е допуснал поисканите от касаторите /жалбоподатели в първоинстанционното производство/ свидетели, които е следвало да установят съществуваща за здравето и живота им заплаха, неправомерно поведение от страна на заинтересованата страна М.Андрова и проблеми, които създава хранителния й магазин. Предвид предмета на спора, обстоятелствата, които жалбоподателите са искали да установят, се явяват неотносими, поради което правилно съдът не е допуснал доказателственото искане. Безспорно по делото са установени релевантните за спора факти, а именно: че на фасадата на жилищната сграда на касаторите е монтирана видеокамера; че посредством същата се осъществява видеонаблюдение, придружено с аудиозапис, на улицата пред домът им, но и пред имотите на заинтересованите лица М.Андрова и В.Върбанов, както и на самата улица, т.е. че е налице обработване на лични данни; че видеонаблюдението нарушава личната неприкосновеност на заинтересованите лица, както и че липсват доказателства, които да водят до извод за прилагане на нормата на чл. 6, §. 1, б. "е" от Регламент (ЕС) 2016/679 - наличие на надделяващ легитимен интерес на администраторите. При безспорно установената фактическа обстановка, правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че обработването на лични данни, по смисъла на чл. 4, §. 2 от ОРЗД, от субектите при ползване на публични места и собствените им имоти е прекомерно, като по този начин се нарушава регламентирания в чл. 5, §. 1, б. "в" от ОРЗД принцип за "Свеждане на данните до минимум". Посредством осъществяваното видеонаблюдение касаторите могат да идентифицират лицата ползващи обществени места, да правят изводи относно ежедневните им навици и контакти и да съхраняват тази информация, без да са получили изрично информирано съгласие затова, без да имат правно основание или преимуществен интерес, без обработването на данните да е подходящо и ограничено до необходимото във връзка със защитата на собствеността и здравето им. С оглед изложеното и доколкото видеонаблюдението съставлява автоматизирано обработване на лични данни, предвид липсата на основания по чл. 6 от ОРЗД за законосъобразното им обработване, в процесния случай, както обосновано е приел и първоинстанционния съд, е налице нарушение на условията за допустимост на обработването на данните, посочени в чл. 6 от Регламента. Ето защо и издаденото на основание чл. 58, §. 2, б. "г", за нарушение на чл. 5, § 1, б. "а" и "в" от регламент /ЕС/ 2016/679 разпореждане администраторите на лични данни да преустановят видеонаблюдението и да демонтират камерата, правилно е прието за законосъобразно от първоинстанционния съд. В тази връзка твърдението, в касационната жалба, за несъответствие на обжалваното решение с материалния закон се явява несъстоятелно. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че обжалваното решение е необосновано. Анализът на решаващия съд на представените по делото доказателства и приложимото право е логичен и последователен и отразяват формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, касаторите следва да заплатят на КЗЛД направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, в съответствие с чл.228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. "първо", предл. "първо" АПК, Върховният административен съд, Пето отделение