Решение № 9660 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5665/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на М. Х., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуален представител адв.Д. Рангелова. Жалбата е против решение № 1830 от 04.05.2026 г., постановено по адм. дело № 397/2026 г. по описа на Административен съд – Хасково. В касационната жалба и в писмено становище по делото са релевирани доводи за неправилност на съдебния акт поради наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалноправни разпоредби и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прави се искане да бъде отменено обжалваното решение със законните последици от това. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощник юрисконсулт М. Кръстева, в съдебно заседание моли съдът да остави без уважение касационната жалба и да остави в сила решението на Административен съд – Хасково. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд – Хасково е било решение № 527/16.03.2026 г. на председателя на ДАБ при МС. С него на основание чл.75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на хуманитарен статут и статут на бежанец на М. Х.. С обжалваното пред настоящата касационна инстанция решение № 1830 от 04.05.2026 г., постановено по адм. дело № 397/2026 г., Административен съд – Хасково е отхвърлил жалбата М. Х. срещу оспорения административен акт. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен административен орган, издадено е в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Съдът е счел, че правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От събраните в хода на административното производство доказателства не са се установили обективни данни за преследване или за наличие на основателен страх от такова, дължащо се на раса, религия, националност, убеждение. Самото лице лично е потвърдило, че не е заплашвано. В този дух е анализирано твърдението, че срещу него е стреляно на митинг, но това не следвало да се приема като преследване или упражняване на насилие, а за криминално деяние, което е останало изолирано във времето и няма данни да се е развило със заплаха по отношение на здравето и живота на жалбоподателя. Изведено е от съда, че М. Х. се е обявил именно срещу режима на Башар Асад, което изключва възможността при завръщането му в Сирия да бъде преследван за деяния срещу режима на Башар Асад. Вследствие на това съдът е намерил за недоказани изложените в интервюто пред ДАБ данни. Същите не са кореспондирали със сегашното положение в Сирия и в никакъв случай не можело да се приеме, че жалбоподателят е бил заплашен от преследване поради дейността си срещу предишния режим в Сирия. Административният съд е достигнал до извод, че заявената от М. Х. причина да напусне Сирия е от личен характер, още повече с оглед на желанието и действията на лицето през 2013г. да се установи в Западна Европа, и не е свързана с реални опасения от преследване. Според съда административният орган правилно е заключил, че М. Х. не отговаря на законовите условия за признаване на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. На следващо място, съдът e обсъдил основанията по чл.9, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Приел е, че не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо М. Х. като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Същият не е бил арестуван и осъждан в страната си по произход. Не се били налице данни да е бил подложен на посегателство (физическо или психическо). По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история на лицето се е характеризирала с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Отчетено е и подобряване на политическата и икономическата обстановка в Сирия, като са анализирани и представените в производството справки за актуалното положение в страната. Обжалваното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от М. Х. жалба, разгледал е обстойно наличните по делото доказателства и е достигнал до обосновани изводи за липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. С оглед на подробно изложените мотиви от страна на Административен съд – Хасково относно липсата на предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, настоящата инстанция следва да препрати към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. За яснота и пълнота следва да бъде изложено следното, в контекста на твърденията, изложени в касационната жалба: Правилно Административен съд – Хасково е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. Х.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито е посочил конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Твърдението, изразено пред интервюиращия орган, че лицето е изразявало опозиционни възгледи по време на действие на режима на Асад, не може да бъде квалифицирано като основателен страх от преследване в хипотезата на завръщане в Сирия. Щом жалбоподателят е бил в опозицията на Башар Асад, то новото положение в страната е в негова полза. От представената в проведеното заседание справка за актуалната обстановка в Сирия с вх. № МД-02-307/21.08.2026 г. се установява, че не се установяват данни понастоящем ситуацията в Сирия да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. От съдържанието на справките, налични в кориците на делото, става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият не е повсеместен, и не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място касаторът ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Вследствие на гореизложеното не може да бъде споделено твърдението в касационната жалба, че ситуацията в страната по произход не е анализирана в цялост. Именно подробният и добре мотивиран анализ е довел административния съд до възможност да прецени правилно законосъобразността на административния акт, оспорен пред него. Обосновани са изводите на административния съд и за това, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Както бе споменато и по-горе, от страна на М. Х. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от М. Х. история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно е прието за установено, че не е налице съответната предпоставка за предоставяне на този вид закрила, въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС относно политическата обстановка в Сирия. В подкрепа на изводите си първоинстанционният съд е анализирал изложеното от търсещия закрила и информацията относно Сирия, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Фактически е установено и че конфликтът не засяга територията на цялата държава. Отразена е промяната в официалното управление на държавата, като се сочи, че представителите на бившия режим продължават да се помиряват и да уреждат статуса си с временното правителство на страната. По отношение на принципа „non-refoulеment“ (забрана за връщане), установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), неоснователно е твърдението на касатора, че връщането на М. Х. в държавата му по произход ще бъде в нарушение на забраната за връщане. Административният съд правилно е приел, че този принцип не намира приложение в процесния случай. Установено е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне страната си на произход Сирия поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. По гореизложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд – Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение