Решение № 1083 от 1.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Мини комерс ООД, [ЕИК], чрез процесуалния му представител адв.Пепеланова, против Решение 48 от 21.02.2022г., постановено по адм. дело 19/2022 г. по описа на Административен съд Смолян /АС-Смолян/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Протокол 11/10.01.2022г. на органи по приходите в отдел МДТ към Община Чепеларе, потвърден с Решение 26-00-1-006 от 18.01.2022 г. на Началник отдел Местни данъци и такси към Община Чепеларе. Подържат се касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които обосновават неправилността на съдебния акт. Сочи, че липсата на водено дело за незаконосъобразност на посочения акт дава пълното правомощие за косвения му съдебен контрол в това производство. Твърди се, че съдът изцяло игнорира въпросът за новата данъчна основа на новата партида на жалбоподателя. Счита, че съдът не се е произнесъл по цялото оспорване. Излагат се подробни съображения в тази насока. Настоява се за отмяна на съдебния акт или обезсилването му и разрешаване на спора по същество, като се отмени процесният протокол. В условията на евентуалност моли да върне делото както на първа инстанция, така и пред органа с указания за прилагането на закона. Ответникът по касационната жалба Началник отдел Местни данъци и такси към Община Чепеларе, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред състава на Административен съд Смолян е била законосъобразността на Протокол 11/10.01.2022г. на орган по приходите в отдел МДТ към Община Чепеларе, потвърден с Решение 26-00-1-006 от 18.01.2022 г. на Началник отдел МДТ към Община Чепеларе. Установена била следната фактическа обстановка: С АУЗ по чл.107, ал.З от ДОПК 2017153-1/28.07.2017 г. са установени общо задължения на дружеството жалбоподател в размер на 45 366.90 лв., отнасящи се за недв. имоти с партиден 80002-080103 в к.к. Пампорово, гр. Чепеларе. Този АУЗ е потвърден с влязло в сила решение на ВАС и същия касае задълженията за имота през периода 2012-2017 г. След като АУЗ по чл.107, ал.З от ДОПК 2017153-1/28.07.2017 г, /л.92/ е влязъл в сила, със заявление вх. 26-00-1/04.01.2022 г. до Община Чепеларе -Началник отдел МДТ, жалбоподателят е поискал погасяване на задълженията на дружеството, по давност, като заявлението касае задълженията за ДНИ и ТБО до 2017 г. и начислените лихви за задълженията за ДНИ и ТБО за 2019 г. по партида 288 и М8002_080103 на основание чл.171, ал.1 и сл. от ДОПК. По подаденото заявление е извършена проверка и съставен оспорения Протокол 11/10.01.2022 г., издаден от органите по приходите на Отдел МДТ към Община Чепеларе. Видно от съдържанието на приложения на л. 54 протокол, при извършената проверка е установено, че във връзка с подадените декларации от дружеството - жалбоподател е открита партида и по същата са начислени ДНИ и ТБО за 2012, 2013, 2014, 2015 и 2016г., ведно с лихвите. При извършената проверка в мотивите на протокола се сочи, че за процесните задължения за ДНИ и ТБО, вкл. за периода 01.01.2017 до 31.06.2017 г. е издаден Акт за установяване на задължения на 28.07.2017 г. и този акт прекъсва петгодишната давност, при което и започва от тази дата да тече нова такава. Посочено е, че за задълженията от 2012 г. давността е изтекла на 31.12.2017 г., за 2013 г. на 31.12.2018 г., за 2014 г. на 31.12.2019 г., за 2015 г. на 31.12.2020 г. и за 2016 г. на 31.12.2021 г. Констатирано е, че този акт е обжалван и потвърден с решение на АС-Смолян, оставено в сила с Решение на ВАС на 23.07.2020 г. Сочи и, че по повод на този акт е образувано изп.дело 85/2019 г. при ЧСИ - П. Мачкърски за събиране на вземането, като възраженията по повод образуваното изпълнително дело могат да се направят по реда на ГПК. Предвид изложеното и искането за погасяване на лихвите по давност за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. е оставено без уважение, като неоснователно, тъй като съставляват акцесорно задължение и петгодишната давност за същите започва да тече от 01.01.2020 г. при което още не е изтекла. Срещу съставения протокол е подадена жалба и по същата има произнасяне с Решение от 18.01.2022 г. на Началник отдел МДТ, с което жалбата е оставена без уважение. АС-Смолян е приел оспорването за допустимо, но неоснователно. Приел е, че е безспорно установено че задълженията, посочени в АУЗ и тези в подаденото заявление, по повод на което е издадения протокол, са идентични. Нямало спор и че е образувано изп.д. за събиране на задълженията и съответно изпратена покана за доброволно изпълнение, а и по делото е приложена молбата до ЧСИ за образуване на изп.дело вх. 04474/27.03.2019 г. Спорно било има ли изтекла погасителна давност за посочените задължения и правилно ли органът е отказал погасяването им по давност по смисъла на чл.171, ал.2 от ДОПК след като е влезнал в сила АУЗ за същите задължения. Според съда погасителната давност по отношение задълженията за 2012 г. е започнала да тече на 01.01.2013 г. и е следвало да изтече на 31.12.2017 г., съответно за 2013 г. на 31.12.2018 г., за 2014 г. - на 31.12.2019 г., за 2015 г. - на 31.12.2020 г., за 2016 г. - на 31.12.2021 г. и за 2017 г. - на 31.12.2022 г., но с издаването на АУЗ от 28.07.2017 г. давността по отношение на всяко едно от задълженията за периода от 2012-2016 г. е прекъсната на основание чл. 172, ал.2 от ДОПК, при което и същите не са погасени по давност. На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на процесния административен акт. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Следва да се посочи, че законодателят не е регламентирал изрично кой е компетентният орган да се произнесе по искане за отписване на публични задължения в хипотеза, когато принудителното изпълнение е започнало, но то не е по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а по реда на Гражданския процесуален кодекс. Следвайки установената в чл. 7, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 3 ЗМДТ компетентност следва, че в тази хипотеза компетентен да се произнесе по искане по чл. 173, ал. 1 ДОПК е орган по приходите в общината. Той е този, който след като извърши проверка на фактите, въз основа на които длъжникът твърди изтекла погасителна давност, ще приеме възражението и ще обективира факта на погасяване на задължението в протокол по чл. 50 ДОПК, а когато счете, че сочените от длъжника факти не установяват погасяване на задължението по давност ще издаде акт, с който ще откаже отписването. Този акт, тъй като засяга права и законни интереси на длъжника и тъй като за него не е налице изрична законова забрана за оспорване по административен и съдебен ред ще подлежи, на основание чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 152, ал. 1 и чл. 156, ал. 1 ДОПК на обжалване по административен ред пред ръководителя на звеното за местни приходи и съответно пред административния съд, което очевидно е възприето и от състава на АС - Смолян. Не са налице основанията за неправилност на решението поради наличието на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В този смисъл неоснователно е възражението на касатора, че съдът не се е произнесъл по цялото оспорване на административния акт. В същия смисъл има влязло в сила Определение 4423 от 10.05.2022г. по адм. дело 3821/2022г. на ВАС. С него е оставено в сила определение 133 от 25.03.2022г. по адм. дело 20/2022г. по описа на АС Смолян, с което е оставена без разглеждане жалбата на Мини комерс ООД срещу мълчалив отказ по заявление 26-00-1/04.01.2022г., оставен в сила с решение 26-00-1-005/17.01.2022г. на Началник отдел МДТ при Община Чепеларе, обективиран и в протокол 11/10.01.2022г. на органи по приходите към същия отдел, оставен в сила с решение 26-00-1-006/18.01.2022г. на Началник отдел МДТ при Община Чепеларе и е прекратено производството по образуваното по нея административно дело. Неоснователни са и възраженията за липса на косвен съдебен контрол на акта от административния съд. Настоящото производство се води по реда на АПК, в който не се предвижда косвен съдебен контрол по смисъла на чл. 17, ал. 2 от ГПК, на административните актове. АПК изчерпателно предвижда основания за обжалване на административните актове, разписани в нормата на чл. 146 от АПК. Основанията за оспорване на административните актове са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила; 4. противоречие с материалноправни разпоредби и 5. несъответствие с целта на закона. В АПК не е уредена възможност за осъществяване на косвен съдебен контрол за законосъобразност по отношение на административен акт в рамките на съдебно производство по обжалване на друг административен акт. По материалната законосъобразност на обжалваното решение: В разпоредбата на чл. 171, ал.1 и ал. 2 ДОПК е уреден институтът на погасителната давност, който е материалноправен, независимо че нормите се намират в процесуален закон. На първо място очевидно за задълженията от 2012 г. до 2017 г. /вкл./ към датата на приключване на устните състезания по делото не е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. От своя страна правилото на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, предвижда че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. И този срок не е изтекъл към датата на издаване на обжалвания АУЗ по чл. 107 ал. 3 от ДОПК (за най-ранните срокът по чл. 171 ал. 1 от ДОПК в общата хипотеза е следвало да изтече на 31.12.2017 г., съответно на 31.12. на всяка следваща година). Правилен е изводът на съда, че погасителната давност по отношение задълженията за 2012 г. е започнала да тече на 01.01.2013 г. и е следвало да изтече на 31.12.2017 г., съответно за 2013 г. на 31.12.2018 г., за 2014 г. на 31.12.2019 г., за 2015 г. на 31.12.2020 г. за 2016 г. - на 31.12.2021 г., но с издаването на АУЗ от 28.07.2017 г. давността по отношение на всяко едно от задълженията за периода от 2012 - 2016 г. е прекъсната на основание чл. 172, ал.2 от ДОПК, при което и същите, а очевидно и това за 2017 г. не са погасени по давност. От 28.07.2017г. е започнала да тече нова петгодишна давност, респ. от 01.01.2018 г. е започнала да тече и давността за задълженията за 2017 г. Във връзка с обжалването на АУЗ, за което е образувано адм.дело 311/2019г. на 24.07.2019г. в АС-Смолян на основание чл. 172, ал.1, т.4 от ДОПК давността е спряла да тече до потвърждаването му от ВАС с Решение 10106/23.07.2020г. по адм.дело 2535/2020г. Този извод важи и за начислените лихви по отношение на тези задължения, тъй като поради акцесорния им характер, те следват режима на главното задължение. Предвидената в чл. 111 ЗЗД 3-годишна давност за погасяване на задължения за лихви и периодични плащания е неприложима поради приложение на разпоредбите на ДОПК, който урежда правния режим на публичните вземания, каквито са задълженията на жалбоподателя, до какъвто и извод е достигнал съдът. Решението на Административен съд Смолян е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски, респ. от страна на ответника такова искане не е заявено, поради което и разноски не се присъждат. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,