Решение № 9098 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5306/2017 г.

Решение № 9098 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5306/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. И. И., чрез процесуалния му представител адв. М. Д. против решение № 2602 от 01 март 2017 г., постановено по адм. дело № 11539/2015 г., по описа на Върховния административен съд, пето отделение. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му против заповед № 8121К-2758 от 18 август 2015 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" и е отхвърлено искането на министъра на вътрешните работи за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсулт. В касационната жалба се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Прави се искане за отмяната му и присъждане на разноски по делото за две съдебни инстанции. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез юрисконсулт М. С. оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, обективиран в представения по делото списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е основателна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, състав на пето отделение е образувано по жалба на И. И. И. срещу заповед № 8121К-2758 от 18 август 2015 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на осн. чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР и чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и чл. 201, ал. 1, т. 2 от същия закон и чл. 204, т. 1 от ЗМВР за налагане дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" на жалбоподателя, заемащ длъжността "разузнавач V - степен в група "Оперативно издирвателна дейност" на Гранично полицейско управление - С. към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Е. при ГДГП - МВР. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му на осн. чл. 204, т. 1 от ЗМВР и чл. 227 от ЗМВР компетентност на осн. чл. 204, т. 1 от ЗМВР и чл. 227 от ЗМВР, при спазване на писмената й форма за издаването й, с оглед нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР като в нея изрично са посочени правните и фактическите основания за издаването й, отразени са данни за времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, както и срока за последното. Тричленният състав също така е установил, че са допуснати три нарушения на преписки ПО-С - № 133 от 30 март 2015 г., ППО - С/ рег. № 122 от 24 март 2015 г. и ППО - ЛПВ рег. № 613 от 06 октомври 2014 г., което по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР представляват системност и е налице основанието на чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за задължително налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години", а относно вида на дисциплинарното наказание, издателят на акта действа в условията на обвързана компетентност като определения от него срок е съобразен с минималния, посочен от закона. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на И. И. И. срещу обжалваната заповед. Решението е правилно. С разпоредбата на чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР се предвижда, че на служителя се налага дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една до три години при допуснати системни нарушения на служебната дисциплина. По смисъла на цитирания специален закон, в § 1, т. 22 от допълнителните му разпоредби е разписано, че "системни нарушения" са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. Съдът е прецизирал и е разгледал основния правен проблем по делото, а именно дали от установените факти безспорно се установява системност на допуснати нарушения на служебната дисциплина, което от своя страна е довело до налагане на оспорваното наказание от страна на И. И. И. За да е налице системност по смисъла на цитираната разпоредба, е необходимо от страна на служителя да са извършени три дисциплинарни нарушения за период от една година. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че са налице системни нарушения на служебната дисциплина, квалифицирани като такива по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР - "неизпълнение на служебни задължения или на заповеди", за всяко едно от които е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "порицание" по ЗМВР, които са послужили като основание за налагане на процесното наказание - "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". От събрания доказателствен материал инстанцията по същество правилно е приела, че посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, три нарушения са доказани и извършени от И. И. И. За проверката е издадена нарочна заповед със рег. № 8121з-433 от 20 април 2015 г. на министъра на вътрешните работи, в която е определен периодът от време, през който да бъде сформирана комисия за извършване на проверка на цялостната служебна дейност на лицето. Извършената проверка е приключила със справка от 19 юни 2015 г., след което е последвало предложение за ангажиране на дисциплинарна отговорност на касатора. По несъмнен начин по делото е установено, че са допуснати три нарушения по ППО-С - № 133 от 30 март 2015 г., ППО - С/ рег. № 122 от 24 март 2015 г. и ППО - ЛПВ рег. № 613 от 06 октомври 2014 г. В този смисъл, правилно първоинстанционният съд е развил съображения, че с нормата на чл. 170 от АПК е разпределена тежестта на доказване. В ал. 1 от същата е посочено, че за страната, за която оспореният административен е благоприятен, трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. За това административният орган е този, който с издаването на акта, упражнява свое преобразуващо материално субективно право или задължение да създаде права или задължения за трети лица. Да установи съществуването на фактическите основания в обжалваната заповед и изпълнението на законовите изисквания при издаването й. В случая, правилно тричленният състав е приел, че бездействието от страна на административния орган при установяване на факти от значение за налагане на дисциплинарното наказание се квалифицират като отрицателни факти, които не подлежат на доказване от административния орган. Могат да бъдат предмет на доказване от страната, която ги твърди, защото извежда от тях изгодни правни последици и носи доказателствената тежест. В този смисъл е изискването по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР - изслушването или приемането на писмени обяснения от И. И. И. следва да стане, след като се установи, че има извършено конкретно нарушение на служебната дисциплина. Служител още в дисциплинарното производство, след събиране на всички доказателства може да даде обяснения в най-пълен обем и да се защити. Съдът правилно е приел, че в писмено обяснение от 30 юли 2015 г. са наведени доводи за извършени действия по две от преписките и отпаднала необходимост от изпълнение по третата, а административният орган не е обсъдил това обстоятелство при издаването на административния акт, но при представянето на административната преписка заедно с предявеното оспорване пред съда страната не е оспорила представените писмени доказателства и фактите по делото чрез ангажиране на писмени или гласни такива. Процесуалният представител на И. И. И. не сторил това, с оглед приложението на нормата на чл. 154 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Първоинстанционният съд няма задължение служебно да събира доказателствата. За това и в обжалваното решение правилно е акцентирал, че доказването на твърдените отрицателни факти (извършването на активна работата по преписки ППО-С - № 133 от 30 март 2015 г., ППО - С/ рег. № 122 от 24 март 2015 г. и приключилите служебни задължения по ППО - ЛПВ рег. № 613 от 06 октомври 2014 г.) са в тежест на страната, която ги твърди. Това е така, тъй като от тях извежда изгодни правни последици и носи доказателствената тежест за установяването им. При организиране на защитата си пред първостепенния съд, касатора не е доказал твърденията си, установяващи сочените от него обстоятелства. С оглед забраната за установяване на нови факти, касаещи спорния въпрос и в касационното производство, страните са длъжни да изчерпят пред инстанцията по същество всички доказателства, относими към законосъобразността на оспорения административен акт. Непосочените, респ. недоказаните от тях факти от действителността остават извън приобщения доказателствен материал по делото. Ето защо, при наличния доказателствен материал по делото, правилен е изводът на инстанцията по същество, че поведението на И. И. И. представлява основание за налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", предвид извършените от него системни нарушения при изпълнение на служебните му задължения. С оглед изложеното, се налага крайният извод, че решението, предмет на настоящия съдебен контрол не страда от релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, поради което следва да се остави в сила като правилно. Предвид изхода на спора, своевременно предявената претенцията от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в законоустановения размер на 200, 00 лв. на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, издадена на осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП. Сумата следва да се възложи в тежест на касатора - И. И. И. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав,