Решение № 1659 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7281/2009 г.

Решение № 1659 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7281/2009 г., V о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Атанасов Георгиев, гр. София, ж. к. "Младост" бл. 602, вх. 2, ет. 1, ап. 4 срещу решение № 40 от 7.04.2009 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 3916/2008 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и за необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не е приложил правилно разпоредбата на чл. 78 от Закона за българските лични документи, тъй като не е отчел, че оспорената заповед е издадена при липса на материална компетентност. Решението е постановено и в нарушение на чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и чл. 182, ал. 2, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - дължимото публично задължение е надлежно обезпечено. Съдът не е отчел допуснатите в хода на административното производство нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 4 и на чл. 61 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно и обосновано. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - осъществено е законосъобразно заместване. Спазена е исканата от закона форма за издаване на административния акт. В хода на административното производство не са допуснати твърдяните от касатора нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като заповедта е мотивирана със съдържащите се в писмото на публичния изпълнител данни за публично задължение над 5000 лв. Съдът е приел, че представените в хода на съдебното производство доказателства за налагане на обезпечителни мерки върху имущество на длъжника са неотносими към предмета на спора. Същите не съдържат данни за стойността на обезпечението и възбраната е наложена след издаване на оспорената. Въз основа на това е приел, че оспореният акт е законосъобразен. Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни. Неоснователни са твърденията на касатора, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. Настоящата инстанция изцяло възприема аргументите на първоинстанционния съд, които са правилни и обосновани. Налице е законосъобразно заместване на компетентния орган, поради което оспореният акт е издаден от компетентния, по смисъла на чл. 78, ал. 1 от Закона за българските лични документи, орган. Неоснователни са твърденията на касатора, че органът не е изпълнил изискванията на чл. 170, ал. 1 АПК. Напротив, именно в изпълнение на това си задължение, органът е представил заповедта за заместване, която безспорно установява законосъобразно заместване на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи от неговия заместник-директор. Неоснователни са и релевираните с касационната жалба твърдения за нарушение на чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "б" и чл. 182, ал. 2, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Правилно съдът е приел, че са налице и двете кумулативни изисквания на чл. 182, ал. 2, т. 2 - налице е задължение, по-голямо от 5 000 лв., и за него не е представено надлежно обезпечение. Постановлението за налагане на обезпечителна мярка - запор, няма данни да е връчено на длъжника по надлежния ред и не съдържа данни за стойността на обезпечението. Постановлението за налагане на възбрана е издадено близо година след издаването на оспорения акт и също не съдържа данни за стойността на обезпечението. С оглед на това правилно съдът е приел, че доказаното по надлежния ред публично задължение на касатора не е надлежно обезпечено. Не се подкрепят от доказателствата по делото и твърденията на касатора, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Подробно и аргументирано съдът е обосновал защото не е налице нарушение на чл. 26, ал. 1 и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Мотивите на съда се споделят изцяло от настоящата инстанция. От доказателствата по делото е видно, че административният орган законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 61, ал. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 АПК. Правата на касатора, включително правото му на защита, не са нарушени, а оспореният акт му е връчен лично. Видно от изложеното твърденията на касатора за необоснованост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд,