Решение № 407 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1329/2011 г.

Решение № 407 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1329/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Земеделска кооперация /ЗК/ "Франга - 94" - с. Каменар, Варненска област, представлявана от председателя Димо Димитров Карачобанов, чрез пълномощника адв. Бердж Хаджолян, против решение № 154/30.11.2010 г., постановено по адм. дело № 23/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд /ВОС/, с което е отхвърлена жалбата на кооперацията против данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 712/30.11.2004 г., издаден от данъчен орган при ТДД гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ДРА и потвърждаващото го решение № 41/21.02.2005 г. на регионален данъчен инспекторат Варна. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, не е изразил становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, и извърши преценка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема следното: С обжалваното решение на ВОС е отхвърлена жалбата на ЗК "Франга - 94" - с. Каменар, против ДРА № 712/30.11.2004 г., издаден от данъчен орган при ТДД гр. Варна, потвърден с решение № 41/21.02.2005 г. на директора на РДД гр. Варна, в обжалваната част и в частта, в която делото е върнато за ново разглеждане САМО относно определените данъчни задължения по ЗДДС - за данъчен период м. 12/2000 г. - ДДС за внасяне в размер на 30,98 лв., за м. 09/2001 г. - 1622,45 лв., за м. 10/2001 г. - 1122,06 лв., за м. 12/2001 г. - 2073,46 лв. и за м. 12/2002 г. - 277,97 лв., ведно със съответните законни лихви. Делото се разглежда от касационната инстанция за втори път. В частта на същия ДРА относно задълженията по ЗКПО за данъчен период 2002 г. - данък върху печалбата в размер на 2783,04 лв. и лихви - 599,66 лв., данък за общините - 2061,51 лв. и лихви - 444,19 лв., е налице влязло в сила съдебно решение, поради което при настоящото разглеждане на делото не се коментират изложените в касационната жалба оплаквания във връзка със задълженията по ЗКПО. За да постанови решението си, съдът е приел, че законосъобразно са начислени допълнителни данъчни задължения за данъчни периоди м. 12/2000 г., м. 09, 10 и 11/2001 г. и м. 12/2002 г., тъй като е установено извършването както на облагаеми, така и на освободени доставки, като последните не са били декларирани от кооперацията, а е ползван пълен данъчен кредит по всички получени доставки. Съдът е възприел констатациите в ДРА относно стойността на освободените доставки за всеки от периодите, като е посочил, че те са определени въз основа на счетоводни данни от жалбоподателя - аналитичен регистър на сметка 499 - други кредитори. Съдът не е кредитирал допълнителното заключение на приетата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, което е изчислило ДДС да внасяне, различно от посоченото в ДРА, тъй като е приел, че писмените доказателства въз основа, на които е изготвено това заключение - справка по сметка 612 и два броя аналитични регистри от 01.01.2001 г. до 31.12.2001 г., са оспорени от ответната страна и тяхната не е доказана от ревизираното лице като страна в процеса, която представя тези доказателства. Ето защо съдът е приел за правилни изчисленията в ДРА, направени по реда на чл. 68 ППЗДДС (отм.), а оттам е възприел като такива и фактическите и правни изводи на ревизиращия орган. Решението е правилно. През данъчни периоди м. 12/2000 г., м. 09, 10 и 12/2001 г. и м. 12/2002 г. ревизираното лице е осъществило както облагаеми, така и освободени доставки, не е декларирало извършването на освободени доставки, не е подавало годишни справки - декларации, а е ползвало право на пълен данъчен кредит по всички получени доставки. В хипотезата на чл. 66, ал. 1 ЗДДС (отм.) е налице право на частичен данъчен кредит като размерът на правото на частичен данъчен кредит се определя по ред и начин в правилника за прилагане на закона - чл. 68, ал. 2 ППЗДДС (отм.), в който е предвидена формула за изчисляване на размера на данъчния кредит, според която начисленият данък за получена доставка или за внос на стоки или услуги, които са използвани, използват се или ще бъдат използвани както за облагаеми, така и за освободени доставки се разделя на коефициент, определен на база извършените от лицето доставки за данъчния период, който се изчислява също по посочена в разпоредбата формула, според която сумата на данъчните основи на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки за данъчния период, включително износа и облагаемите доставки по чл. 62 и 92 от закона се разделя на сумата на данъчните основи на всички извършени от лицето доставки, включително освободените, с изключение на посочените видове доставки в т. 1 - т. 5 от същата алинея. По този алгоритъм са направени изчисления в ревизионното производство, въз основа на които са определени данъчни задължения - ДДС за довнасяне за посочените по-горе данъчни периоди. Тези изчисления са оспорени от ревизираното лице, което е поискало проверката им чрез назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Експертизата дава заключение за размера на частичния данъчен кредит в стойности, различни от тези по ДРА, но като ползва при изготвяне на заключението си писмени доказателства, касаещи вида на доставките, които не са били представени в ревизионното производство и по делото. При предходното разглеждане на делото в касационната инстанция са дадени задължителни указания на съда във връзка с отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство при събиране на доказателствата и спазване на процедурата по чл. 154 ГПК (отм.) при оспорване на доказателства. Дадени са указания за спазване на процесуалните правила относно доказателствената сила на различните видове писмени документи и правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса при мотивиране истинността на представените доказателства и при преценка на обосноваността на допълнителното заключение по съдебно - счетоводната експертиза, което следвало да бъде обсъдено заедно с останалите доказателства и обстоятелства по делото, независимо от това дали като краен резултат съдът ще възприеме изводите на вещото лице или не. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е открил по искане на ответника производство по реда на чл. 154 ГПК (отм.) относно документите на л. 115 - 138 по адм. дело № 416/2005 г. по описа на ВОС - справка и аналитични регистри, относно верността на съдържанието им и датата на изготвянето им, както и относно авторството на ръкописно изготвена сметка 601, всички представени във фазата на съдебното обжалване на ДРА и използвани от вещото лице при изготвяне на допълнителното му заключение от 06.06.2008 г. Ревизираното лице ЗК "Франга 94" е представило документите и е заявило, че ще се ползва от същите. При новото разглеждане на делото страните не са поискали събирането и не са представили каквито и да е било други доказателства, вкл. и във връзка с допуснатото оспорване. Съдът е приел, че оспорването на верността и достоверната дата е проведено надлежно и не е ценил доказателствената сила на документите. Изводите са правилни. Съгласно чл. 154, ал. 3, изр. второ ГПК (отм.) в доказателствена тежест на ревизираното лице, което е представило документите, е да установи верността на записванията в тях и датата на издаването им като такива. В тази връзка не са сочени и представени доказателства. Аналитичните регистри и справката са вторични счетоводни документи, т. е. верността на записванията в тях следва да е производна на първичните счетоводни документи, в която връзка обаче не са представени доказателства. Правилен е и изводът на съда, че верността на оспорените документи е от значение за доказване тезата на жалбоподателя и настоящ касатор, че има право на частичен данъчен кредит по чл. 66 ЗДДС (отм.) в размера, определен от експертизата по вариант втори на допълнителното заключение на ССчЕ. Видно е било, както от самото заключение, така и от заявеното от вещото лице в съдебно заседание, че оспорените документи са в основата на направените изводи относно вида на доставките като освободени и облагаеми. Изводът е, че при несъобразяване на доказателствената сила на тези документи, не следва да бъде ценено и кредитирано и заключението на експертизата, на което се позовава касатора. В тази връзка касационните оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и материална незаконосъобразност се явяват неоснователни. Извън наведените касационни оплаквания решението е валидно, допустимо и материално законосъобразно в своята цялост. Като такова обжалваното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и липсата на данни за направени разноски в касационното производство от ответника по касация - разноски не се дължат в полза на коя да е от страните в производството. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,