Решение № 3135 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11929/2014 г.

Решение № 3135 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11929/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "Учебен комплекс-2000" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Раковски срещу решение № 1112 от 24.04.2014 г. по адм. дело № 3724/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, Х състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и прогласяване на разпореждане № 172 от 30.06.2011 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО за нищожно. Ответникът директор на Териториалното поделение на НОИ - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител - главен юрисконсулт Стоева, моли решението да бъде оставено в сила. Ответниците Милко Славов Маринов и Стоян Славов Маринов, чрез пълномощника си - адвокат Здравко Василев, поддържат теза за законосъобразност на обжалваното решение. Ответниците Дафинка Стоянова Маринова от гр. Раковски, Фиданка Славова Лалева от с. Момино село и Младен Славов Маринов от гр. Раковски не са взели отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 1112 от 24.04.2014 г. по адм. дело № 3724 от 2013 г. Административният съд - гр. Пловдив, Х състав, е отхвърлил жалбата на "Учебен комплекс-2000" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Раковски срещу решение № 420 от 27.11.2013 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 172 от 30.06.2011 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при Териториалното поделение на НОИ - гр. Пловдив. Съдебният акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. По първоначалното дело е било установено, че разпореждане № 172 от 30.06.2011 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при Териториалното поделение на НОИ - гр. Пловдив, е било получено от "Учебен комплекс-2000" ЕООД на 12.07.2011 г. и дружеството не е упражнило правото си на обжалване по административен ред в предвидения в чл. 117, ал. 2 КСО 14-дневен преклузивен срок, който е изтекъл на 26.07.2011 г. Вместо това срещу това разпореждане е била депозирана жалба пред Административен съд - гр. Пловдив, на 12.09.2013 г. След прекратяването на производството пред съда и изпращането на жалбата до директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Пловдив, последният се е произнесъл с акт за прекратяване № К-43268#3 от 27.11.2013 г., предвид просрочието на жалбата. По отношение на оплакването за нищожност на разпореждането е постановено решение № 420 от 27.11.2013 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Пловдив. Последното е било предмет на съдебен контрол по образуваното пред Административен съд - гр. Пловдив, адм. дело № 3724/2013 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че цитираното решение на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Пловдив, което съгласно чл. 118, ал. 1 КСО е подлежащият на съдебен контрол административен акт, е постановено от материалнокомпетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. За да извърши проверката на приложението на материалния закон, съдът обстойно е обсъдил разпореждане № 172 от 30.06.2011 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при Териториалното поделение на НОИ - гр. Пловдив, което е било предмет на административен контрол от директора на ТП на НОИ, и въз основа на доказателствата по административната преписка е приел, че това разпореждане е издадено в хода на административно производство, развило се по реда на чл. 57 и сл. КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 60, ал. 1 КСО административен акт, който е издаден от компетентен орган - длъжностно лице, на което със заповед № 150 от 21.04.2008 г. на ръководителя на ТП на НОИ - гр. Пловдив, е възложено издаването на разпореждания за приемане или неприемане на злополуката за трудова. Във връзка с тезата на касационния жалбоподател се взема предвид, че с оглед правомощията на съда, регламентирани в разпоредбите на чл. 168 АПК, в константната практика на Върховния административен съд се приема, че по повод на жалба срещу унищожаем административен акт може да бъде прогласена нищожността му, ако такава бъде установена от съда. Но в случая правото на жалба срещу разпореждане № 172 от 30.06.2011 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО е преклудирано. В такива случаи, когато жалбата, с която се иска обявяване на нищожност, е била подадена след изтичане на законоустановения 14-дневен срок, съдът може да обсъжда единствено въпроса дали атакуваният пред него съдебен акт е валиден, т. е. дали е нищожен. В този случай поради погасяване на субективното право на жалба относно законосъобразността на административния акт, т. е. относно обжалването на акта като унищожаем, съдът не би могъл да обсъжда други въпроси извън твърдяната с жалбата нищожност. Тази детерминираност на съдебния контрол в случая правилно е съобразена от решаващия състав на Административен съд - гр. Пазарджик. В касационната жалба са релевирани оплаквания, че първоинстанционният съд, приемайки, че разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО не е нищожно, не е съобразил следните правно релевантни факти: заповед № 238 от 10.06.2011 г., с която е наредено да се извърши разследване на злополуката, станала на 15.06.2010 г. със Слав Щерев Маринов, е подписана от Магдалина Иванова Чакърова, която не е директор на ТП на НОИ - гр. Пловдив, и не е била оправомощена да издава заповеди от категорията на цитираната, което е опорочило производството по разследване на злополуката до степен на нищожност на издаденото в резултат на него разпореждане; в комисията по разследването не са присъствали представители на работодателя и на работниците. Посочените оплаквания са неоснователни по следните съображения: Правилно съдът е преценил, че Магдалина Иванова Чакърова към момента на издаване на заповедта от 10.06.2011 г. е изпълнявала длъжността началник-отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при РУСО - гр. Пловдив. Тази длъжност е включена именно в дирекция "Краткосрочни плащания" (сега дирекция "Осигуряване и краткосрочни плащания"), в чийто ресор съгласно чл. 23, т. 2, б. "а" от Правилника за организацията и дейността на НОИ е установяването, разследването и регистрирането на трудовите злополуки. Видно от заповед № 542 от 30. 05. 2011 г., на 10. 06. 2011 г. директорът на ТП на НОИ - гр. Пловдив, е бил в служебна командировка. Но със заповед № 235 от 09.06.2011 г., последният е възложил на Чакърова на 10.06.2011 г. да го замества в пълния обем на правомощията му. Съдът не коментира въпроса към кой момент тази заповед е била приета като доказателство по първоначалното дело, тъй като касационният жалбоподател не е релевирал нито общо, нито конкретно оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според чл. 218, ал. 1 АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. Той следи служебно само за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Що се касае до оплакването, че в комисията по разследването на злополуката не е присъствал представител на работодателя, то е неоснователно, тъй като в протокол № 50 от 27.06.2011 г. изрично е записано на стр. 1, че при разследването е присъствала и взела участие Вера Луиджиева Самуилова - управител на "Учебен комплекс-2000" ЕООД, която на стр. 8 от протокола е положила подпис срещу текста "лица, присъствали на разследването и запознати с протокола". Действително в цитирания протокол не е отразено присъствие на представител на работниците, но в раздел ХIII от протокола е посочено, че са снети три броя свидетелски показания. Дори и твърдението за отсъствие на представител на работниците да е вярно, това нарушение правилно е прието от първоинстанционния съд за несъществено, тъй като не може да опорочи разследването, респ. административния акт по чл. 60, ал. 1 КСО, до степен на нищожност. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че постановеното решение е валидно, допустимо и съответстващо с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и направените от процесуалните представители на ТП на НОИ - гр. Пловдив, от Милко Славов Маринов и Стоян Славов Маринов своевременни искания за разноски, на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК същите следва да бъдат уважени. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ - гр. Пловдив, сумата 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, а на ответниците Милко Славов Маринов и Стоян Славов Маринов - по 500 лв. (договори за правна защита и съдействие от 5.02.2015 г.). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,