Решение № 11877 от 4.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2873/2023 г.

Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на МБАЛ Света Анна- Варна АД, представлявана от изпълнителния директор д-р К. Петров, чрез процесуален представител адв. О. Томова Куцарова, против Решение 05/05.01.2023 г., постановено по адм. дело 2473/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против Заповед за налагане на санкции РД-11-876/7/05.10.2022 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса Варна. Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост в първоинстанционното производство са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на процесното решение, като се присъдят и сторените съдебни разноски. Ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) Варна, чрез гл. юрисконсулт П. Иванова - Сотирова, с писмен отговор оспорва жалбата и претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД-11-876/7/05.10.2022 г. на директора на РЗОК - Варна, с която на жалбоподателя, на основание чл. 76, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), и чл. 432, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) за 2020-2022 година са наложени, на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г., две санкции финансова неустойка , всяка в размер на 200 лева, за нарушения по чл. 30, т. 5 във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 1, б. б от Националния рамков договор. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта за налагане на санкции е валиден административен акт, който е издаден от директора на РЗОК Варна съобразно предоставената му от закона компетентност чл.74, ал.5 от ЗЗО, в изискуемата се писмена форма, с излагане на правни и фактически основания, подписана от нейния издател. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата не е в противоречие с материалния закон. Приел е, че в случая се касае за медицински изделия, които са заплатени от НЗОК и неправилно е изискано заплащане от пациентите. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установено е от фактическа страна, че в периода 19.01.2022 г. 22.01.2022 г. в МБАЛ Света Анна- Варна АД е проведено лечение на здравноосигуреното лице (ЗОЛ) Р. Янков, за което е съставена ИЗ 613/01.2022 г. по КП [номер] [заболяване]. Извършена е операция, за която е съставен Оперативен протокол 23/19.01.2022 г., към който са приложени два стикера на вложените медицински изделия спонт и RDS-7. С приложената декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащането за диагностиката и лечението на неговото заболяване, от Янков е изискано и получено заплащане на същите медицински изделия на стойност 2 180 лв. + 2 280 лв., или общо 4 460 лв. Впоследствие е извършена втора хоспитализация на Янков, в периода 27.03.2023 г. 30.03.2022 г., в същото лечебно заведение, за която е съставена ИЗ 2592/03.2022 г. по същата КП [номер]. На 28.03.2022 г. е осъществена втора операция на ЗОЛ, за която е съставен Оперативен протокол 78/28.03.2022 г., в който е отразено извършването на [заличен текст]. Вложеното при операцията медицинско изделие [заличен текст] е доставено от Глобал Медикал ООД, за което е издадена Фактура 0000015424/28.03.2022 г. на стойност 2 790 лв. От страна на болничното заведение, за същото медицинско изделие, е издадена Фактура 0000047246/29.03.2022 г. с получател Р. Янков, на стойност 2 800 лв., която той е заплатил на каса регистратура в МБАЛ Света Анна-Варна АД. По повод така изисканите от Янков плащания, същият, в качеството си на здравноосигурено лице, е изпратил до РЗОК Варна запитване дали заплащането на въпросните медицински изделия следва да бъде за негова сметка. В тази връзка, от директора на РЗОК Варна е издадена Заповед РД-11-876/29.07.2022 г., с която на основание чл. 72, ал. 3 от ЗЗО е наредено в периода 29.07.2022 г. 19.08.2022 г. извършването на проверка на МБАЛ Света Анна-Варна АД от контрольори в отдел ДКБМП. За извършената проверка е съставен Констативен протокол РД-11-876/1/19.08.2022 г., съдържащ констатации за извършени от МБАЛ Света Анна-Варна АД нарушения по чл. 30, т. 5 във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 1, б. б от НРД за МД 2020-2022 г. Прието е, че по ИЗ 613/01/2022 г. и ИЗ 2592/03/2022 г. лечебното заведение е изискало и получило заплащане на медицински изделия, чиято стойност е включена в цената на КП [номер] и е заплатена от НЗОК. По повод направените с протокола констатации, от изпълнителния директор на МБАЛ Света Анна-Варна АД е подадено до РЗОК Варна възражение, съдържащо становище на началника на клиника Неврохирургия проф. д-р С. Калевски. За разглеждане на възражението е издадена от директора на РЗОК Варна Заповед РД-18-53/2.09.2022 г., с която е определен състав на арбитражна комисия. Последната е провела заседание на 13.09.2022 г. по чл. 75 от ЗЗО, за което е съставен Протокол 17, в който е отразена липса на взето решение поради равен брой противоположни гласове. При тези обстоятелства, данните от извършената проверка са разгледани от директора на РЗОК Варна, който е приел, че медицинските изделия са вложени без извършването на робот асистирана хирургия, не попадат в списъците по чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба 10/2009 г. и не са посочени в КП [номер], като такива които не се заплащат от НЗОК, т. е. те са включени в цената на КП [номер]. С тези аргументи, директорът на РЗОК приема наличието на две нарушения на чл. 30, т. 5, във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 1, б. б от НРД за МД 2020-2022 г., за които с издадената от него Заповед за налагане на санкции РД-11-876/7/05.10.2022 г. са наложени на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г. две санкции финансова неустойка , всяка в размер на 200 лева. Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.В хода на производството пред Административен съд Бургас, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК.Фактическо основание за издаване на процесната заповед е нарушение на реда и условията за оказване на медицинска помощ (чл.55, ал.2, т.3 ЗЗО), изразяващи се в неправомерно изискано и извършено доплащане от пациента, който е бил хоспитализиран в лечебното заведение по КП [номер] [заболяване]. Обстоятелството, че ЗОЛ Янков е заплатил сумата от 4 400 лв. в единия случай и 2 800 лв. в другия., не се оспорва от касационния жалбоподател и се установява от представените с административната преписка доказателства. Разпоредбата на чл. 30, т. 5 от НРД за МД за 2020-2022 г. въвежда задължение за изпълнителите на медицинска помощ да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично е посочено. Анализът на посочената разпоредба налага извода, че изпълнителите на медицинска помощ имат право да искат плащане от пациентите само за вложените медицински изделия в хода на лечението по КП, за които изрично е посочено в ДЛА на съответната КП, че НЗОК не заплаща за тях и че те се заплащат от пациента. Както правилно е посочил административния съд, Клинична пътека [номер] не регламентира заплащане или доплащане за медицинска услуги и консумативи от пациентите. Съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, медицинските изделия, прилагани в условията на болничната медицинска помощ, се заплащат от НЗОК извън цените на съответните клинични пътеки, в изпълнение на договорите за оказване на болнична медицинска помощ, сключени между изпълнителите на медицинска помощ и директора на съответната районна здравноосигурителна каса (РЗОК), с изключение на МИ, които НЗОК заплаща на производители или търговци на едро с МИ или техни упълномощени представители, сключили договори с НЗОК за доставка на МИ по реда на наредбата по чл. 11, ал. 1. Вложените медицински изделия не попадат в списъците по чл. 13, ал. 2, т. 2 от същата Наредба, а и в ДЛА на КП [номер] [заболяване] не е посочено, че медицинските услуги/вложени медицински изделия се заплащат от пациента, а не от НЗОК. Единствено е уточнено, че не се заплащат от касата само медицинските изделия за робот асистирана хирургия, каквато в случая безспорно не е прилагана. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при наличие на предвидените в приложимата разпоредба материалноправни предпоставки, поради което изложените в жалбата възражения се явяват неоснователни. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, направил е анализ на събраните доказателства, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Предвид гореизложеното, обосновано съдът е приел за правилни изводите на административния орган, че извършените медицински услуги и консумативи са включени в стойността на клиничната пътека и са заплатени от НЗОК, поради което изпълнителят на БМП неправомерно е изискал сумите за вложените медицински изделия да бъдат заплатени от пациента, с което е нарушил, чл. 30, т. 5, във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. Описаното представлява нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в посочения НРД за МД, основание за налагане на санкция финансова неустойка по чл. 414, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г., като в случая тя е в предвидения минимален размер от 200 лв. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касация се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото. Касационният жалбоподател МБАЛ Света Анна-Варна АД следва да заплати на Районна здравноосигурителна каса Варна сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,