Решение № 9680 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6085/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал.7 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ (ОДОП) – София, подадена чрез процесуален представител Л. Христова, против Решение № 14822/17.04.2026 г. на Административен съд – София – град (АССГ), постановено по адм. д. № 12339/2025 г., в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) № Р- 29002923002606-091-001/17.08.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ – София, потвърден с Решение № 678/20.05.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, в частта на установените задължения по ЗДДС за периода 01.08.2022 г. - 31.08.2022 г. за сумата над 28 262,98 лв. до 173 475,38 лв. главница и лихви за сумата над 5 415,09 лв. до 16 993,96 лв.

В касационна жалба се твърди неправилност на решението на административния съд, поради наличието на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В допълнението към касационната жалба се сочи, че неправилно е разрешен спорния по делото въпрос относно момента, в който възниква несъбираемостта на вземанията, който от своя страна рефлектира върху момента, от който текат давностните и преклузивните срокове. С позоваване на решение № 1781 от 17.02.2026г. по адм.д. № 11374/2025г. на ВАС, постановено по аналогичен казус между същите страни се иска отмяна на оспореното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендират се и сторените разноски за всяка съдебна инстанция.

Ответникът по касационната жалба – „Електрохолд Продажби“ ЕАД, чрез адв. Петров в писмен отговор и в открито съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна. Иска да бъде оставено в сила оспореното решение. Не претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на оспореното съдебно решение с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АССГ е бил РА №Р-29002923002606-091-001/17.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ – София, с който на „Електрохолд Продажби“ ЕАД са установени задължения за ДДС в размер на 173 475,38 лв. за данъчния период д. п. м. август 2022 г. и лихви в размер на 16 993,96 лв. поради непризнаване на издадените от дружеството кредитни известия (КИ) към абонати за несъбираеми вземания.

Делото е във фаза на втора касация, след като с Решение № 11638 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8152/2025 г., I отделение, е отменено Решение № 15446/08.05.2025 г., постановено по адм. д. № 8390/2024 г. по описа на Административен съд – София град и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд.

С отменителното решение на ВАС са изложени фактите, по които страните не спорят и те са следните:

За д. п. м. август 2022 г. „Електрохолд Продажби“ ЕАД подава СД по ЗДДС, в която декларира ДДС за възстановяване в размер на 1 853 835.09 лв. Сумата е възстановена с АПВ от 06.10.2022 г. и на основание чл. 129, ал. 3, изр. второ ДОПК е възложена ревизия.

Според Протокол №9999999559/31.08.2022 г., издаден от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, дружеството издава кредитни известия (КИ) във връзка с несъбрани вземания в общ размер 2 385 673.37 лв., фактурирани в периода м. януари 1996 г. – м. август 2019 г. (данъчна основа – 1 988 061.14 лв. и ДДС – 397 612.23 лв.).

На основание чл. 90, § 1 от Директива 2006/112 е извършило корекцията на начисления за периода м. януари 1996 г. – м. август 2019 г. ДДС в размер на 397 612.23 лв.

Приходните органи приемат, че на основание чл. 111, б. в) ЗЗД погасителната давност за вземанията на „Електрохолд Продажби“ ЕАД за периодични плащания от неговите клиенти е тригодишна. Обосновават изводи, че в ревизионното производство не са установени факти и обстоятелства, които водят до спиране на давността по чл. 115, б. ж) ЗЗД и до прекъсване на давността по чл. 116, б. б) и б. в) ЗЗД.

Според тях протоколите за разсрочване на дължими плащания съдържат признание на размера на задължението, поради което по тези вземания давността прекъсва на основание чл. 116, б. а) ЗЗД и съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването започва да тече нова давност. Посочват, че чл. 112 ЗЗД относно 10 – годишната погасителна давност не намира приложение, тъй като се прилага за давност, която е започнала да тече на или след 02.06.2021 г. (Решение на Конституционния съд № 4/2021 г.).

Обосновават извод, че с изтичането на тригодишната погасителна давност вземанията, за които давността не е прекъсната, стават окончателно несъбираеми. Решаващият орган пояснява в своето решение, че такъв е и подходът, възприет от законодателя в чл. 126а, ал. 2, т. 1 ЗДДС в сила от 01.01.2023 г. Според него той следва да бъде отнесен и към преценката за несъбираемост на възникнали преди 01.01.2023 г. вземания, тъй като не могат да се считат за оправдани правните очаквания да бъде заплатено погасено по давност задължение.

Наред с изложеното приходните органи правят възражение за изтекла петгодишна погасителна давност. Мотивират се с това, че правото на възстановяване на ДДС от бюджета е по съществото си право на частно вземане, за което е приложим институтът на общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД и съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Считат, че вземанията на дружеството с характер на начислен ДДС са погасени по давност за доставки, по които плащането е било изискуемо на дата, предхождаща 31.08.2014 г. (5 + 3 години преди 31.08.2022 г. - датата, на която са издадени КИ).

С тези мотиви те възстановяват ДДС в размер на 214 253.87 лв. за задължения, възникнали след 01.09.2014 г. до 01.09.2019 г. (крайната дата, посочена в протокола от 31.08.2022 г.)

Съобразявайки прекъсването на давността с протоколите за разсрочване на вземанията, възстановяват ДДС и в размер на 9 882,98 лв. за задължения, възникнали преди 01.09.2014 г. с подписани протоколи за разсрочване в периода от 01.09.2014 г. до 31.08.2019 г.

По този начин признават корекцията на начисления ДДС в размер на 224 136,85 лв. и не я признават в размер на 173 475,38 лв.

В решението си решаващият орган допълва, че по отношение на вземанията, възникнали преди 31.08.2014 г., е изтекъл преклузивният срок по чл. 129, ал. 1 ДОПК, както и че за доставките, фактурирани в периода 01.01.1996 г. – 31.01.2006 г., позоваването на директния ефект на чл. 90, § 1 от директива 2006/112 е недопустимо.

С отменителното решение е прието също, че страните не спорят и относно следното:

1. ЗДДС в приложимата му редакция до изменението и допълнението на същия, обн. ДВ, бр. 102 от 2022 г., не регламентира възможност за намаляване на данъчната основа при пълно или частично неплащане, което е израз на осъществената възможност за дерогиране, предоставена от § 2 на чл. 90 от Директивата за ДДС (виж Решение на СЕС от 3 юли 2019 г. по дело С-242/18, УниКредит Лизинг, т. 61 и Решение на СЕС от 29 февруари 2024 г. по дело С-314/22, Консорциум Реми Груп, т. 40).

2. Регламентираната в § 2 на чл. 90 от Директивата ДДС дерогация не дава възможност на държавите членки да изключат намаляването на данъчната основа при окончателно неплащане, тъй като това би било в противоречие с принципа на неутралитет на ДДС. От този принцип произтича, че предприятието, събиращо данъка за сметка на държавата, трябва изцяло да бъде освободено от тежестта на дължимия и платен данък в рамките на неговата облагаема икономическа дейност ( виж Решение на СЕС от 12 октомври 2017 г. по дело С-404/16, Lombard, т. 33, Решение на СЕС от 23 ноември 2017 г. по дело С-246/16, Di Maura, т. 20, Решение на СЕС от 8 май 2019 г. по дело С-172/18, A-PACK, т. 22). Данъчната основа е действително получената насрещна престация и данъчната администрация не може да начислява по-висок размер на ДДС от този, който данъчнозадълженото лице е получило (Решение по делото УниКредит Лизинг, т. 37).

3. Чл. 90, § 1 от Директива 2006/112 отговаря на условията да породи директен ефект по отношение на данъчнозадължените лица според т. 34 от Решение на СЕС от 15 май 2014 г. по дело С-337/13, Almos и според т. 44 от решението на СЕС по делото Консорциум Реми Груп.

Направени са и следните правни изводи относно несъбираемостта на вземанията:

Неправилна е възприетата от съда теза на данъчната администрация, че вземанията на „Електрохолд Продажби“ ЕАД от неговите клиенти по неплатени фактури с начислен ДДС стават окончателно несъбираеми с изтичането на тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. в) ЗЗД. Посочено е, че целта на дерогацията по чл. 90, § 2 от Директива 2006/112 е да се отчете несигурността относно окончателния характер на неплащането на дадена фактура. Тази несигурност се отчита при лишаване на данъчнозадълженото лице от правото му да намалява данъчната основа, докато вземането не стане окончателно несъбираемо (виж решението по делото Di Maura, т.26).

Коментираната несигурност обаче може също да се вземе предвид с предоставяне на възможност за намаляване, когато данъчнозадълженото лице изтъкне, че с оглед на обстоятелствата има вероятност задължението да не бъде изпълнено, без да се засяга възможността, ако евентуално все пак се извърши плащане, данъчната основа да се увеличи. При това положение националните власти би следвало, при спазване на принципа на пропорционалност и под контрола на съда, да определят доказателствата относно вероятната по-голяма продължителност на неплащането, които данъчнозадълженото лице следва да представи в зависимост от особеностите на приложимия национален закон. Посоченият ред би бил също толкова ефикасен за постигане на преследваната цел, но би бил не толкова обременителен за данъчнозадълженото лице, което обезпечава предварителното финансиране на ДДС, като го събира за сметка на държавата (решението по делото УниКредит Лизинг, т. 62 и това по делото Di Maura, т.27).

Обоснован е извод, че според практиката на СЕС по тълкуване на чл. 90 от Директивата ДДС на данънозадълженото лице следва да се предостави възможност за намаляване на данъчната основа на дадена фактура и да коригира начисления в нея ДДС при неплащане, когато то докаже, че с оглед на обстоятелствата има вероятност задължението да не бъде изпълнено.

Прието е за основателно позоваването от страна на жалбоподателя на решението на СЕС по делото Консорциум Реми Груп и на обстоятелството, че при постановяването му СЕС не възприема становището на генералния адвокат, според което най-късният момент, от който данъчнозадълженото лице може да намали данъчната основа, е моментът, в който се установи със сигурност, че извършената доставка вече няма да бъде платена, а това е моментът, в който гражданскоправното вземане се погасява по давност. Напротив, в т. 53 от своето решение СЕС повтаря цитираните по-горе текстовете на решенията по делата УниКредит Лизинг, т. 62 и Di Maura, т.27, като се позовава и на решението си от 15 октомври 2020, Е., С-335/19, т. 48, а в т. 64 от решението си по делото УниКредит Лизинг СЕС посочва, че при несъбиране през продължителен период от данъчнозадължено лице на сумите, които му се дължат, следва да се приеме, че с оглед на обстоятелствата то изтъква наличието на вероятност задължението да не бъде изпълнено, докато националните органи под контрола на съда са задължени да се уверят, че това действително е така с оглед на представените за целта доказателства.

Относно преклузивния и давностния срок, определени в националното законодателство (чл. 129, ал. 1 ДОПК и чл. 110 ЗЗД), в отменителното решение на ВАС е прието, че вземанията на лицата за недължимо платени публични задължения са частни вземания и доколкото в специалния закон (ДОПК) или в друг закон не е регламентирана погасителната давност, то се прилага 5-годишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД (някои от решенията са цитирани и на стр. 10 от Ревизионния доклад). Преклузивният срок по чл. 129, ал. 1 ДОПК е приложим при искане за възстановяване на ДДС.

Именно във връзка с преюдициалното запитване от състав на Върховния административен съд в т. 48 от решението по делото Консорциум Реми Груп СЕС отговаря, че относно разглежданата в главното производство национална правна уредба (чл. 129, ал. 1 ДОПК), която определя преклузивен срок, след изтичането на който искането за възстановяване на данък е недопустимо, достатъчно е да се отбележи, че член 90, параграф 1 от Директивата за ДДС допуска такова ограничаване във времето на правото на намаляване на данъчната основа. Определянето на момента, от който този срок започва да тече, се урежда от националното право, при условие че са спазени принципите на равностойност и ефективност. Началният момент, от който тече преклузивният срок, не се определя от датата на издаване на първоначалните фактури (т. 49 и т. 50), а трябва да има достатъчна връзка с момента, от който данъчнозадълженото лице, полагащо дължимата грижа, може да се възползва от това право (т. 51). Националният съд като единствено компетентен да се произнесе по фактите, следва да определи момента, от който дружеството е можело — без да пропусне да положи дължимата грижа — да предяви правото си на намаляване на данъчната основа с оглед на евентуалния несъбираем характер на неговите вземания (т. 56).

В същия смисъл е и Определението на СЕС от 3 март 2021 г. по дело FGSZ, С-507/20 във връзка с определен в националното законодателство давностен срок. Според диспозитива му давностният срок започва да тече от датата, на която вземането е станало окончателно несъбираемо.

Въз основа на анализа на решенията на СЕС, даващи тълкуване на чл. 90 от Директивата ДДС, първата касационна инстанция е приела за неправилни изводите на приходната администрация, че процесните вземания са станали окончателно несъбираеми в момента, в който за тях е изтекъл тригодишният давностен срок, както и че именно от този момент започват да текат преклузивният и давностният петгодишен срокове. Позоваването на чл. 126а, ал. 2, т. 1 ЗДДС с оглед действието му занапред също е неправилно.

Съобразявайки т. 64 от решението си по делото УниКредит Лизинг, първата касационна инстанция е приела, че в случая именно поради несъбиране през продължителен период от време на дължимите му суми, жалбоподателят изтъква наличието на вероятност задълженията на неговите абонати да не бъдат изпълнени и с Решение на УС по Протокол №28/30.12.2021 г. дружеството одобрява списък на вземанията, които счита за окончателно несъбираеми, а с Решение от 28.02.2022 г. възлага на счетоводния отдал да издаде КИ към фактурите. Налице са и доказателства за това, че „Електрохолд Продажби“ ЕАД е положило дължимата грижа за събиране на вземанията си – писма до длъжниците и напомнителни писма, разсрочване на задълженията, преустановяване на доставките, предоставяне на вземанията за събиране от колекторски фирми, без същите да са цедирани.

С оглед изложеното, първата касационна инстанция намира за основателно искането на дружеството за възстановяване на ДДС и по доставки, по които данъкът е начислен преди 31.08.2014 г., но не и преди 01.01.2007 г.

Спорът обаче не е решен по същество, като е прието допуснато от АССГ съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждането на мотивите на решаващия орган за неприложимост на чл. 90, § 1 от Директивата ДДС за доставките, извършени преди 01.01.2007 г., т. е. преди присъединяването на България към ЕС. В т. 29 и т. 33 от решението си по делото Консорциум Реми Груп СЕС изтъква, че е компетентен да тълкува правото на Европейския съюз, що се отнася до прилагането му в нова държава членка, единствено от момента на присъединяването й към Европейския съюз, и не може да тълкува това право, когато съответната доставка на стоки или услуги е извършена преди това присъединяване.

Тъй като от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза не се установява какъв е размерът на ДДС по доставките, извършени преди 01.01.2007 г. и този факт е невъзможно да се установи в касационното производство, то оспореното първоинстанционно решение е отменено и делото върнато за ново разглеждане при съобразяване с изложените в настоящото решение мотиви и указанията по тълкуване и прилагане на закона.

При повторното разглеждане на делото, АССГ се е съобразил изцяло с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с Решение № 11638 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8152/2025 г., I отделение. Назначил е и приел заключение по съдебно-счетоводна експертиза със задача да определи какъв е размера на ДДС по доставките, извършени преди 01.01.2007 г., по които с процесния РА е отказано правото на дружеството да извърши корекция на ДДС по несъбираеми вземания по ЗДДС.

Отново е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото, които не са били спорни и правните си изводи по спорния по делото въпрос относно несъбираемостта на вземанията и кога точно е настъпила тя.

С оглед задължителните указания на ВАС по тълкуването и прилагането на закона, при повторното разглеждане на делото АССГ е отрекъл тезата на данъчната администрация, че вземанията на "Електрохолд Продажби" ЕАД от неговите клиенти по неплатени фактури с начислен ДДС стават окончателно несъбираеми директно с изтичането на тригодишна погасителна давност, като посочил, че това е в противоречие с целта на дерогацията по чл. 90 § 2 от Директива 2006/112/ЕО. Давността като институт на правото не се прилага служебно, а за да породи своя правнопогасителен ефект е необходимо да се извърши изрично волеизявление от длъжниците. В случай, че такова не е налице е възможно да се стигне до събираемост на вземане, за което е изтекла вече погасителната давност по чл. 111, б. "в". В тази връзка органите по приходите неправилно приемат, че дружеството "Електрохолд Продажби" ЕАД следва да третира своите вземания като несъбираеми веднага след изтичане на тригодишния давностен срок по ЗЗД.

Прието е, че в полза за кредитора, както и за данъчната администрация е да бъдат положени максимални усилия за събиране на дължимите вземания. Едва след установяване на окончателната несъбираемост на вземанията настъпва възможността за претендиране от държавата на начисления ДДС по несъбраното вземане, произтичащо от прякото приложение на чл. 90, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Преди настъпването на този момент данъчнозадълженото лице е лишено от възможността да упражни правото си по намаляване на данъчната основа. Според практиката на СЕС по тълкуване на чл. 90 от Директива 2006/112/ЕО в право, но и в тежест на данъчнозадълженото лице е да намали данъчната основа по издадена фактура като по този начин коригира начисления по нея ДДС при неплащане, но само ако докаже, че с оглед на обстоятелствата е налице голяма степен на вероятност задължението да не бъде изпълнено. В конкретния случай "Електрохолд Продажби" ЕАД не отписва веднага своите вземания като несъбираеми. Вместо това предава вземанията по фактури издадени преди 08. 2014 г. на колекторски фирми, тъй като по този начин цели да ги събере, тъй като все още счита, че това е възможно. В хода на предишното съдебно производство по делото са представени редица доказателства, които сочат, че дружеството е положило необходимата грижа за събиране на вземанията си. Това са например изпратени писма до длъжниците, разсрочвания на част от задълженията, спиране на доставките на електроенергия, както и посоченото по-горе предоставяне на част от задълженията за събиране от колекторски фирми, без да е извършено цедиране на същите. След като не успява да събере част от тези задължения, "Електрохолд Продажби" ЕАД предприема действия, които следва да обективират тези вземания като несъбираеми. Това е видно от представените данни и документи по делото като протоколи от УС "ЧЕЗ Електро България" АД (старо наименование на "Електрохолд Продажби" ЕАД), експертна оценка на просрочените вземания от страна на клиенти ФЛ, доклади на директор "Финанси" до УС, касаещи проблема с несъбираемите битови абонати и др. С всички тези действия предприети в края на 2021 г. и продължили през 2022 г. дружеството жалбоподател изтъква наличието на вероятност задълженията да не бъдат изпълнени, с оглед всички обстоятелства и положени усилия. Така едва с Решение на УС по Протокол № 28/30.12.2021 г. дружеството одобрява списък на вземанията, които счита за окончателно несъбираеми и с Решение от 28.02.2022 г. решава да бъдат издадени кредитни известия по въпросните фактури. С оглед събраните доказателства и изложени правни съображения АССГ е приел, че едва към края на 2021 г. процесните вземания по фактури, издадени преди 08. 2014 г. се явяват окончателно несъбираеми.

Освен това, по втория спорен въпрос за приложимост на преклузивния /чл.129,а л.1 от ДОПК/ и давностния срок /чл.110 от ЗЗД/, АССГ е приел, че вземанията на лицата за недължимо платени публични задължения са частни вземания и поради този факт, с оглед това че в друг специален закон не е уредена погасителна давност с различен срок, то безспорно давностния срок по чл. 110 от ЗЗД е приложим. В този смисъл е цитирал съдебната практика на Върховния административен съд и се е позовал на Решението по делото "Консорциум Реми Груп" на СЕС, в което е прието, че чл. 90 § 1 от Директива 2006/112/ЕО допуска ограничаване във времето на правото на намаляване на данъчната основа с преклузивен срок като този по чл. 129, ал. 1 от ДОПК. За ключов в спора е приет момента, от който започва да тече този преклузивен срок.

С позоваване на т. 51, т.56 и т.57 от цитираното горе решение, АССГ приема, че началото на преклузивния срок за упражняване на правото на намаляване на данъчната основа по чл. 90, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО трябва да бъде обвързано с момента, в който данъчно задълженото лице, действащо с необходимата грижа, реално може да се възползва от това право. В тази връзка било и Определението на СЕС от 03.03.2021 г. по дело FGSZ, C-507/20, в което се сочи, че давностният срок започва да тече от момента, в който вземането вече е станало окончателно несъбираемо, а не преди това.

При тези съображения, АССГ е обосновал правни изводи, че твърденията в процесния ревизионен акт на органите по приходите относно момента, в който започват да текат давностните (чл. 110 и чл. 111 ЗЗД) и преклузивния срок (129, ал. 1 от ДОПК) са неправилни. По-конкретно данъчната администрация неправилно приема, че вземанията на "Електрохолд Продажби" ЕАД стават окончателно несъбираеми с изтичането на тригодишния давностен срок и съответно неправилно изчислява изтичането на 5 годишния давностен срок и 5-годишния преклузивен срок, изхождайки от тезата, че те започват да текат веднага след изтичането на срока по чл. 111 ЗЗД.

От друга страна е прието, че данъчните органи правилно са приели, че прякото позоваване на чл. 90, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО е допустимо само за доставки, при които данъчното събитие е възникнало след 01.01.2007 г., тоест след присъединяването на България към Европейския съюз.

Във връзка с горния извод, съдът след като е кредитирал с доверие заключението по приетата без възражения съдебно-счетоводна експертиза, че размерът на ДДС по доставките, които са извършени от жалбоподателя преди 01.01.2007 г. възлиза общо на 28 262,98 лв., приел, че искането на дружеството "Електрохолд Продажби" ЕАД за възстановяване на ДДС по доставки, по които данъкът е начислен и преди 31.08.2014 г., но след 01.01.2007 г. е основателно. По тези съображения, оспорения ревизионен акт, с който се установяват задължения по ЗДДС за сумата над 28 262,98 лв. главница и лихви по ЗЛДТДПДВ за сумата над 5415,09 лева е отменен, като незаконосъобразен.

Решението, в оспорената му част е правилно, като не се установяват сочените в касационната жалба пороци.

Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния закон, които се споделят и от настоящата инстанция и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК.

Освен това, правните изводи на АССГ са в пълно съответствие със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с Решение № 11638 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8152/2025 г., I отделение. Тези указания са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото, съгласно чл. 224 от АПК, което означава, че обвързват и настоящата инстанция.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че неправилно е разрешен спорния по делото въпрос относно момента, в който възниква несъбираемостта на вземанията, който от своя страна рефлектира върху момента, от който текат давностните и преклузивните срокове.

Видно от мотивите на отменителното решение Решение № 11638 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8152/2025 г., I отделение, този спорен въпрос вече е бил разрешен от първата касационна инстанция и делото е върнато на първоинстанционния съд само за да съобрази какъв е размерът на ДДС по доставките, извършени преди 01.01.2007 г., което решаващия състав е сторил, позовавайки се на заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза. Ето защо и на основание чл.224 от АПК не подлежи на пререшаване от настоящата инстанция, макар в противоположен смисъл да е цитирано решение № 1781 от 17.02.2026г. по адм.д. № 11374/2025г. на ВАС, постановено между същите страни при аналогичен случай.

Предвид изложеното, оспореното съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, на касатора разноски не се дължат. Такива не следва да се присъждат и на ответната страна, тъй като не са претендирани.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,