Решение № 9268 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 741/2012 г.
ВАСVI отделение27.06.2012 г.докладчик т Наталия Марчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 180 от 21.11.2011 г. по адм. д. № 104/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Кюстендил. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9268 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 741/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Кюстендил, срещу решение № 180 от 21.11.2011 г. по адм. д. № 104/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Кюстендил. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответницата - Димитрина Георгиева Димитрова, от с. Мламолово, община Бобов дол, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 180 от 21.11.2011 г. по адм. д. № 104/2011 г., Административен съд - гр. Кюстендил, е отменил Решение № РД-12-30 от 23.03.2011 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Кюстендил и потвърденото с него Разпореждане № 9006302853 от 28.01.2011 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Кюстендил. Оставил е без разглеждане оспорването на Разпореждане № 9006302853 от 04.02.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Кюстендил и е върнал преписката в тази й част за произнасяне на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Кюстендил. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и е изградил изводите си относно фактическата обстановка при преценка на събраните доказателства в тяхната съвкупност. По същество касаторът не сочи конкретни нарушения на съдопроизводствените правила. Развитите от него оплаквания са относно приложението на материалния закон. По първоначалното дело е било установено, че Димитрина Георгиева Димитрова от с. Мламолово, община Бобов дол е записана в 13- ти клас на Професионална гимназия гр. Бобов дол за учебната 2009/2010 г., специалност "Счетоводна отчетност", самостоятелна форма на обучение. Ето защо, на основание чл. 97 КСО, й е била възстановена наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 15.09.2009 г. През цитираната учебна година лицето не се е явило на изпити, а това е станало през януарската сесия на 2011 г. Епикризата от 26.12.2009 г., издадена Хирургично отделение на МБАЛ "Свети Иван Рилски" ЕООД, гр. Дупница, сочи за наличие на уважителни причини от здравословен характер. Освен удостоверение изх. № 289 от 23.09.2009 г., послужило за възстановяване на пенсията, Професионална гимназия гр. Бобов дол е издала устостоверения изх. № 513 от 20.07.2010 г., изх. № 529 от 02.08.2010 г., изх. № 88 от 29.03.2011 г. и изх. № 102 от 08.04.2011 г., от съдържанието на които се налага извода, че Димитрова не е загубила качеството си на учаща се в цитираното учебно заведение. Съгласно чл. 82, ал. 1 от КСО, децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18 - годишна възраст, а след навършването й - ако учат-за срока на обучението, но не по- късно от навършването на 26-годишна възраст. Не се спори между страните, че към момента на издаване на оспорения административен акт лицето не е навършило 26-годишна възраст. Според чл. 34, ал. 1, т. 1 от НПОС, деца които учат след навършване на 18 - годишна възраст по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО са, ученици които продължават образованието си след навършване на 18 - годишна възраст в училищата, създадени по реда на Закона за народната просвета (ЗНП), независимо от степента и формата на обучение. Разпоредбата на чл. 31от ЗНП сочи като една от формите на обучение самостоятелната такава. Според чл. 84 от ППЗНП, тя е неприсъствена форма, при която учениците се подготвят самостоятелно и се явяват на изпити по учебни предмети съгласно училищния учебен план. Правилно първоинстанционния съд е приел, че в чл. 84 от ППЗНП предпоставката явяване на изпити е предвидена с оглед охарактеризиране формата на обучение, а не като условие лицето да има качеството на учащ се само при фактическо явяване на изпити. С оглед тълкуване на волята на нормотвореца в тази връзка следва да се има пред вид и текста на чл. 34, ал. 2 от НПОС. С него се приема, че за учащи се считат лицата, които са прекъснали обучението си поради заболяване съгласно правилата на съответното учебно заведение, както и поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете. Действително на стр. 2, абзац 2 от жалбата, с която е сезиран първоинстанционния съд се съдържат оплаквания и се навеждат аргументи против възстановяване на изплатената наследствена пенсия, без да е конкретизиран административния акт. От административната преписка става ясно, че възстановяването е постановено с Разпореждане № 9006302853 от 04.02.2011 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Кюстендил. Но по този въпрос липсва произнасяне на директора на РУСО - гр. Кюстендил, т. е. не е бил изчерпан задължителния административен ред за обжалване, предвиден в чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО на съдебен контрол пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Ето защо правилно съдът е прекратил производството по делото в тази му част и го е изпратил като преписка на цитирания орган. Предвид изложеното в настоящите мотиви се приема, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и се оставя в сила. С оглед искането на ответника по касация да му бъдат присъдени сторените пред двете съдебни инстанции разноски се преценява, че по касационното производство няма данни за направени такива, а по отношение на тези за първата инстанция искането трябва да бъде направено пред нея. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,