Решение № 3783 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14338/2016 г.

Решение № 3783 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14338/2016 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Г. Г. срещу решение № 1766 от 3.11.2016 г., постановено по адм. дело № 950/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № УРИ 3282з-1176/20.04.2016 г., издадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Както се посочи, с оспореното първоинстанционно решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора против процесната заповед, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган в кръга на правомощията му по чл. 204, т. 4 от ЗМВР, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил фактическата обстановка по делото. Събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е извел правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. В касационната жалба се твърди, че дисциплинарното производство е образувано от некомпетентен орган. Това твърдение не кореспондира с доказателствата по делото. Съгласно заповед № 3282з-3065/23.11.2015 г. (л. 35) зам. директорът е действал не по делегация, а при условията на заместване. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему длъжностно лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Неоснователно се твърди, че съдът не е констатирал допуснати от административния орган нарушения на процесуалните правила. Дисциплинарното производство е проведено според правилата на ЗМВР. Същото е започнало със заповед на дисциплинарно наказващия орган, с която жалбоподателят е запознат, в него са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая съгласно изискването на чл. 35 от АПК, които са били отразени в изготвената обобщена справка, с която служителят също е бил запознат. В изпълнение на задълженията си по чл. 34 от АПК дисциплинарно наказващият орган е дал възможност на Георгиев да дава обяснения и да представя доказателства в своя защита. Заповедта е издадена в срока по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 196 от ЗМВР. Следователно, при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неоснователно е поддържаното в касационната жалба оплакване в обратния смисъл. Неоснователно се твърди също, че е допуснато нарушение по смисъла на чл. 88 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. Обясненията на държавния служител са взети предвид от ДНО, но при изписване на номера и датата им в заповедта е допусната техническа грешка, която органът е поправил по предвидения в закона ред. Не е нарушено и правото на защита на служителя, тъй като му е предоставена възможност да даде обяснения по случая и да представи доказателства в своя защита. Георгиев е бил запознат със справката на 18.03.2016 г., изписал е имената си и е посочил, че в срок от 24 часа ще представи възражения. Такива възражения не са представени от държавния служител, което е обективирано в приложените по делото писмо УРИ 6865р-4426/13.04.2016 г. от началника на ГПУ Е. до директора на ГД "ГП", писмо № 6865р-4388/11.04.2016 г., писмо № 4070р-3212/12.04.2016 г. и протокол № 6865р-4424/13.04.2016 г. (л. 57 и сл. от делото). Неоснователен е и доводът, че в случая неправилно е приложен материалния закон. Безспорно е установен факта, че на 20.11.2015 г. Д. Г. на длъжност полицай 01 група "Охрана на държавната граница" от ГПУ - Е. при РД "Гранична полиция" - Е., по време на почивка около 18,30 часа на главен път II-79, в посока от гр. С. към гр. Б., на около 500 м. преди с. Д., управлявайки лек автомобил марка "Мерцедес МL" с ДК № А8040МР, при разминаване навлиза в насрещното платно за движение и осъществява ПТП с л. а. "Ауди А3" с ДК № А3035МР, в който пътуват жена и дете. Безспорно също така е установено, че водачът Георгиев е употребил алкохол, като концентрацията му според показанията на техническото средство и кръвната проба значително надвишава допустимата норма от 0.5 промила. Писмените доказателства в този смисъл не са били оспорени или оборени от страната по надлежния ред, поради което правилно са приети и ценени от съда. При така установените факти обосновано административният орган и съдът са извели извод за нарушение на т. 19 (държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява), т. 20 (държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си) и т. 28, б. "а" и б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и е деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В случая фактът, че жалбоподателят в качеството си на водач на МПС е употребил алкохол над допустимата норма от 0.5 промила несъмнено показва, че поведението му е насочено към извършване на правонарушение. Това поведение е неприемливо от нравствена гледна точка, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да пази доброто име на полицейската институция. Действията на Георгиев са основание да се направи извод, че поведението на полицейските служители не се подчиняват на закона, а се мотивира от подбуди, при които съблюдаването на правовия ред не е от значение. Това, заедно с обстоятелството, че извършеното от жалбоподателя става достояние на граждани и на полицейски служители, води до уронване престижа на полицейската институция и е основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства, напълно логични и последователни. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават тези фактически констатации на първата инстанция, поради което доводите за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение предвидени в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. За производството по настоящето дело в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, пето отделение