Решение № 13380 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3742/2019 г.

Решение № 13380 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3742/2019 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на община Пловдив чрез кмета на общината срещу решение № 200/29.01.2019 г., на Административен съд Пловдив по адм. дело № 3611/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на общината срещу решение № РД-02-36-1461/13.11.2018 г., на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. /УО на ОПРР/.

В касационната жалба се релевира възражение за неправилност на основание чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон. Досежно нарушението "Незаконосъобразна методика за оценка" се сочи, че Възложителят е заложил подробни критерии за оценяване, които били ясни. Дефинирал е използваните понятия. Разписаните правила осигурявали достатъчно информация на участниците относно начина на оценяване на офертите. Всеки от надграждащите елементи бил свързан с предмета на поръчката. Заложените показатели били относими към качеството на крайния резултат. В случая, в техническата спецификация възложителят бил въвел минимални изисквания за изпълнение на поръчката, като при надграждане на същите по посочени показатели, участникът бивал обективно оценен по възходяща скала. По отношение нарушението на чл. 2, ал. 2 от ЗОП наличие на ограничителен критерий за подбор свързан със застраховка "Професионална отговорност в строителството" по отношение на чуждестранни участници, счита че неправилно първоинстанционният съд е приел, че са налице ограничителни критерии, тъй като в обявлението или в документацията за обществената поръчка няма изискване за наличие на застраховка по националното законодателство и че на основание чл. 171а от ЗУТ Възложителят е посочил "еквивалент". Възложителят не е имал изискването да посочи еквивалент след цитиране на правната норма. Според касатора, изводите на първоинстанционния съд в насока неприемане на възраженията за незаконосъобразност на обжалвания акт, били неправилни, поради което и съдебното му решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени издаденото решение на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. /УО на ОПРР/ и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. /УО на ОПРР/ оспорва същата като неоснователна. В писмен отговор излага подробни съображения за правилност на първоинстанционното съдебно решение, съответно за законосъобразност на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Пловдив е решение № РД–02–36–1461/13.11.2018 г., на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. /УО на ОПРР/. Със същото е приключен сигнал за нередност с рег. № 580 и на Община Пловдив е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по засегнатите от нарушението договори договора с изпълнители по обособени позиции, както следва: 1. Договор № BG16 RFOP001-1. 003-0002-C01-S-07/22.06.2018 г. с изпълнител "Драгиев и Ко" ООД на стойност 7 085 942. 18 лв. без ДДС; 2. Договор № BG16 RFOP001-1. 003-0002-C01-S-08/27.06.2018 г., с изпълнител "Агромах" ЕООД, на стойност 5 400 271. 27 лв., без ДДС и 3. Договор № BG16 RFOP001-1. 003-0002-C01-S-09/27.06.2018 г., с изпълнител "Пътища Пловдив" АД на стойност 5 121 663. 44 лв. без ДДС. Констатирани са две нарушения на ЗОП - въвеждане на ограничителен критерий за подбор, свързан със застраховка "Професионална отговорност в строителството" по отношение на чуждестранните участници, квалифицирано като нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП и незаконосъобразна методика, както и липса на прозрачност и неравно третиране на участниците, квалифицирано като нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 70, ал. 5 от ЗОП, представляващи нередности по т. 9 и т. 16 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. /НОФК/.

За да отхвърли жалбата срещу решението, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният акт с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ е издаден от компетентен орган и във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му. Съдът е посочил, че по отношение на първото твърдяно нарушение от издателя на акта, е налице допуснато нарушение, като е следвало Възложителят да посочи в обявлението си, освен изискването за представяне към момента на сключване на договора застраховка "Професионална отговорност" по смисъла на чл. 171а, ал. 1 от ЗУТ с покритие съответстващо на обема на договора, но също така да е предвидена и възможността за предоставяне на еквивалентен документ от страна на чуждестранните участници, съгласно чл. 171а, ал. 1 от ЗУТ. Прието е, че липсва ясна формулировка с която възложителят да покаже, че не пренебрегва изискването на чл. 171а от ЗУТ, като извод в обратна насока не може да се направи и от даденото пояснение в чл. 62, ал. 2 от ЗОП.

По отношение на второто нарушение на нормата на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 70, ал. 5 от ЗОП е прието, че решението на административния орган е правилно. Прието е, че при тълкуване на посочените по-горе правни норми законодателят е въвел като императивно изискване методиката за оценка на офертите да съдържа точни указания за оценяване, което да създава гаранция, че участниците разполагат предварително с достатъчно информация относно параметрите и начина на оценяване, която информация им е необходима с цел предоставяне на оферта, която да получи най-добро класиране. С оглед изложеното в обжалваното административно решение е прието, че предвиденият от възложителя подход не гарантира обективно класиране на участниците и дава възможност за субективизъм при определяне на комплексната им оценка. Прието е, че предоставените от възложителя определения на използваните в методиката понятия също не елиминират субективните елементи при присъждане на точки от страна на оценителната комисия, тъй като не внасят необходимата яснота и конкретика, а самите те са описани общо и абстрактно.

Съдът е приел, че правилно административният орган е определил процентния показател за всяко едно от нарушенията и правилно е посочил и размера на наложената финансова корекция, като е налице нередност по смисъла на чл. 2, т. 7 от Регламент № 1083/2006 г.

Решението е правилно.

Констатираните от ръководителя на УО по оперативната програма с обжалваното решение нарушения са както следва: 1. Въвеждане на ограничаващ конкуренцията критерий за подбор чрез поставяне на условие към момента на сключване на договора участникът да има валидна професионална застраховка по смисъла на чл. 171, ал. 1 ЗУТ, без изрично да е указана възможността чуждестранните кандидати да имат възможност да представят еквивалентна застраховка съгласно нормата на чл. 171а, ал. 1 ЗУТ. Нарушението е квалифицирано като такова на чл. 2, ал. 2 ЗОП и 2. Въвеждане на незаконосъобразна методика за оценка, квалифицирано като нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗОП. И двете нарушения са квалифицирани като нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (OB, L 347/320 от 20 декември 2013 г.), наричан по-долу Регламент № 1303/2013 година. При приложение на правната квалификация на т. 9 и т. 16 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. /НОФК/ ръководителят на УО по ОПРР е определил за всяко от нарушенията финансова корекция в размер на 5 % /пет процента/ от стойността на допустимите разходи по засегнатите от нарушението договори, като на основание чл. 72, ал. 4 ЗУСЕСИФ /предвид спазване на принципа за некумулиране/ на община Пловдив е наложена една корекция за всички нарушения в посочения размер.

Спорът между страните касае съставомерността на нарушенията по посочените квалификации. Съставът на ВАС споделя изводите на първоинстанционния съд, че за да се установи материалната законосъобразност на акта, трябва да се преценят елементите от фактическия състав на твърдените нередности, съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 г. и чл. 2, т. 7 от Регламент № 1083/2006 г.: 1. Нарушение на националното и/или правото на Съюза; 2. Извършено чрез действие или бездействие на икономическия оператор; 3. Което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход.

В действителност, безспорен е фактът, че община Пловдив е икономически оператор предвид дефиницията в чл. 2, т. 37 от Регламент № 1303/2013 г.

По отношение на констатираните от ръководителя на УО нарушения:

1. По отношение на нарушението на чл. 2, ал. 2 ЗОП, вр. чл. 171а ЗУТ, квалифицирано от УО на ОПРР като нередност по т. 9 от Наредбата за посочване на нередности - "Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие".

Видно от обявлението на поръчката /раздел ІІІ. 1. 2. "Икономическо и финансово състояние"/, възложителят е посочил, че участникът следва да има "Застраховка за професионална отговорност в строителството с покритие в размер съгласно минималната застрахователна сума за обекта, предмет на поръчката, определена с чл. 5, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството. Пояснено е, че документите за доказване на изискването съгласно чл. 62, ал. 1, т. 2 от ЗОП са доказателства за наличието на застраховка "Професионална отговорност" с изискуемото покритие – копие от застрахователната полица или еквивалент, в случай че същите не са достъпни чрез пряк и безплатен достъп до съответната национална база данни. Пояснено е още, че когато по основателна причина участникът не е в състояние да представи поисканите от възложителя документи, той може да докаже своето икономическо и финансово състояние с помощта на всеки друг документ, който възложителят приеме за подходящ.

Правилно е приел първоинстанционният съд, че доказателствата по делото подкрепят тезата на административния орган, а именно, че възложителят е формулирал ограничаващо изискване спрямо потенциалните чуждестранни участници в обществената поръчка, тъй като видно от текста на публикуваното обявление, освен изискването на доказателства за сключена застраховка "Професионална отговорност", изрично е посочена само разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗУТ, според която проектантът, лицето, упражняващо технически контрол по част "Конструктивна", консултантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им. В обявлението и документацията не се съдържа изрично позоваване на разпоредбата, отнасяща се до чуждестранните лица – чл. 171а от ЗУТ, според която изискването за застраховка за професионална отговорност на лицата по чл. 171, ал. 1 не се прилага за лице от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което се установява на територията на Р. България и е предоставило еквивалентна застраховка за професионална отговорност или гаранция в друга държава - членка на Европейския съюз, или в страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Освен посочването на чл. 171 от ЗУТ липсва друга формулировка, с която възложителят да покаже, че не пренебрегва изискването на чл. 171а от ЗУТ, поради което касационната инстанция намира, че е нарушена забраната на чл. 2, ал. 2 от ЗОП да се ограничава конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки. Обратен извод не следва от пояснението, възпроизвеждащо разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗОП. Тази норма касае доказването на изискуемата застраховка "Професионална отговорност" и не може да отмени спазването на задължението, произтичащо от чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Като не е посочено, че чуждестранните лица могат да представят еквивалентен документ за доказване на изпълнението на изискването за притежаване на застраховка "Професионална отговорност", потенциално заинтересованите такива лица биха били разубедени и е възможно да са се въздържали от участие, поради това, че не съответстват на едно от изискванията на възложителя. Въпреки изричната регламентация на чл. 171а от ЗУТ, то тя е следвало да бъде посочена наред с тази, касаещи лицата, регистрирани или осъществяващи дейността си на територията на България – чл. 171, ал. 1 от ЗУТ, тъй като чуждестранните лица не е задължително да са запознати със законодателството на страната, в която подават оферта. По силата на чл. 2, ал. 1 от ЗОП обществените поръчки следва се възлагат в съответствие с принципите за равнопоставеност, недопускане на дискриминация и осигуряването на свободна и лоялна конкуренция. Гаранция за спазването на тези принципи е ограничението по чл. 2, ал. 2 от с. з., което в случая е нарушено. Ето защо настоящият съд намира, че като възложител в процедурата по ЗОП община Пловдив е формулирала изискване с ограничителен характер, при което е допуснала нарушение, съставляващо нередност по т. 9 от Наредбата.

1. По отношение на нарушението въвеждане на незаконосъобразна методика за оценка, квалифицирано като нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 70, ал. 5 от ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 2 от същия нормативен акт:

Посочената по горе норма на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОП гласи, че в документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател. Начинът трябва: 1. да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; 2. да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; 3. да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за: а) количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; б) качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. Според чл. 70, ал. 5 от ЗОП показателите, включени в критериите по ал. 2, т. 2 и 3, трябва да са свързани с предмета на поръчката. Те могат да съдържат фактори, които се отнасят до всеки етап от жизнения цикъл на строителството, доставките или услугите, независимо че тези фактори не се отнасят до характеристиките, посочени в техническите спецификации. Те не трябва да дават неограничена свобода на избор и трябва да гарантират реална конкуренция.

Съгласно утвърдената методика, възложителят е определил критерий за възлагане оптимално съотношение качество/цена, което се оценява въз основа на цената, както и на показатели, включващи качествени и екологични аспекти, свързани с предмета на обществената поръчка. Максималният брой точки, който може да получи участник, е 100, т. Формулата по която се изчислява "комплексната оценка" за всеки участник е КО = П1 + П2 + ПЗ, като: П1 е показател "техническо предложение на участника за изпълнение на поръчката", П2 е показател "срок за изпълнение на поръчката" и ПЗ е оценката на "ценово предложение за изпълнение на поръчката". Максималната стойност на оценката по показател П1 е 35, т., като тя се формира на базата на представените от всеки участник технически предложения.

В пояснението за метода на формиране на оценката по показател Техническо предложение на участника за изпълнение на поръчката, Възложителят е предвидил тристепенна скала, като е указано, че определеният брой точки се присъждат на предложение, което допълва или превъзхожда изискванията на възложителя, посочени в техническата спецификация. За всяка стъпка са посочени определени обстоятелства, които следва да бъдат изпълнени. Най-общо казано, с 10 точки се оценяват предложения, които отговарят на минималните изисквания на Възложителя и техническите спецификации, с 20 и 35, т. - тези, които ги надграждат, както и да са посочени две или по-вече действия над задължителните, които биха повлияли качествено на резултата. Незаконосъобразността на методиката по посочения показател е обоснована и с незаконосъобразното допускане на сравняване на офертите една с друга: както беше пояснено по-горе, възложителят е предвидил 35, т. по показател П1 да се присъждат на предложения, които надграждат както минималните изисквания на Възложителя и техническите спецификации, така и предложенията на останалите участници, което предполага сравнение на офертите на участниците една с друга. Това обстоятелство се счита за несъобразено със законовите изисквания, тъй като оценката не е свързана с предмета на поръчката, а с офертите на другите участници. Касационната инстанция не споделя възражението на касатора за яснота и предвидимост на методиката досежно посочения показател: за да се гарантира спазване на принципа за равно третиране при възлагането на поръчките, следва да се осигури необходимата прозрачност, при която всички потенциални кандидати разполагат с достатъчно информация за критериите, които ще се прилагат при определяне на икономически най-изгодната оферта. В конкретния случай, Възложителят не е осигурил такава, тъй като при така формираната методика, един потенциален кандидат няма да има представа как ще се оцени неговата оферта предвид факта, че няма информация за офертите на останалите участници. Този участник не би могъл да познава предложенията на останалите оференти, за да подготви своята така, че да превъзхожда офертите на останалите участници и съответно да получи максималния брой точки. От тази гледна точка, потенциалните участници освен, че не са достатъчно информирани за точния начин на оценка на предложенията им, но и не са равнопоставени един спрямо друг, тъй като нивото, което трябва да покрият за присъждането на 35, т. е различно за всеки от тях.

Освен това следва да се има в предвид, че методиката е незаконосъобразна и на друго основание: Техническото предложение на участник за да получи максимален брой точки следва да допълва или превъзхожда изискванията на възложителя, но използваните термини в обявлението като "по-добро качество и устойчивост на влаганите материали", "техники на изпълнение, насочени към гарантиране на по-голяма безопасност", "оказване на положително влияние върху опазване на околната среда" и други подобни са предпоставка за наличие на субективизъм при оценяване на офертите, тъй като за участниците липсва представена достатъчна информация за подготовка на техническите им предложения, а така също и дава възможност за субективен подход от страна на комисията при извършване на оценка на офертите.

Гореизложеното обосновава законосъобразния извод на органа, споделен и от първоинстанционния съд в насока, че възложителят е нарушил чл. 70, ал. 7, т. 1 и т. 2 от ЗОП, тъй като начина за определяне на комплексната оценка не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. Смисълът на цитираните разпоредби е предложенията на участниците да бъдат сравнени и оценени обективно. Това може да бъде направено, когато всички оферти се сравняват със статични и конкретно определени величини/данни, които да се отнасят по еднакъв начин към всяка от тях. Задължението на помощния орган към Възложителя е да сравни и оцени офертите по обективен начин. Недостатъчната яснота при определяне на т. нар. технически преимущества, както и сравняването на офертите на участниците една с друга, не дава възможност за обективно оценяване.

Налице е и извършено нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 3 от ЗОП тъй като така утвърденият механизъм за оценяване не осигурява обективно оценяване на офертите, дава неограничена свобода на оценителната комисия при присъждане на точките и не предоставя на потенциалните участници достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката.

Установява се още, че е дадена възможност на всеки участник да направи предложение за изпълнение на предвидените СМР в това число и относно техническите параметри на предлаганите за влагане в строежа/обекта материали, вкл. аргументирано предложение на всички операции по строителство, екологични характеристики, с които да се гарантира високото качество на база представените данни в техническата спецификация и одобреният инвестиционен проект. Възложителят в документацията е дал примери какво следва да включват участниците в частта относно техническите параметри, екологичните характеристики, иновативните характеристики, иновативните търговски техники и условия и др., както и са дадени пояснения, които допускат комисията да прецени дали дадено предложение съдържа определените характеристики. В разрез с нормата на чл. 70, ал. 5 от ЗОП така заложените от възложителя критерии, по отношение на дадената неограничена свобода на участниците да правят предложения за изпълнение на поръчката, както и на предоставената на комисията неограничена свобода да извършва преценка на представените оферти, чрез използване от възложителя на неясни и неконкретни термини и изрази, водят до липса на предвидимост при оценяването и липса на възможност на потенциалните участници за ориентиране относно основните параметри които следва да посочат в своите оферти.

Правилен е изводът на АС Пловдив, че в случая и двете нарушения имат финансово отражение върху бюджета на общността. Без да повтаря съображенията на съда, споделящ мотивите на органа, касационната инстанция припомня, че видно от дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013, нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет. В конкретната хипотеза е проведена обществена поръчка, приключила с възлагане на дейности на избрания изпълнител, за заплащането на които се разходват средства от ЕСИФ. Провеждането на поръчката при посочените нарушения на националното законодателство, обосновава извод за незаконосъобразно разходване на тези средства. Логиката на законодателя в случая е, че ако Възложителят не беше допуснал установените от административния орган нарушения, общите разходи по финансиране на дейностите биха били по-ниски, а оттам и разходите за Европейския съюз биха били по-малки. Липсата на реално изчислена вреда не обосновава извод за липса на финансово отражение на нарушението върху бюджета на общността в хипотеза на вероятност от увреждане.

В случаите на нередности по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ, попадащи в Приложение № 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /НОФК/ не може да се установи размера на реалните финансови последици върху изразходваните средства - допустимите разходи. Поради това и в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ е определен процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Това означава, че законодателят е приел наличието на възможност за вреда на бюджета на Съюза, когато са извършени визираните в Приложението нарушения, без да е необходимо за всяко нарушение да се установява точното количествено изражение на финансовите последици. Както въведеният незаконосъобразен критерий за подбор, така и незаконосъобразната методика за оценка на офертите имат възпиращ ефект по отношение на евентуалните участници, като засягат бюджета на общността доколкото представлява пречка за избор на изпълнител предложил максимално качествена оферта.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че основата, върху която се изчислява размерът на финансовата корекция за всяко едно от двете нарушения по т. 9 и по т. 16 от Приложение № 1 от НОФК, са допустимите разходи по договора за обществена поръчка, представляващи средства от ЕСИФ. Съгласно чл. 2. 1. от Административния договор на л. 79 по делото, помощта със средства от ЕСИФ е 100 %.

За да определи размера на корекцията за всяка от нередностите, органът законосъобразно е взел предвид тежестта на нарушенията, естеството и сериозността на същите и финансовото им отражение върху средствата от европейската програма. При правилното прилагане на тази разпоредба спрямо двете нарушения органът съответно на фактите по спора и посочените параметри е определил за всяка от нередностите 5% финансова корекция, като при спазване на принципа за некумулиране на същите е наложил една ФК в размер на 5% върху допустимите средства от ЕСИФ по сключените договори за обществена поръчка по двете обособени позиции.

Предвид изложеното, като е обосновал извод за законосъобразност на оспореното решение на ръководителя на УО по ОПРР и е отхвърлил жалбата на община Пловдив, първоинстанционният е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане, в полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройството следва да бъдат присъдени разноски за адвокатска защита в размер на 15 216. 17 лв., с ДДС, съгласно представения списък /л. 40/. Така определеният размер е в минимален такъв предвид нормата на чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г., с включен ДДС, тъй като следва направените разноски да обхващат пълния размер на възнаграждението включително и с включеното ДДС.

Водим от горното, Върховният административен съд, седмо отделение,