Решение № 7369 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4459/2026 г.

ВАСВторо отделение30.06.2026 г.докладчик Славина Владова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41017 от 08.12.2025г., постановено по адм. дело № 4135/2025г. по описа на Административен съд София – град. ОБЕЗСИЛВА решение № 41017 от 08.12.2025г., постановено по адм. дело № 4135/2025г. по описа на Административен съд София – град по отношение на Н. К. А. и И. К. А.. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Образувано е по две касационни жалби на В. В. Р., приподписана от адв. Трингова и на Б. Д. Р., приподписана от адв. Трингова, срещу решение № 41017 от 08.12.2025г., постановено по адм. дело № 4135/2025г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отменено извършеното действие, обективирано в писмо изх. № 24 – 2966 от 24.01.2025г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. София, състоящо се в неотразяването на наследниците на Ц. Г. Д. в кадастралния регистър на недвижимите имоти /КРНИ/ като собственици на новонанесения имот с идентификатори 68134.503.6038 и на находящата се в него сграда с идентификатор № 68134.503.6038. 1 и с което решение административната преписка е върната на началника на СГКК – гр. София за вписването на наследниците на Ц. Г. Д. в КРНИ като собственици на новонанесения имот с идентификатори 68134.503.6038 и на находящата се в него сграда с идентификатор № 68134.503.6038. 1. По делото са били подадени и още две касационни жалби, а именно от „В. къмпани“ ЕООД и от „Недвижими имоти Нови Искър“ ЕООД, които обаче са върнати на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 2 във връзка с чл. 212, ал. 2 АПК с определение № 9918 от 12.03.2026г. по адм.д. № 4135/2025г. по описа на АССГ, влезнало в сила на 15.04.2026г. В двете касационни жалби се твърди на неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се съображения за неправилно и разширително тълкуване от съда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, несъответстващо на целта на закона, тъй като навеждат съображения, че не всяко представяне на стар нотариален акт поражда задължение за вписване на титулярите му в КРНИ. Посочват, че представения нотарилен акт от 1961г., с който се легитимират наследниците на Ц. Д. и който се отнася за имот в първоначалните му граници, не може да бъде приравнен на титул за собственост на новонанесения ПИ идентификатор № 68134.503.6038. Навеждат съображения, че по този начин КРНИ става регистър на висящи гражданскоправни спорове, което не е целта на закона, тъй като административният орган действително не може да разрешава спорове за собственост, но не е длъжен да ги мултиплицира чрез формално вписване. И в двете касационни жалби се иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на О. Г. В. като наследник на Ц. Д. срещу действията на началника на СГКК – гр. София. Двамата касатори претендират разноски. Ответникът началник на СГКК – гр. София и И. К. А. не изразяват становище по касационните жалби. Ответникът „В. къмпани“ ЕООД, изразява становище за основателност на касационните жалби. Ответникът Ф. Г. М. и „Недвижими имоти Нови Искър“ ЕООД, чрез процесуалния им представител адв. Попов изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Ответникът О. Г. В., чрез процесуалния си представител адв. Бакалов също изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Представя доказателства за образувано досъдебно производство срещу Б. Д. Р. и привличането му като обвиняем с постановление за привличане на обвиняем от 05.11.2025г. за престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 309, ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/ за това, че съзнателно се е ползвал пред нотариус от неистински частен документ – саморъчно завещание от името на К. К. А., на което е придаден вид, че е съставен от същото лице като завещател в полза на Б. Р. като заветник. Претендира разноски. В открито съдебно заседание прави мотивирано възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на касаторите адвокатско възнаграждение. Ответницикът Н. К. А. в открито съдебно заседание представя два броя съдебни удостоверения за него и за брат му И. К. А., удостоверяващи, че са се отказали от наследството на баща си К. К. А.. Не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на оспореното решение и неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Съдът е приел, че от фактическа страна, че оспорващата О. Г. В. и заинтересованата страна Ф. Г. М. са наследници на Ц. Г. Д., който е бил вписан в КРНИ като собственик на ПИ с идентификатор 68134.503.1086 по КККР на гр.София /скица от 13.01.2025г./ на основание [заличен текст], издаден от I-ви нотариус при Софийски народен съд. Видно от този нотариален акт, правото на собственост върху имота е придобито чрез покупко-продажба. По подадено заявление per. №01-559404-14.10.2024г. от К. К. А. чрез В. В. Р. до СГКК - София е извършено изменение на КККР на район Сердика за ПИ с идентификатор № 68134.503.1086 и сграда с идентификатор 68134.503.1086.1, находящи се в район Сердика, Столична община, пл. Биримирци № 8. Изменението е извършено въз основа на скица-проект № 15-238-02.01.2024 г., съгласно действащия регулационен план на кв. Бенковски, одобрен със Заповед № РД-09-86/02.06.1989 г. на Председател на ИК на ОБНС "Сердика" и се изразява в индивидуализиране и нанасяне на границите на два поземлени имота в обхвата на поземлен имот с идентификатор 68134.503.1086, при което той се заличава и се образуват имоти с идентификатори № 68134.503.6038, съответстващ на УПИ XIII - 339, кв. 40 и № 68134.503.6037, представляващ придаваема част към уличната регулация, като се променя и идентификаторът на съществуващата в заличения имот сграда от 68134.503.1086.1 на 68134.503.6038.1. В кадастралния регистър на недвижимите имоти след изменението са вписани, както следва: 1. за поземлен имот с идентификатор 68134.503.6038 и сграда с идентификатор 68134.503.6038.1: К. К. А. с [заличен текст] на Служба по вписванията гр. София; 2. за поземлен имот с идентификатор 68134.503.6037: Ц. Г. Д. с [заличен текст], издаден от 1-ви нотариус при софийски народен съд. Съдът е приел и че видно от приложените по делото скици от 09.04.2025г., като собственици на ПИ с идентификатор 68134.503.6038 са вписани освен К. К. А., и Б. Д. Р., на основание [заличен текст], вписано в Службата по вписванията, и „Недвижими имоти Нови Искър“ ЕООД на основание [заличен текст]., вписан в служба по вписванията, за 100/777 ид.ч., а като носители на други вещни права са вписани В. В. Р. – право на ползване на 144,25/777 ид. ч. по [заличен текст] и „В. къмпани“ ЕООД - право на ползване на 144,25/777 ид. ч. по [заличен текст] Съответно като собственици на сграда се идентификатор 68134.503.6038.1, освен К. К. А. са вписани и Б. Д. Р. и „Недвижими имоти Нови Искър“. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспореното изменение в КРНИ, с което Ц. Г. Д. е бил заличен като собственик на новообразувания ПИ идентификатор № 68134.503.6038 е извършено в нарушение на материалния закон. Приел е, че Ц. Д. се легитимира с валиден документ за собственост за целия ПИ идентификатор № 68134.503.1086, част от който е и новообразувания ПИ идентификатор № 68134.503.6038, като в тази връзка спрямо него продължава да съществува основание за записването му в КРНИ, а в случая такова съществува и за наследниците му и в частност жалбоподателката пред първата инстанция. позовал се е и на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР задължаваща административния орган при наличие на дублиращи се документи за права в кадастралния регистър да бъдат вписвани всички носители на права. Приел е обаче, че това не означава да бъдат заличени вписаните собственици, които се легитимират с титул за собственост, който не е бил отменен. По тези съображения е отменил оспорените действия, извършени от административния орган, с които е заличен Ц. Д. като собственик на ПИ идентификатор № 68134.503.6038 и сграда с идентификатор № 68134.503.6038.1 и е върнал административната преписка на административния орган с дадени указания наследниците му да бъдат вписани в КРНИ като собственици, както на ПИ идентификатор № 68134.503.6038, така и на намиращата се в имота сграда с идентификатор № 68134.503.6038.1. Решението е правилно. Правилно и обосновано е приетото от съда, че оспореното извършено действие от началника на СГКК – гр. София, с което е заличен Ц. Д. като собственик на новообразувания ПИ идентификатор № 68134.503.6038 и намиращата се в него сграда с идентификатор № 68134.503.6038.1 е незаконосъобразно, постановено в противоречие със закона. Съдът правилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, според която „При наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи“. Правилно съдът е посочил, че извършване на такова вписване по никакъв начин не обосновава заличаването на вече вписания собственик, при положение, че той се легитимира с валиден титул за собственост, както е в случая. А именно Ц. Д. е вписан в КРНИ въз основа на валиден нотариален акт от 1961г., съответно и неговите наследници, между които е и жалбоподателката О. Г. В., черпят своите собственически права от него. Неоснователно е възражението в касационните жалби, че в случая не е налице идентичност между имотите. Съответно на събраните в хода на производството доказателства, съдът е приел, че Ц. Д. е бил вписан като единствен собственик на целия ПИ идентификатор № 68134.503.1086, от който са образувани два ПИ идентификатор № 68134.503.6037, който включва частта от ПИ идентификатор № 68134.503.1086, придаваема към улица, а останалата част от ПИ идентификатор № 68134.503.1086 е обособена като новонанесения ПИ идентификатор № 68134.503.6038. При тези факти Ц. Д. като единствен собственик съгласно притежавания си валиден титул за собственост – нотариален акт от 1961г. – съответно неговите наследници, се явяват лице, които следва да бъдат записани в КРНИ като собственици по отношение на новообразуваните от ПИ идентификатор № 68134.503.1086 нови имоти, включително за имот идентификатори № 68134.503.6038. Предвид това и че Ц. Д. е бил вписан и се легитимира като единствен собственик и на сграда идентификатор № 68134.503.1086.1, то неговите наследници е следвало да бъдат вписани в КРНИ и като собственици на намиращата се в новообразувания ПИ сграда с даден нов идентификатор № 68134.503.6038.1. В тази връзка правилно съдът е отменил действията на началника на СГКК – гр. София и правилно е върнал административната преписка на административния орган с указание в КРНИ да бъдат вписани наследниците на Ц. Д. като собственици на ПИ идентификатор № 68134.503.6038 и на намиращата се в него сграда с идентификатор № 68134.503.6038.1. Оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде обезсилено по отношение на ответниците Н. К. А. и И. К. А., тъй като видно от представените пред настоящата инстанция в открито съдебно заседание два броя съдебни удостоверения Н. К. А. и брат му И. К. А., са се отказали от наследството на баща си К. К. А., в качеството на чиито наследници са били конституирани като страни по делото. Отказите от наследство са вписани в специалната книга на Софийски районен съд с дата 29.11.2024г., а именно преди издаването на оспорения в това производство административен акт. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация О. Г. В. за присъждане на разноски, макар и основателно, като недоказано, не са представени доказателства за сторени такива в настоящата инстанция, не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение

Цитирани разпоредби

9