Решение № 8438 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5544/2016 г.

Решение № 8438 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5544/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 108, ал. 1 т. 3 и чл. 118 от КСО. Образувано е по касационна жалба на [фирма] с ЕИК[ЕИК], представлявано от Изпълнителния директор Г. Г., чрез адв. Д. С. от АК-Сливен, против решение № 26/30.03.2016 г., постановено по адм. дело № 1/2016 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата срещу решение № 1040-19-10/9.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ-Сливен и потвърдените Задължителни предписания №Г-19-000-00-00862556/28.10.2015 г, издадени от контролния орган при ТП НОИ-Сливен, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 15 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, за корекция на подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, отнасящи се за лицето М. П. П. и касаещи м. декември 2014 г. и м. януари 2015 г. Поддържат се оплаквания за това, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон. Твърди, че не може да изпълни дадените указания от контролните органи на ТП НОИ-Сливен, поради обстоятелството, че се касае за периоди от време, за които осигуряваното лице е било в болница и не му е издаден болничен лист. За периода 13.12.2014 г. - 21.01.2015 г. на работника М. П. П. въпреки тежкото му здравословно състояние, не е издаден болничен лист. Починал е в болничното заведение на 22.01.2015 г. Има издадено експертно решение № 0494/26.01.2015 г на ТЕЛК Сливен /посмъртно/, с определена дата на инвалидизиране-13.12.2014 г и призната трайно намалена работоспособност от 95% с чужда помощ. Твърди, че за това експертно решение не е бил уведомен нито от ТЕЛК Сливен, нито от ТП на НОИ-Сливен. Счита, че всички данни необходими на ТП НОИ-Сливен са им изпратени, а съгласно чл. 103а от 3акона за здравето, органите на медицинската експертиза представят в НОИ данните, съдържащи се и в издадените болнични листове. Твърди, че първоинстанционното решението е неправилно и досежно разсъжденията относно начина, по който осигурителя следва да коригира съответно вече подадената декларация обр. 1. Твърди се, че решението е необосновано, неправилно, незаконосъоразно и несъобразено с действителните факти и обстоятелства - касационни основания по чл. 209, т. 1, т. З от АПК. Освен това се твърди, че решението е постановено при нарушения, които го правят и нищожно. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ – Сливен не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Приема, че е установено по безспорен начин, че в конкретния случай не е представен както пред работодателя, така и пред ТП на НОИ-Сливен надлежен документ, издаден от компетентен орган, установяващ временната нетрудоспособност на осигуреното лице за периода м. декември 2014 г. — м. януари 2015 г. Подадената информация от осигурителя е преценена за грешна, независимо от конкретното фактическо здравословно състояние на осигуреното лицето, по който въпрос не се спори. Касае се за формално спазване на задължителни правила, регламентирани в правни норми, което не би могло да се определи като неправомерно, каквато неоснователна теза поддържа касатора. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - Сливен е отхвърлил жалбата на [фирма] с ЕИК [ЕИК], представлявано от Изпълнителния директор Г. Г., чрез адв. Д. С. от АК-Сливен, против решение № 26/30.03.2016 г., постановено по адм. дело № 1/2016 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата срещу решение № 1040-19-10/09.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ-Сливен и потвърдените с него Задължителни предписания № Г-19-000-00-00862556/28.10.2015 г, издадени от контролния орган при ТП НОИ-Сливен, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 15 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, отнасящи се за лицето М. П. П. и касаещи м. декември 2014 г. и м. януари 2015 г. За да постанови този резултат, административният съд е приел за безспорно установено, че на осигурителя са връчени задължителните предписания са за корекция на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО отнасящи се за лицето М. П. П. с ЕГН [ЕГН] и касаещи периода 13.12.2014 г. -21.01.2015 г. Направени са изводите, че предвид липсата на основание за издаване на болничен лист след 12.12.2014 г. и на основание Указания за попълване на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба Н-8 контролният орган правилно е изискал извършване на корекция на информацията относно временна неработоспособност след 12.12.2014 г., тъй като подадената информация в Регистъра за осигурените лица/РОЛ/ е с невярно съдържание и същата трябва да се промени съгласно указаното в оспореното задължително предписание. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Безспорно установено е, че в "Регистъра на осигурените лица" за месец декември 2014 г и януари 2015 г., осигурителят [фирма] е декларирал с декларация Обр. 1 "Данни за осигуреното лице", в качеството си на осигурител съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от КСО. Подадените данни са за осигуреното лице М. П. П. ЕГН [ЕГН] - за м. декември 2014 г. в т. 16. 2, като са посочени 20 дни във временна неработоспособност; за месец януари 2015 г., по т. 16. 2 са посочени 13 дни във временна неработоспособност. Безспорно установено е, че за периода от 13.12.2014 г. до 21.01.2015 г. липсва акт от който да е видно, че М. П. е във временна неработоспособност, както и че за този период осигурителят е подавал информация, че лицето е във временна неработоспособност. Обстоятелството, че едно лице е във състояние на временна неработоспособност се доказва единствено и само със медицинска експертиза- чл. 101, ал. 1 от Закона за здравето. Единствено компетентен е органът на медицинската експертиза да определя период на временна неработоспособност. Произнасянето става с нарочен акт който може да се оспори по реда на чл. 112 от ЗЗ. В конкретния случай първоинстанционният съд е установил, че не е представен такъв акт, издаден от орган на експертизата за временната неработоспособност, от който да е видно, че за периода 13.12.2014 г. до 21.01.2015 г., М. П. П. е във временна неработоспособност. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите са регламентирани в Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от Министъра на финансите, на основание чл. 5, ал. 6 от КСО. Изрично се е позовал и на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 от тази Наредба, където е посочено, че декларация Образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец в законово установените срокове. В процесния случай безспорно установено е, че за осигуреното лице е била подадена информация за ползване на отпуск, поради временна неработоспособност, без да е издаден съответния документ /болничен лист/, поради което подадената информация към регистъра на осигурените лица за осигурителен стаж и доход следва да се коригира. Първоинстанционният съд е приел, че издадените от контролният орган при ТП на НОИ - Сливен задължителни предписания с изх. № Г-19-000-00-00862556 от 28.10.2015 г., на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за коригиране на подадената невярна информация в РОЛ и отнасящи се за лицето М. П. П. и касаещи м. декември 2014 г. и м. януари 2015 г. са правилни и законосъобразни. Правилно и съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съдът е съобразил, че към момента на издаване на задължителните предписания и на оспореното решение има недостоверност на подадените данни. Начинът за преодоляването на тази недостоверност е като се корегират тези данни в съответствие с начина, по който е оформен периодът във ведомостта за работната заплата, като се вземе предвид и последващия факт - издаването на ЕР на ТЕЛК със № 0494/26.01.2015 г., /посмъртно/, с определена дата на инвалидизиране -13.12.2014 г., и призната трайно намалена работоспособност от 95 % с чужда помощ. Безспорно установено е, че има обективно възникнала необходимост от корекция на данните, подадени от осигурителя, за да отговарят на изискването за вярност. В случаи като настоящия, когато липсва болничен лист, от компетентността на осигурителя е да оформи това време, било като неоснователно отсъствие от работа или като друг платен или неплатен отпуск. Начинът, по който следва да бъдат оформени тези дни във ведомостите за заплати, по същия начин следва да се подава и информацията в РОЛ и съответното ТП НОИ, подаването на тези данни и информации не е от компетентността на НОИ, а от компетентността на работодателя Неоснователно и недоказано е твърдението на оспорващото дружество, че с предписаната корекция ще се наруши закона и като осигурител не следва да извърши корекция на данните, съобразно дадените задължителни предписания и процесното решение. По силата на чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите имат задължение да подават данни за осигурените лица и да корегират същите. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяната на атакуваното решение, а при извършената служебна проверка на решението по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,