Решение № 13228 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6364/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция Митници гр. София чрез процесуалния си представител юриск. П. Калчев срещу решение 1764/24.04.2024 г., постановено по адм. дело 949/2023 г., с което агенцията е осъдена да заплати на Б. В. Х. от гр. Свиленград, Област Хасково сумата от 21 245 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и законна лихва 7 228,78 лв. върху главницата, считано от 26.05.2020 г. до 21.08.2023 г. от нарушаване правото на Европейския съюз (ЕС), изразяващо се в прилагане на разпоредбата на чл. 233, ал. 8 от Закона за митниците (ЗМ) при издаване на наказателно постановление (НП) 1326/26.05.2020 г. на и.д. началник отдел МРР Южна морска срещу неизвестен извършител в частта, в която на наследодателя на Б. Х. И. К. Б. е отнето в полза на държавата превозното средство, послужило за извършване на нарушението влекач, марка Скания 124Л749 , рег. [рег. номер] и полуремарке, Шмитц , рег. [рег. номер]. С решението са присъдени в полза на Б. В. Х. и направените по делото разноски в размер на 4 110 лв. и в тази част, същото се обжалва. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния и процесуалния закон отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Твърди се, че административният съд е провел недопустимо производство, което е нарушение на процесуалния закон, тъй като предявеният иск е недопустим. От събраните по делото доказателства касационният жалбоподателят сочи, че с жалба 11917/21, депозирана пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), по която е образувано дело B. v. Bulgaria , чнаследодателят на ищеца е завел дело срещу държавата пред ЕСПЧ. В тази връзка се излага съображение, че претенцията по посочената жалба и исковата молба по настоящето производство съвпадат, при което ищецът би се облагодетелствал неоснователно ако получи два пъти обезщетение за едно и също нещо в случай, че претенцията му бъде призната и от ЕСПЧ. Наличието на висящ процес по идентичен въпрос между същите страни, пред две различни съдебни инстанции, касационният жалбоподател счита, че е недопустимо и налага прекратяване на второто производство. По отношение на оплакванията за нарушения на материалния закон, в касационната жалба е посочено, че с НП 1326/2020 от 26.05.2020 г. и.д. началник отдел МРР Южна морска е отнето превозното средство и по този начин в случая е спазено изискването по чл. 233, ал. 8 ЗМ, противно на приетото от първоинстанционния съд. Касационният жалбоподател сочи и оплакване, че липсва извършено нарушение на правото на ЕС - Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно конфискацията на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с чл. 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) с отнемането на превозното средство с посоченото наказателно постановление. Според касатора съдът се е позовал на решение от 14.01.2021 г. по дело С 393/19 по преюдициално запитване на Административен съд гр. Пловдив и в него СЕС е приел, че не допуска национална правна уредба, която позволява конфискация на превозно средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице, както и не допуска национална правна уредба, която позволява в наказателно производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни средства за защита. В тази връзка касаторът счита, че съдът погрешно е тълкувал фактите и поради това е достигнал до неправилен извод, че е допуснато нарушение на правото на ЕС. Подробно в касационната жалба е изложена фактическата обстановка по делото и въз основа на нея се приема, че съдът неправилно е приел, че И. Б. е бил добросъвестно лице. Касационният жалбоподател счита, че липсва и причинно следствена връзка между постановеното отнемане на превозното средство в НП и намаляване на имуществената сфера на И. Б.. Сочи се, че съдът не е изследвал в пълна степен наследяването и правата на наследника, като липсват доказателства, че Б. Х. единствен е наследил цялото имущество на наследодателя И. К. Б.. Коментира се в касационната жалба и, че представеното нотариално завещание посочва само какво е било желанието на наследодателя, но не са представени доказателства относно приемане или оспорване на това завещание от евентуални други наследници на лицето. В касационната жалба се твърди, че предявеният иск е недоказан по размер, като неправилно съдът е възприел съдебно икономическата експертиза, тъй като са използвани цени от чуждестранен сайт mobile.de . В частта за разноските касаторът се позовава на решение от 25 януари 2024 г. по дело С 438/22 на СЕС и в тази връзка твърди, че съдът е могъл да присъди по нисък размер на разноските, представляващ адвокатски хонорар, тъй като така определените са прекалено високи и не отговарят на фактическата и правна сложност на делото. Алтернативно в случай, че съдът приеме наличието на нарушение на правото на ЕС, което да е съществено и, че на ищеца следва да се изплати обезщетение, то касаторът моли да се намали размера на обезщетението, съответно на лихвите върху него, а именно 12 593,16 лв. и лихви 6 459,16 лв., както и да се намалят разноските по делото, съобразно изложените мотиви. Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Б. В. Х. от гр. Свиленград, Област Хасково чрез пълномощника си адв. Г. Георгиева в депозирана по делото молба от 04.11.2024 г. и в писмен отговор срещу касационната жалба, я оспорва. Претендира се присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и прави възражение за прекомерност на претендираните съдебни разноски на другата страна. Представителят на Върховна прокуратура в изложени аргументи в писмено заключение счита, че не са налице касационните основания и не споделя изводите на касатора, вкл. и за недопустимост на проведеното от съда производство. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Пред първоинстанционния съд е предявен иск от Б. В. Х. от гр. Свиленград по чл. 2в, ал. 1, т.1 ЗОДОВ във връзка с чл. 4, параграф З ДФЕС поради допуснато нарушение на правото на ЕС - Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно конфискацията на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с чл. 17, параграф 1 ХОПЕС с отнемането на превозното средство с посоченото наказателно постановление. С последното е прието, че е установено превозване от неизвестен извършител на 25.10.2018 г. на стоки, забранени за внос препарати за растителна защита през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи и на основание чл. 233, ал. 3 във връзка с ал. 1 ЗМ и на основание чл. 233, ал. 7 и 8 ЗМ превозното средство е конфискувано и отнето в полза на държавата. Установено е по делото от съдържащата се в него експертиза, изготвена в досъдебно производство, което впоследствие е прекратено, че стойността на товарния автомобил е 21 245 лв. и негов собственик е бил И. К. Б., който се явява трето добросъвестно лице по отношение на извършеното нарушение. Последният е обжалвал издаденото НП в частта на отнемането на превозното средство, като с определение 260037/01.10.2020 г. по нахд 405/2020 г. на Районен съд - гр. Свиленград е прекратено производството и е прието от съда, че той няма правен интерес да обжалва НП. Определението на Районен съд гр. Свиленград е било потвърдено от Административен съд гр. Хасково по адм. дело 1035/2020 г., след което същото лице е подало жалба срещу държавата до ЕСПЧ с твърдение, че митническите органи са допуснали нарушение на правото на ЕС. Установено е от съда, че И. Б. е починал на 21.03.2022 г., като преди смъртта си е изготвил нотариално завещание, според което Б. Х. наследява имуществените му права. Въз основа на установената в съдебното производство фактическа обстановка съдът е приел, че е налице основанието на предявения иск - чл. 2в, ал. 1, т.1 ЗОДОВ във връзка с чл. 4, параграф З ДФЕС поради допуснато съществено нарушение на правото на ЕС - Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно конфискацията на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с чл. 17, параграф 1 ХОПЕС. Съдът е приел, че е налице съществено нарушение на правото на ЕС, тъй като това нарушение е продължило въпреки постановяване на решение, установяващо твърдяното неизпълнение на задължение, на решение по преюдициално запитване или на трайно установена практика на съда в конкретната област, от които е видно, че въпросното поведение съставлява нарушение. Според съда към 26.05.2020 г. е действала разпоредбата на чл. 233 ЗМ, преди изменението й с ДВ., бр.82/2023 г., като към момента на влизане на НП според нея, който пренесе или превози стоки през държавната граница, или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ стойността на стоките по ал. 1. Относно превозните средства, с които е извършено нарушението, съдът е посочил, че се отнемат в полза на държавата независимо, чия собственост са, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда - чл. 233, ал. 8 ЗМ. Съдът е обсъдил действащите разпоредби към момента на нарушението на ниво право на ЕС Рамково решение 2005/112/ПВР на Съвета относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпление и е приел, че чл. 233, ал. 8 ЗМ противоречи на посочените действащи норми от правото на ЕС чл. 2, параграф 1 от цитираното Рамково решение във връзка с чл. 17, параграф и чл. 47 от ХОПЕС. Прието е в обжалваното решение, че е налице и съществено нарушение на правото на Съюза и значително неспазване от държавата членка на ограниченията, които са наложени на нейното право на преценка, като факторите, които трябва да се вземат предвид са степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхвата на свободата на преценка, която нарушената правна норма предоставя на националните власти. Направен е извод от съда, че посочените правни норми на Съюза са достатъчно ясни и те представляват основни принципи на правовата държава и основополагащи за Съюза.. В обжалваното решение е прието, че настъпването на имуществената вреда се намира в причинна връзка с действията на Агенция Митници . За неоснователно е прието възражението на агенцията, че превозното средство е налично и не е необходимо да се изплаща обезщетение за него. Като противоречащо на съюзното право съдът е установил, че нито към момента на извършване на нарушението, нито към момента на издаване на НП, в редакцията на чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не е предвидена възможност за собственика на превозното средство, отнето в полза на държавата да обжалва НП, освен ако самият той е нарушител. По този начин съдът е приел, че собственикът на процесния влекач и полуремарке след като при неосигурена от вътрешния правен ред реална възможност за собственика на превозното средство да може да иска връщането му, представлява нарушение на правото на СЕС. Затова е направен и извод в обжалвания съдебен акт, че И. Б. е понесъл прекомерна индивидуална тежест, която е счел, че би могла да се счита за легитимна, само ако е имал възможност да оспори ефективно отнемането на имуществото му в резултат от административнонаказателно производство, по което не е страна. Относно размера на обезщетението съдът е приел, че претърпяната от ищеца Б. Х. като наследник на И. Б. е пряка и непосредствена вреда и е равна на стойността на отнетото му МПС. С решението е определен и размера на имуществената вреда и тя е 21 245 лв. главница и лихва. Обжалваното решение е правилно като краен резултат по следните съображения: Разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т.1 ЗОДОВ регламентира искове за вреди срещу държавата за нарушение на правото на ЕС. В процесния случай пред първоинстанционният съд е бил предявен иск от Б. Х. като наследник на И. Б. за имуществени вреди от отнемане на негово имущество влекач, модел Скания и полуремарке. С обжалваното решение неправилно е прието, че е налице съществено нарушение на правото на ЕС на чл. 2, параграф1 от Рамково решение 2005/112/ПВР. То регламентира случаите на конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления и организирана престъпност. Процесният случай не се отнася до извършено престъпление и това изрично е посочено в НП, поради което се касае за осъществено митническо нарушение от неизвестен нарушител. Образуваното досъдебно производство е прекратено поради това, че не е установен нарушител. Съдът се е позовал на практика на СЕС по дело С 393/19, което обаче се прилага в случаите на установено престъпление контрабанда, за което е относимо Рамково решение 2005/112/ПВР. В процесния случай НП е издадено срещу неизвестен извършител и е отнето моторно превозно средство, с което е направен опит да се внесат на територията на Република България стоки препарати за растителна защита, забранени за внос. Относимо за настоящия казус е решение от 09.03.2023 г. по дело С 752/21 на СЕС в което по идентичен случай с главното производство по посоченото решение е прието, че в случаите на издадено наказателно постановление, с което е отнето в полза на държавата на превозно средство, послужило за контрабанда на стоки и за което СЕС категорично застъпва становище, че Рамково решение 2005/112/ПВР не е относимо, в частност разпоредбите на чл. 2 и чл. 4 от него, защото се прилага само в случаите на престъпление, но не и за административнонаказателно производство. В същото решение на СЕС се приема, че чл. 44 от Митническия кодекс трябва да се тълкува, че не допуска национална правна уредба, която не предвижда право на обжалване на наказателно постановление за лице, чието имущество е отнето в полза на държавата и то не се разглежда като извършител на административното нарушение, свързано с наложената санкция. Затова за материалноправна предпоставка за предявяването на иска по чл. 2в, ал.1 ЗОДОВ освен чл. 17 от ХОПЕС, следва да се счита и разпоредбата на чл. 44 от Митническия кодекс. Невъзможността за обжалване на наказателното постановление съобразно разпоредбите на чл. 59 ЗАНН във връзка с чл. 233, ал. 8 ЗМ на лицето, чиято собственост е отнетото моторно превозно средство, без това лице да е извършител на административното нарушение, е пречка за защита собствеността на отнетото превозно средство. Затова като приел, че е допуснато съществено нарушение на правото на ЕС, съдът е постановил правилно решение като краен резултат. Обосновано първостепенният съд е посочил трите предпоставки, при наличие на които се уважава искът по чл. 2в, ал.1, т. 1 ЗОДОВ срещу държавата и това са: 1. Противоречие на национална правна норма с правото на ЕС; 2. Да е налице съществено нарушение на правото на ЕС, изразяващо се в неспазване от държава членка на ограниченията, които са наложени на нейното право на преценка, като в тази връзка нормите на правото на ЕС Рамковото решение във връзка с разпоредби на ХОПЕС са достатъчно ясни и представляват основни правни принципи на правовата държава и основополагащи за ЕС и 3. Настъпването на имуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с действията на Агенция Митници . При наличие на противоречие на национални правни норми с норми на правото на ЕС, посочени по горе, е налице и третата предпоставка, при наличието на които се уважава иск по чл. 2в, ал.1 ЗОДОВ, а именно: настъпване на имуществени вреди, които в случая представлява паричната стойност на отнетото превозно средство. Правилно е посочено в обжалваното решение, че собственикът на процесното МПС, отнето в полза на държавата няма пряко отношение и съучастие към контрабандните действия при опит за внасяне на забранени препарати за растителна защита, поради което същият е следвало да има право да защити собствеността на процесното МПС противно на разпореденото в чл. 233, ал. 8 ЗМ, която противоречи на посочените правни норми на ЕС. Обосновано в този смисъл съдът е приел, че превозвачът и собственик на отнетото в полза на държавата превозно средство, е добросъвестно лице. Като такова на него е следвало да се даде възможност за обжалва НП предвид разпоредбата на чл. 44, §1 от Митническия кодекс на Съюза, която е пряко приложима правна норма.. Според нея всяко лице има право да обжалва решения на митническите органи, отнасящи се до прилагането на митническото законодателство, които го засягат пряко и лично. Издаденото НП в частта за отнетото моторно превозно средство в полза на държавата, на което собственик е бил И. Б. пряко и лично го засяга, но с оглед на националните разпоредби на чл. 59 ЗАНН и чл. 233, ал. 8 ЗМ той не е могъл да защити правата си при обжалване на НП. Относно възражението на касатора, че ищецът в първоинстанционното производство Б. Х. не е единствен наследник на собственика на влекача и полуремаркето, които са отнети в полза на държавата, то е неоснователно и не се подкрепя от доказателствата по делото. Волята, изразена от И. Б. в нотариалното завещание е в полза на Б. Х. на цялото движимо и недвижимо имущество, поради което последният правилно е обезщетен със стойността на отнетото в полза на държавата МПС. Касационният жалбоподател с посоченото възражение прави опит да защитава евентуално чужди интереси, като по делото не са налице никакви писмени данни, че И. Б. има и други наследници, които са оспорили нотариалното завещание, според което наследник е Б. Х. ответник по касация в настоящето съдебно производство. Освен това следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 6 ЗОДОВ, според която правото на обезщетение за имуществени вреди, се наследява (именно такива вреди е предявил с иска си по чл. 2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ Б. Х.).. Съдът правилно се е позовал на експертизата в досъдебното производство, приложена по делото предвид, че не е поискано от касационния жалбоподател да се назначи друга експертиза, поради което неоснователно се възразява от него за размера на имуществените вреди, които се претендират в исковото производство пред първостепенния съд. Обосновано съдът е приел определеният от вещото лице размер на стойността на отнетото моторно превозно средство към датата на отнемането му постановяване на НП. Неоснователно е оплакването и в касационната жалба, че предявеният иск по чл. 2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ е бил недопустим предвид, че приживе И. Б. е депозирал жалба до ЕСПЧ и е образувано дело B. v. Bulgaria със същата претенция, като в исковата молба по ЗОДОВ. Наличието на жалба до ЕСПЧ не прави недопустимо първоинстанционното производство, каквито са оплакванията на касатора. Производството пред ЕСПЧ е субсидиарно, като посоченият съд няма правомощие да отмени решение на национален съд, нито пък последният е длъжен да прекрати производството по иска за вреди по ЗОДОВ при наличие на заведено дело пред ЕСПЧ срещу държавата. В този смисъл е неоснователно оплакването в касационната жалба, че проведеното първоинстанционно производство от Административен съд гр. Хасково е недопустимо поради подадена жалба до ЕСПЧ. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като краен резултат на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта за разноските, поради което неоснователно се сочи в касационната жалба, че присъдените разноски следва да се намалят, като се позовава на решение по дело С 438/22 на СЕС. Размерът на разноските, който присъден отговаря на фактическата и правна сложност на проведеното исково производство пред първоинстанционния съд и оплакването в този смисъл е неоснователно. С оглед изхода на делото на Б. Х. следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 3 500 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение