Решение № 9229 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15916/2010 г.

Решение № 9229 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15916/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Светла Николова", представлявано от Светла Спасова Николава, прехвърлила търговското си предприятие на "Логода" ЕООД срещу решение от 26.05.2010 г. по адм. д. № 2656/2005 г. по описа на Софийски градски съд, административно отделение, с което е отхвърлена жалбата срещу ДРА№ 523/10.01.2005 г. на ДП "Красна поляна" при ТДД-София, мълчаливо потвърден от Директора на РДД гр. София за отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 07.2003 г., м. 08.2003 г., м. 09.2003 г., м. 11.2003 г., по данъчни фактури: № 218/22.07.2003 г. с ДДС-348 лв. и № 365/04.08.2003 г. с ДДС-773 лв., двете издадени от "Пик 999" ЕООД, № 3989/01.09.2003 г. с ДДС - 3472 лв., издадена от "Галакс ЕС"ЕТ и № 571/03.11.2003 г. с ДДС - 3992 лв., издадена от ЕТ "Тони-Петър Кондев". Изложени са твърдения, че ЕТ не може да е адресат на ДРА, тъй като предприятието на ЕТ е прехвърлено и отговорността е за приобретателя. Иска се отмяна на решението на това основание. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ"-София не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. Неоснователни са възраженията за допуснати нарушения на административно процесуалните разпоредби с твърдение, че ЕТ "Светла Николова" не е данъчно-задължено лице, поради това, че преди връчване на акта за възлагане на данъчната ревизия предприятието на едноличния търговец е било прехвърлено на "Логода" ЕООД по реда на чл. 15 от Търговския закон. Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДПК (отм.), данъчната регистрация се заличава след изтичане на 10 години от заличаването на съдебната регистрация на едноличния търговец или на юридическото лице. По аргумент от чл. 27, ал. 1 ДПК (отм.), съгласно който данъчният регистър служи за идентифициране на данъчните субекти и извършваната от тях дейност, подлежаща на контрол, това означава, че в рамките на визирания срок, те подлежат на данъчни ревизии, с произтичащите от това правни последици. По същество, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е отказан данъчен кредит за данъчни периоди м. 07.2003 г., м. 08.2003 г., м. 09.2003 г., м. 11.2003 г., по издадени данъчни фактури: № 218/22.07.2003 г. на стойност 1740 лв. и ДДС-348 лв. и № 365/04.08.2003 г. на стойност 3868,85 лв. и ДДС-773 лв., от "Пик 999" ЕООД, фактура № 3989/01.09.2003 г. на стойност 17360 лв. и ДДС-3472 лв., от ЕТ "Галакс ЕС-Славчо Галевски" и фактура № 571/03.11.2003 г. на стойност 19960 лв. и ДДС-3992 лв., от ЕТ "Тони-Петър Кондев". По отношение на доставчика ЕТ "Тони-Петър Кондев" за издадената фактура № 571/03.11.2003 г. на стойност 19 960 лв. и ДДС - 3 992 лв., извършената при ревизията насрещната проверка установява, че фактура с този номер и дата е включена в дневника за продажби, но с различна стойност - 25 000 лв. и ДДС - 3000 лв., като при това е издадена на друг контрахент, поради което с ревизията е отказано право на данъчен кредит на жалбоподателя по тази данъчна фактура на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.), вр. чл. 61, ал. 1, т. 5 от ППЗДДС (отм.). В хода на оспорването по съдебен ред е потвърден този извод на ревизиращия екип, включително и с приетата по делото ССЕ, която установява, че в счетоводните регистри на доставчика ЕТ"Тони-Петър Кондев" няма издадена фактура № 571/03.11.2003 г. на стойност 19960 лв. и ДДС-3992 лв. с получател ЕТ"Светла Николова", поради което съдът правилно е приел, че отказът е законосъобразен поради това, че ДЗЛ не притежава данъчна фактура, която да отговаря на изискванията на ЗСч. По отношение на доставчика ЕТ "Галакс ЕС-Славчо Галевски" е констатирано, че е бил служебно дерегистриран по ДДС и това е самостоятелно основание за отказ за признаване на данъчен кредит за получателя по фактура № № 3989/01.09.2003 г. на стойност 17360 лв. и ДДС - 3472 лв., поради невъзникване на право на данъчен кредит. В хода на оспорване не са опровергани тези фактически констатации на ревизията, а напротив потвърдени и са и с приетата ССЕ. Решението в тази част, с изводи за законосъобразност на ДРА е правилно и следва да бъде оставено в сила. Отказът по отношение на фактурите, издадени от "Пик 999" ЕООД е мотивиран с разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 2 и чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Мотивите са, че при насрещни проверки, доставчикът "Пик 999" ЕООД не е открит на данъчния му адрес, което препятства извършване на проверка в счетоводството му за това дали са съставяни необходимите счетоводни статии по смисъла на чл. 16 от ЗСч, свързани със счетоводните записвания по к-та на сметка 4532. Констатациите по ДРА са в смисъл, че при насрещната проверка е установено, че доставчикът не може да бъде открит на данъчния адрес, като тази констатация е въз основа на изпратено едно съобщение, което не е потърсено. Следва да се съобрази, че доставчикът "Пик 999" ЕООД е данъчно регистриран в същото ТДД-София, ДП"Красно село" поради което от страна на ревизиращите органи е следвало да се направи проверка в данъчното му досие, от което да се констатира отразяването на процесните фактури в счетоводните регистри на ДЗЛ, които са подавани в ТДД-София. Такава проверка не е направена, като липсват данни за това дали този данъчен субект е ревизиран за периодите, когато са издадени данъчните фактури. След като в ДРА няма изрична констатация на данъчния орган за липса на подадени от този доставчик, регистриран ДЗЛ в същото ТДД, данни на магнитен носител, каквито са изискванията по ДПК (отм.), вр. ЗСч (отм.) следва да се приеме, че фактурите са включени в дневниците за продажби за съответния данъчен период на доставчика и в подадените справки-декларации, в какъвто смисъл са констатациите на вещото лице. При липса на оспорване реалността на доставките, отказът да бъде признато право на данъчен кредит на получателя, поради не откриването на доставчик на деклариран данъчен адрес, не може да бъде основание за отказ да се признае правото на данъчен кредит за получателя на доставките, още повече, че и доставчика и получателя са регистрирани в едно и също ТДД, където е извършена ревизията и за ревизиращите органи е било служебно задължение да попълнят административната преписка с всички налични данни по данъчното досие на този доставчик. Мотивите в първоинстанционното решение, че доставчика е осуетил проверка в счетоводството, са необосновани предвид начина на фактическото установяване, че същият не може да бъде открит на данъчния адрес с изпращане на едно съобщение, което не е потърсено. След като се касае за ДЗЛ, регистрирано в същата териториална данъчна дирекция, служебно задължение на ревизиращите органи е да установят със съответната проверка по данъчното досие на доставчика всички факти, относими към начисляването на ДДС, включително и с издадени ревизионни актове на този доставчик. При такава проверка и констатирано неизпълнение на задължения по ЗДДС, данъчният орган следва да издаде съответния акт на доставчика, който следва да понесе отговорност за констатирана неизправност, но при липса на каквито и да е констатации в тази връзка, следва да се приеме, че предпоставките за признаване на право на данъчен кредит за получателя на доставката са налице. При така установените фактически обстоятелства в данъчното производство, незаконосъобразен е отказът за признаване право на данъчен кредит на ЕТ "Светла Николова" по фактури № 218/22.07.2003 г. с ДДС-348 лв. и № 365/04.08.2003 г. с ДДС-773 лв., издадени от "Пик 999" ЕООД. Като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в тази част, което следва да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени ДРА в тази част като незаконосъобразен. При този изход на делото на касатора се дължат направените разноски по делото, съобразно уважената част от жалбата, в размер на 95 лв., които да се присъдят в тежест на административния орган. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,