Решение № 11367 от 16.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 251/2013 г.

Решение № 11367 от 16.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 251/2013 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив, сега с променено наименование дирекция "ОДОП" - Пловдив против решение № 2464 от 9.11.2012 г., постановено от Административния съд -гр. Пловдив по адм. д. № 1745/2010 г. С обжалваното решение, по жалба на ЕТ "Диана Драганова-70" е отменен ревизионен акт (РА) № 161000412/21.05.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 564/30.07.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Пловдив. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото kа спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство-ЕТ "Диана Драганова-70" не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността x приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е РА, индивидуализира по-горе, който е резултат на извършена ревизия на едноличния търговец по приложението на ЗДДС за периода 15.05.07 г. -02.07.09 г. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като приходният орган е приел наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Констатациите, митивирали го към този извод са, че в книгата за приходите за 2007 г. не са описани по хронология месечните отчети от реализираните обороти отчетени с ЕКАФП, не са отразени издадените фактури от ЕТ "Диана Драганова-70" през 2007 г., не са представени описи или счетоводни справки, от които да е ясно точно каква стока е продадена и в кой от месеците пред 2007 г., в касовата книга за касовия апарат за 2007 г. на ЕТ липсват дневни отчети за определен период, не съдържа и месечни отчети за определени периоди. За 2008 г. е установено, че в книгата за приходите не са описани по хронология месечните отчети от реализираните обороти, отчетени с ЕКАФП, не са отразени всички издадени фактури през годината, не е представена касова книга за касовия апарат за 2008 г. За 2009 г. е установено, че лицето не е отразило в книгата за приходите всички издадени фактури, не е отчело приходи от издадени фактури, в периоди, в които няма отчетени дневни обороти и такива, които са платени по банков път. С Протокол са присъединени доказателства за извършена ревизия на лицето по ЗДДФЛ, за която е съставен РА № 160902040 от 15.03.2010 г. Установено е, че ревизираното лице е получател по фактури от постоянни нейни доставчици, като стоките по тях не са отразени в счетоводните регистри на ревизираното лице и в материалната книга, количествено и стойностно. Установено е и несъответствие между представените ОПР за 2007 и 2008 г. и счетоводните регистри при ревизията. Данъчната основа за облагане е определена по реда на ал. 2 от чл. 122 от ДОПК, като относими критерии за определянето й са възприети тези, визирани в т. 1, 2, 3, 4, 6, 8, 9, 10, 12, 15. В резултат на извършената ревизия на лицето са определени и установени за внасяне ДДС и лихва върху него. С решението си административният съд е отменил РА, приемайки, че не е налице основание за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. Този свой извод съдът е обосновал със кредитираното от него заключение на съдебно-икономическа експертиза, която е имала за задача да установи месечния оборот за ревизирания период на посочени от жалбоподателя заведения и да определи облагаемата данъчна основа на жалбоподателя за ревизирания период по аналог и дължимия данък. Въз основа на констатациите в експертизата е прието, че жалбоподателката не е достигнала за процесните години задължителния оборот за регистрация по ЗДДС и, че не са налице данни за укрити приходи, поради което и основание за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Решението на съда е неправилно. Видно от РА е, че приходният орган е стигнал до извода за наличие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК въз основа на конкретно установени обстоятелства. Съдът, за да прецени налице ли е хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и от там да заключи правилно ли е извършена ревизията по този ред чрез определяне на основата по начина, регламентиран в ал. 2 на чл. 122 е следвало да прецени обосноваността и верността на констатациите на приходния орган, които са в основата на извода му за наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съдът не е изложил мотиви по тези относимите обстоятелства- налице ли са неосчетоводени придобити от жалбоподателката стоки през процесния период, респективно неотразени по надлежния ред приходи от реализацията им. Тази е преценка, която следва да направи съда, за да прецени наличието или не на предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а не какъв е месечният приход на жалбоподателката, определен по аналог. С РА основата за облагане не е определена по аналог, още повече видно от РА (стр. 37)е, че заведенията, чиито обороти са били предмет на изследване от вещото лице, назначено за изготвянето на съдебната експертиза, са преценени от приходния орган като такива, които не могат да бъдат използвани за аналог, тъй като представляват временни и преместваеми постройки, не отговарят на категоризацията на ресторанта, експлоатиран от ревизирания субект. Липсата на мотиви, изложени от съда по съществени за спора обстоятелства е съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. Воден от горните съображения и на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд