Решение № 9395 от 9.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5701/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. И. Н. от гр. Видин срещу Решение 587 от 12.04.2024 г. на Административен съд - Видин по адм. д. 203/2023 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на В. Н. против уведомително писмо АД-02-06-3450/24.08.2023 г. на кмета на Община Видин, с което е отхвърлено възражението му срещу списъка с неодобрените кандидати по третата покана за изпълнение на мерки за подмяна на стари отоплителни уреди по проект Подобряване на качеството на атмосферния въздух в Община Видин . Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за правилен изводът на съда, че обжалваният акт представлява индивидуален административен акт, с който по същество му е отказано подпомагане чрез подмяна на отоплителен уред на дърва/въглища с нов за отопление на електрическа енергия инвекторен климатик. Но намира, за неправилен извода на съда, че този акт отговаря на всички изисквания за форма и съдържание, посочени в чл.59, ал. 2 АПК. Сочи, че оспореният акт няма фактически и правни основания за издаването му, няма указания какъв по вид е този акт (заповед/решение), кога и пред кого се обжалва и т.н., поради което счита че същият е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Описва фактите по случая и счита, че договорът от 30.03.2022 г. всъщност е финална фаза по заявление, подадено от майка му на 11.05.2021 г. за друг имот и по друга покана за изпълнение на мерки за подмяна на стари отоплителни уреди по проект Подобряване на качеството на атмосферния въздух в Община Видин , поради което не може да бъде основание за отказ по новото негово заявление от 14.03.2023 г., с което за подпомагане кандидатства самият той за различен имот. Счита, че неправилно двете заявления се смесват, както и че смъртта на майка му, която е наложила той да подпише договора по нейното заявление, не може да обоснове отказ по собственото му заявление за друг имот. Иска отмяна на обжалваното решението, както и на оспорванато писмо АД-02-06-3450/24.08.2023 г. на кмета на Община Видин. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касационната жалба е подадена чрез адв. Р. Длъгнекова, от Адвокатска колегия Видин. Ответникът кметът на Община Видин, в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт Н. Неделков, оспорва касационната жалба на първо място като недопустима, поради изчерпване на финансовия ресурс по проекта. Второ като неоснователна, тъй като отказът е мотивиран от доброволно подписания договор за подмяна на отоплителен уред в друг имот на заявителя от предходна покана и забраната за разглеждане на следващи заявления на същия кандидат. Иска прeсъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е писмо АД-02-06-3450/24.08.2023 г. на кмета на Община Видин, с което е отхвърлено възражението му срещу списъка с неодобрените кандидати по третата покана за изпълнение на мерки за подмяна на стари отоплителни уреди по проект Подобряване на качеството на атмосферния въздух в Община Видин . От фактическа страна съдът точно е установил фактите, че: На 11.05.2021 г. майката на настоящия касатор М. Г. К. подава заявление за подмяна на стари отоплителни уреди по проект Подобряване на качеството на атмосферния въздух в Община Видин за имот находящ се в гр. Дунавци, [улица]. Заявлението е одобрено, но на 23.09.2021 г. заявителката е починала. На 30.03.2022 г. В. Н., като наследник на М. Г. К. подписва договор за доставка на ново отоплително устройство за имота в гр. Дунавци, [улица] по заявлението на майка му. На 14.03.2023 г. В. И. Н. подава собствено заявление за подмяна на стари отоплителни уреди по проект Подобряване на качеството на атмосферния въздух в Община Видин за имот находящ се в гр. Видин, [жк], [адрес]. Заявлението не е одобрено, поради неблагоприятен резултат от административната проверка за съответствие и е включено в списъка с неодобрените кандидати. На 19.07.2023 г. В. И. Н. подава възражение до кмета на Община Видин, с което по същество обжалва отхвърлянето на заявлението му. На 24.08.2023 г. кметът на община Видин, постановява обжалвания административен акт, с който потвърждава неодобрението на заявлението на В. И. Н. от 14.03.2023 г. и включването му в списъка с неодобрените заявления. Административен съд Видин приема, че е сезиран с жалба срещу уведомително писмо АД-02-06-3450/24.08.2023 г. на кмета на Община Видин. Приема още, че това писмо разкрива белезите на индивидуален административен акт, издадено е компетентен орган, съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приема, че отказът за одобрение е обоснован с условието за допустимост на кандидатите да не са получавали финансиране в рамките на предходни покани за подмяна на уреди за отопление по проекта. В случая заявителят е получил такова и е подписал договор през 2022 г, въпреки че този договор е във връзка със заявлението на майка му, ограничението за кандидатстване го обхваща, поради което неодобрението на новото му заявление е законосъобразно. Така мотивиран съдът отхвърля жалбата на В. Н. срещу уведомително писмо АД-02-06-3450/24.08.2023 г. на кмета на Община Видин. Решението на съда е недопустимо. Неправилен е изводът му, че уведомително писмо АД-02-06-3450/24.08.2023 г. на кмета на Община Видин е годен за оспорване индивидуален административен акт. Този акт на кмета на Община Видин е постановен по повод възражение (л. 17 от първоинстанционното дело и отбелязване в самото начало на обжалваното писмо) на настоящия касатор срещу списъка с неодобрени кандидати (л.41 от първоинстанционното дело), обективиращ резултатите от проверката за административно съответствие на подадените заявления с изискванията за допустимост по проекта. Следователно индивидуалният административен акт, който съдържа волеизявлението за неодобрение, на заявлението на В. Н. от 14.03.2023 г. поради недопустимост на кандидата, е списъка с неодобрените кандидати, в частта му относно конкретното заявление. Това е административният акт, който е неблагоприятен за лицето, засяга негови права или законни интереси, поради което то има право да го оспорва съгласно чл. 147, ал.1 АПК. Осъществената процедура по възражение срещу него пред административния орган кмет на общината, който се е произнесъл с уведомителното писмо, предмет на първоначалната жалба, не може да промени горния извод, тъй като съгласно чл. 148 АПК има изборност на реда за оспорване на административните актово като оспорването по административен ред не е задължително, освен ако в специален закон е предвидено друго. В случая с уведомително писмо АД-02-06-3450/24.08.2023 г. кметът на Община Видин по същество е отхвърлил възражението на г-н В. Н., поради което по аргумент от чл. 145, ал.2, т.2 АПК на оспорване пред съд подлежи първоначалният административен акт - списъкът с неодобрените кандидати, в частта му относно конкретното заявление. Съдът не може да подмени волята на жалбоподателя, обективирана в жалбата му, която определя предмета на спора. В случая жалбата, с която е сезиран Административен съд Видин е насочена срещу писмо АД-02-06-3450/24.08.2023 г. на кмета на Община Видин и се иска неговата отмяна. Първоинстанционният съд неправилно е преценил, подадената пред него, жалба с този предмет като допустима за обжалване. Жалбата не е насочена срещу индивидуалния административен акт, който пряко и непосредствено засяга правата и законните интереси на жалбоподател, поради което на основание чл. 159, т.1 АПК, съдът е следвало да я остави без разглеждане и да прекрати производството по нея. В случая първоинстанционният съд е развил съдебно производството, приключило с решение по същество при наличие на пречка за развитие на производството по същество жалбата е насочена срещу негоден за оспорване акт, поради което постановеният съдебен акт е недопустим и следва да бъде обезсилен, а първоначалната жалба оставена без разглеждане и съдебното производството прекратено. При този изход на делото своевременно направеното искане от страна на ответника за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Община Видин юридическото лице, към чиято структура се числи административният орган, издател на оспорения индивидуален административен акт, направените по делото разноски в размер на 100,00 (сто) лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение