Решение № 3802 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15879/2009 г.

Решение № 3802 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15879/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Велинград срещу решение № 447 от 9.10.2009 г. по адм. д. № 429/2009 г. на Административен съд - Пазарджик. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Ответниците - Емилия Йорданова Иванова, Нели Йорданова Попова, Здравка Василева Налбантова, Николай Атанасов Ковачев, Бойко Николов Белев и Цветан Атанасов Ковачев не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът счете касационната жалба за неоснователна. Обжалваният в настоящото касационно производство съдебен акт е постановен при повторно разглеждане на делото, след като Върховният административен съд с решение № 9035 от 07.07.2009 г. по адм. д. № 4322/2009 г. е отменил решение № 33 от 30.01.2009 г., постановено от Административен съд - Пазарджик по адм. д. № 682/2008 г., с което заповед № 1670/28.10.2008 г. на кмета на община Велинград е обявена за нищожна, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания за събиране на доказателства във връзка с изясняване на фактическата обстановка по спора. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожна заповед № 1670/28.10.2008 г. на кмета на община Велинград, с която е отказано попълването на кадастралния план на гр. Велинград с верни имотни граници на имот пл. № 4751 в кв. 66, засягащо и имотните граници на имот пл. № 4753 в същия квартал по плана на гр. Велинград и е изпратил административната преписка по молба вх. № 032-11-134/08.09.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). Приел е за доказано, че с влязла в сила заповед на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра (АК) от 2004 г. е одобрен кадастралният план на гр. Велинград - II част, където съгласно заключението на вещото лице попада имотът, чиито имотни граници е поискано да бъдат нанесени в кадастралния план от кмета на общината. Счел е, че кадастралният план, чието изменение се иска, е одобрен по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) от изпълнителния директор на АК, а не по реда на посочените в § 4, ал. 1 ЗКИР отменени Закон за единния кадастър на Република България и Закон за териториалното и селищно устройство, поради което кметът на общината, издал обжалвания административен акт, не е компетентен да отразява измененията по отношение на имотите по този кадастрален план, а това правомощие е на изпълнителния директор на АГКК. Решението, предмет на касационно обжалване, е правилно. Административният съд е постановил съдебния акт при спазване на материалния закон въз основа на правилно установените по делото факти, след като е изпълнил дадените с цитираното по-горе решение на Върховния административен съд задължителни указания. Безспорно е по делото, че със заповед № 300-4-12/23.03.2004 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър (понастоящем Агенция по геодезия, картография и кадастър) е одобрен кадастралният план на гр. Велинград - II част, където попадат засегнатите от поисканото изменение на кадастралния план имоти. При тези данни, законосъобразен е изводът на съда по същество, че обжалваният отказ е нищожен поради липса на материална компетентност на издателя на акта. В случая е налице отказ за изменение на кадастрален план, одобрен по реда на ЗКИР. По силата на чл. 54 от посочения закон измененията в кадастралната карта по чл. 53 ЗКИР се одобряват със заповед от изпълнителния директор на АГКК или от овластен от него началник на служба по геодезия, картография и кадастър. Компетентността на кмета на общината за изменение на кадастралния план по § 4, ал. 1, т. 2 ЗКИР обхваща единствено кадастралните планове и регистрите, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република България и Закон за териториално и селищно устройство до приемането на кадастрален план на съответната територия по реда на ЗКИР от изпълнителния директор на АГКК. Тъй като в случая молителите са поискали отстраняване на непълноти и грешки в кадастралния план на гр. Велинград - II част, който вече е одобрен по реда на ЗКИР от изпълнителния директор на АГКК, т. е. вече е приет кадастрален план по реда на ЗКИР, то посоченият изпълнителен директор е административният орган, компетентен да проведе процедурата по изменението на плана и да издаде административен акт по същество по искането на молителите. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът не е изследвал въпроса относно одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри за цялата територия на гр. Велинград, т. к. влязлата в сила заповед на изпълнителния директор на АК е само за част II на града. Този въпрос не е относим към решаването на спора по същество, защото процесният имот попада именно в част II на гр. Велинград. Наличието на влязла в сила заповед, издадена на основание чл. 49 ЗКИР за одобряване на кадастрален план на посочената част от града, определя административния орган, компетентен да изменя същата, а именно - изпълнителният директор на АГКК. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,