Решение № 2361 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6113/2019 г.

Решение № 2361 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6113/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Благоевград, насочена срещу Решение № 678/26.03.2019 г. по адм. дело № 314/2019 г. на Административен съд- Пловдив (АС Пловдив/ Пл), с което същата е осъдена да заплати обезщетение, за претърпени имуществени вреди. Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдебно производствените правила. Счита, че първоинстанционният съд в нарушение на процесуалния закон е ценил неправилно събраните доказателства, като не е съобразил, че представения договор за правна защита е частен документ. Твърди, че за извършената правна защита и съдействие така постановеното от първоинстанционния съд възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Моли да се отмени решението на АС Пловдив и да се отхвърли изцяло предявения иск или да се намали размера на претендираните разноски, като прекомерно завишени и постанови техния минимален размер. Ответникът П. Никленов в писмен отговор, подаден чрез адв. Т. Тенчев от ХАК, счита касационната жалба за неправилна и необоснована, а атакуваното решение за правилно, законосъобразно и постановено при спазване на процесуалните правила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна и решението следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение ОД МВР-Благоевград е ОСЪДЕНА да заплати на П. Никленов сумата в размер на 550 лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат от незаконосъобразен Електронен фиш серия К № 1174756, издаден от ОД МВР-Благоевград. Освен това ОД МВР- Благоевград е ОСЪДЕНА да заплати на П. Никленов направените деловодни разноски в размер на 510 лв. В съдебния акт се посочва, че с влязло в сила на 19.01.2019 г. Решение № 11830/12.12.2018 г. по НАХД № 2177/2018 г. на Благоевградски районен съд, е отменен Електронен фиш серия К № 1174756, издаден от ОД МВР- Благоевград. В съдебния процес ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в размер на общо 550 лв., видно от договор за правна защита и съдействие /лист 8 от делото/. АС Пл за да уважи исковата претенция е приел, че в случая отмененият ЕФ представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Счел е, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването му. Достигнал е извода, че от издаването на незаконосъобразния акт, за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди, като искът е доказан по основание и размер и като такъв е бил уважен. С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца са били присъдени сторените в производството разноски, в размер на 510 лв. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията в касационната жалба на ОД МВР- Благоевград за липсата на предпоставки на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа- негов издател. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган– чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразният акт на администрацията и понесените вреди. От събраните доказателства се установява, че същият е претърпял имуществена вреда в пряка причинна връзка с отменения ЕФ. В Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. на Върховния административен съд се приема, че при предявени пред адм. съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица. Основните характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като такива по договор за поръчка - чл. 2 ЗА, чл. 24 ЗА и чл. 36 Закона за адвокатурата (ЗА). Според Закона за адвокатурата адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. В съдебната практика по искови производства за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, съставляващи платени адвокатски възнаграждения, се приема, че претендираните вреди са в пряка причинна връзка, когато са настъпили в хода на производството по тяхното обжалване. Доказателство за това е изискуемия от чл. 36, ал. 2 от ЗА договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че първоинстанционният съд в нарушение на процесуалния закон е преценил, че представения договор може да послужи за доказателство за наличието на вреда. Основателно адм. съд е приел, че договорът за правна помощ е валиден и може да породи предвидените в него правни последици. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Когато плащането на адвокатското възнаграждение е по банков път, се представят доказателства за извършеното плащане, а когато е в брой- вписването за направеното плащане в брой в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Представените от ищеца документи установяват наличието на извършено плащане по конкретното дело с предмет отменения ЕФ. Представеният Договор за правна защита и съдействие е сключен за осъществяване на общо процесуално представителство пред Районен съд– Пловдив. В него е посочен обжалвания електронен фиш на ОД МВР. Предвид времето на представяне на договора и обхвата на неговото съдържание се доказва извършен разход в производството по отмяна на ЕФ. С това е доказано, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от проведеното съдебно производство по отмяна на адм. акт по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Предвид посоченото настоящият съдебен състав приема, че от лицето е установено, че е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отменения ЕФ. Следователно е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящият състав счита за основателно възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поради и което решението в тази му част следва да бъде частично отменено. В Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Както и касационният жалбоподател е посочил, производството по обжалване на НП не се отличава с правна и фактическа сложност, като също така е приключило в едно съдебно заседание. В него процесуалния представител, който е бил упълномощен не се явил и съответно липсват извършени допълнителни процесуални действия. Размерът на наложената с ЕФ глоба е 100 лева и липсва наложено друго наказание. Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за "неоснователно обогатяване", поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата- да е "обоснован и справедлив". Дължи се обезщетение, което да е съразмерно на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите, на която и да е от страните в производството. Съгласно чл. 18, ал. 2 (ДВ, бр. 28 от 2014 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Въз основа на изложеното, следва обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която ОД на МВР Пловдив е осъдена да заплати на П. Никленов направените деловодни разноски в размер за разликата над сумата над 300 лева до 550 лева, както и в частта за разноските сторени в исковото производство за разликата над 310 лева до 510 лева. Посоченият размер на разноските е съобразен, както с възражението за прекомерност и тежестта на делото, така и с чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на касатора не се дължат разноски, съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. На ответника по касация се дължат разноски съобразно на съответния материален интерес, в размер на 300 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,