Решение № 1709 от 14.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7107/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Георгиева, [ЕГН], подадена чрез упълномощен процесуален представител адв.Табаков, срещу Решение 51 от 05.01.2023 г., постановено по адм. дело 2981/2019 г. по описа на Административeн съд София-град /АССГ/, в частта, с която е изменен Ревизионен акт /РА/ Р-22002217009019-091-001/21.09.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ София, в частта, потвърдена и изменена с Решение 2034 от 28.12.2018 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ София при Централно управление /ЦУ/ на НАП, в частта, в която за 2011 г. е установено данъчно задължение по ЗДДФЛ в размер на 30 975,53 лв., както и съответната лихва за забава, като е намален размерът на 26 645,20 лв. /главница/, ведно със следващата се лихва за забава в размер на 20 090,51 лв., (т.е. е отхвърлена жалбата срещу РА за съответната намалена част на задълженията). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено противоречие с процесуалните правила, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни аргументи по съществото на спора. Твърди се, че за данъчните задължения е изтекла погасителната давност по чл. 171, ал.1 от ДОПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт в обжалваната част и съответно отмяна на процесния РА в същата част. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции. В проведеното съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. Илиева, която поддържа касационната жалба и прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал.2 от ДОПК. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Венева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила. Представя списък на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд тричленен състав на Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. С първоинстанционното решение съдебният състав на АССГ е отменил процесния РА в частта, в която за 2010 г. е установено данъчно задължение по ЗДДФЛ в размер на 623,17 лв., ведно със съответните лихви, поради погасяването им по давност. Съдът също така е изменил РА Р-22002217009019-091-001/21.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена и изменена с Решение 2034 от 28.12.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП в частта, в която за 2011 г. е установено данъчно задължение по ЗДДФЛ в размер на 30 975,53 лв., както и съответната лихва за забава, като е намалил размера на 26 645,20 лв. /главница/, ведно със следващата се лихва за забава в размер на 20 090,51 лв. Решението в частта, в която е отменен РА, е влязло в сила и не е предмет на касационното производство. За да отхвърли жалбата на М. Георгиева съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в установената по чл. 120 от ДОПК форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Подробно е възпроизведена и фактическата обстановка по делото. Съдът е стигнал до извод, че лицето е реализирало доходи от учредяване на ограничени вещни права върху собствени недвижими имоти и от продажба на самостоятелни недвижими обекти, които не е декларирало, съответно не е внесло дължимия данък. Не било спорно, че построената срещу учреденото право на строеж сграда е въведена в експлоатация на 29.07.2011 г. Административният съд е счел, че в случая непаричният доход се придобива към въвеждане на сградата в експлоатация. Сградата е била въведена в експлоатация на 29.07.2011 г., както се каза по-горе. АССГ е приел за неоснователно възражението, че непаричният доход следва да се приеме за придобит с Акт 14 за приемане на конструкция /на груб строеж/. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по назначената ССчЕ и е изменил РА за данъчните задължения на лицето за 2011 г. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Преди да разгледа касационната жалба по същество настоящият състав на ВАС счита, че следва да бъде разгледано направеното възражение от М. Георгиева за изтичане на 10-годишния давностен срок за погасяване на установените с обжалвания РА данъчни задължения по ЗДДФЛ за периода 2011 г., съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК. В тази правна норма е уреден институтът на погасителната давност, който е материалноправен, независимо че нормите се намират в процесуален кодекс. Поначало данъчните задължения стават изискуеми с настъпването на падежа за плащането им, а не с издаването на ревизионния акт за установяването им, който има само констативни функции по отношение на вече възникнало по силата на закона данъчно задължение. Ако е изтекъл давностният срок, то следва да се приеме, че се е погасило самото публично задължение, какъвто ясен смисъл има разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК. С оглед на изложеното срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК за задължения по ЗДДФЛ за 2011 г. е започнал да тече от 01.01.2013 г. и като бъде съобразен § 29, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, той безспорно е изтекъл до датата на проведеното съдебно заседание на 24.01.2024 г., което е самостоятелно основание да се приеме, че РА следва да се отмени. По делото не са налице данни и доказателства за прилагане на предвидените в чл. 171, ал. 2 от ДОПК изключения. По аргумент от чл. 160, ал. 4 от ДОПК в случаите, когато давностният срок е изтекъл след приключване на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът не дължи произнасяне по основанието и размера на задълженията. Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен процесния РА в същата част поради изтекла давност. При този изход на спора основателна и своевременна е претенцията на касатора за присъждане на разноски. За касационното производство същите се установиха в размер на 3 049, 89 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса. Разноски за първоинстанционното производство не се дължат поради погасяването на данъчните задължения не поради незаконосъобразност на РА, а поради изтекла давност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,