Решение № 14875 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12031/2014 г.

Решение № 14875 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12031/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Кирил Макавеев и Светослав Савчев от гр. София срещу решение № 4015/16.06.2014 г., по адм. д. № 2000/2014 г. на Административен съд-София град. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, като се излагат предимно доводи по същество и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответниците кмет на район "Подуяне", СО, "Топлофикация София" ЕАД, Анка Стоянова, Тинка Александрова, Лора Борисова, Цеца Тончева и Адриян Михайлов не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед № РД-09-408/27.12.2013 г. на кмет на район "Подуяне", СО, с която на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР във вр. с. чл. 53, ал. 2 ЗКИР е отказано изменение на кадастралния план за ПИ 140/проектен/, к. л. 274, кв. 1, ж. к. "Левски-зона Г" по протоколно решение на СОС № 4, т. 3/19.03.2001 г. За да постанови решението си съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР адм. орган по реда на чл. 53, ал. 3 и ал. 2 ЗКИР, при спазена процедура, в която изготвения акт за непълноти и грешки не е подписан от заинтересованите лица - съсобственици на ПИ 134, който се засяга от исканото нанасяне на нов ПИ 140 и това е пречка за допускане на исканото изменение. Изложени са подробни мотиви за титулите на собственост на страните, като е проследен и статута на процесния имот с оглед установяване предходно нанасяне в кадастъра и РП и конкуренцията на правата на собственост, в частта на застъпване на част от ПИ 134 и ПИ 140. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. Процесната заповед е издадена в процедурата по изменение на кадастралната карта, съобразена с изискванията на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР във вр. с чл. 53, ал. 3, във връзка с ал. 1 ЗКИР, съгласно които разпоредби одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Неподписването на акта от засегнатите от исканото изменение лица е индиция за спор за материално право /ал. 2, чл. 53/ и съставлява пречка за допускане на изменението до решаване на спора по съдебен ред, т. е. по общия исков ред. Безспорно е обстоятелството, че исканото изменение касае нанасяне на нов ПИ 140, като се засяга съседен ПИ 134, чийто собственици /заинтересовани страни пред първата съдебна инстанция/, не са подписали Акта за непълноти и грешки. Това безспорно обстоятелство е пречка за изменение на кадастъра и кадастралния регистър и е основание за постановяване на отказ, в какъвто смисъл се е произнесъл кмет на район "Подуяне", СО с процесната заповед № РД-09-408/27.12.2013 г. Превест на титулите за собственост и възраженията по нейния обем не може да се придава нито в производството пред административния орган, нито в съдебното производство по обжалване на административния акт, тъй като закона е обвързал законосъобразността на отказа за изменение на влязлата в сила кадастрална карта изрично с липсата на съгласие за новото нанасяне от вписания в регистъра собственик, чрез неподписване на Акта за непълноти и грешки. Единственото изключение е предвидено в чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри -акта не се подписва от засегнатия от новото нанасяне собственик само при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Тази хипотеза обаче касае решение, с което е разрешен спора за собственост и то със сила на присъдено нещо между претендиращия нанасянето и собственика на засегнатия имот. Предвид това позоваването в касационната жалба на съдебно решение от 14.07.2000 г. по ахд. № 221/2000 г. на СГС е неоснователно. Неоснователни са и доводите за приложимост на чл. 62, ал. 5, предл. 2 от Наредба № 3/2005 г., тъй като с тази норма се въвежда като основание за изменение на кадастъра нанасянето като имотни граници на регулационни линии по приложен устройствен план в противоречие на чл. 53 ЗКИР и съгласно чл. 15, ал. 2 ЗНА тази изключителна хипотеза е неприложима. Тази подзаконовата норма в нарушение на чл. 7, ал. 2 ЗНА разширява компетентността на органите по кадастъра /вкл. тези по § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР/, предоставена им с разпоредбите на чл. 53, ал. 2 и ал. 3 ЗКИР. С оглед на горното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено изцяло. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК