Решение № 136 от 25.09.2020 г. на ВКС по н. д. № 571/2020 г.

Решение № 136 от 25.09.2020 г. на ВКС по н. д. № 571/2020 г., I н. о., НК, докладчик съдията Валя Рушанова Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на прокурор при Апелативна прокуратура - Бургас срещу присъда № 74/08.06.2020 г., постановена по ВНОХД № 277/2019. по описа на Апелативен съд - Бургас.

В депозирания протест се твърди, че присъдата е необоснована и неправилна в нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Иска се постановяване на решение, с което делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд.

В допълнение към протеста, депозирано на 16.07.2020 г., се сочи, че съдът е постановил съдебния акт в нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Изтъкват се съображения за превратно тълкуване на съдържащите се по делото експертни заключения, игнориране на част от доказателствените материали, в резултат на което се е стигнало до неправилния извод, че предметът на престъплението - 217 995, 480 гр. нарязан тютюн в насипно състояние, не представлява акцизна стока по смисъла на ЗАДС – т. е. тютюн, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка. Твърди се също, че по делото отсъстват каквито и да е писмени или гласни доказателства, които да сочат, че към момента на инкриминираното деяние на 20.05.2016 г. процесният тютюн е бил негоден за ползване. Претендира се упражняване на правомощията на ВКС по чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3 от НПК – отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за новото му разглеждане на апелативния съд.

В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста.

Подсъдимият и защитникът застъпват становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Протестът е неоснователен.

Апелативният съд - Бургас с оспорената присъда упражнил правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 334, т. 2 от НПК като отменил първоинстанционната осъдителна присъда № 258/30.10.2018 г. по нохд № 204/2018 г. по описа на ОС – Бургас и вместо нея:

• признал подс. Д. Н. Б. за невиновен в това на 20.05.2016 г., през ГКПП - Малко Търново, при влизане в Република България, управлявайки лек автомобил "Волво" и чрез него, да е пренесъл през границата на страната стоки за търговски и производствени цели - 217 995, 480 гр. нарязан тютюн в насипно състояние на стойност 46 737,45 лв., без знанието и разрешението на митниците, като пренесената стока е в големи размери, поради което го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 242, ал. 1, б. "д", пр. 1 от НК.

• отменил първоинстанционния акт в частите, касаещи приложението на чл. 242, ал. 7 от НК и по чл. 242, ал. 8 от НК - относно отнемането на предмета на контрабандата и отнемането на превозното средство;

• постановил направените разноски по делото да останат за сметка на държавата.

В депозирания в срока за обжалване касационен протест се претендира единствено неправилност на присъдата поради допуснати нарушения на материалния закон, като не са посочени данни, подкрепящи наведеното касационно основание. Едва в допълнението към протеста, вече извън срока на обжалване, са изтъкнати аргументи в подкрепа неправилността на присъдата, като за първи път е ангажирано и допълнителното касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Трайно застъпено в съдебната практика е схващането, че касационните основания могат да бъдат ангажирани само в срока за обжалване /протестиране, като в допълнението към жалбата/ протеста е допустимо да се изтъкват доводи в подкрепа на заявеното в срока за обжалване касационно основание, но не и за първи път в него да се претендира наличието на ново касационно основание. Единственото отклонение, допускащо в допълнението по чл. 351, ал. 4 от НПК да се сочи наличието на ново касационно основание, е в случаите когато допълнението е депозирано от страната в срока за обжалване на съдебния акт. Така посоченото позволява на ВКС да заключи, че не е надлежно сезиран в срок от прокурора с оплакване за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което следва да го остави без разглеждане.

На следващо място, твърдението за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон е неоснователно. Проверката за правилното приложение на закона, е възможна само в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд. Апелативният съд убедително е обосновал обективната несъставомерност на деянието по чл. 242, ал. 1, б. "д", пр. 1 от НК. Резонно е поставен акцент на недоказаността на елемент от обективната страна на деянието - предметът на контрабандата - нарязан тютюн - да представлява акцизна стока по смисъла на чл. 4, т. 1 във връзка чл. 2, т. 2 от ЗАДС, поради липсата на категорични данни към датата на деянието да е бил годен за консумация и употреба. Установено е по експертен път, че към момента на изследването, пренасяният от подс. Бакалски тютюн през границата е негоден за консумация, дефектирал /деградирал/ от плесен, който не отговаря на изискванията на ЗАДС и не подлежи на никаква допълнителна индустриална обработка. Състоянието на тютюна към инкриминираната дата, както и обективната му годност за преработка и употреба са останали в сферата на предположенията – т. е. не са установени по несъмнен начин, поради което правилно въззивният съд е основал правните си изводи в съответствие с категорично установените факти, съблюдавайки изведените в чл. 303 от НПК принципни положения.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение