Решение № 8401 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13541/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 185 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Перник, представляван от председателя на Общински съвет Перник, подадена чрез адв. Евтимова срещу решение 474/16.10.2020 г., постановено по адм. дело 70/2020 г. по описа на Административен съд Перник, с което по протест на Окръжна прокуратура Перник са отменени разпоредбите на чл. 41, ал. 2; чл. 41, ал. 9, в частта ,специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона; чл. 45, ал. 4; чл. 46, ал. 1, изр. 2-ро, в частта от първи март до"; чл. 52, ал. 1, т. 4, в частта т. 12, т. 13, всички от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Перник приета с решение 59/07.02.2008 г., изм. и доп. с решение 286/29.01.2009 г., изм. и доп. с решение 484/26.01.2010 г., изм. и доп. с решение 694/25.01.2011 г., изм. и доп. С решение 648/19.12.2013 г., изм. и доп. с решение N 357/27.10.2016 г., изм. и доп. с решение 567/15.06.2017 г., изм. и доп. с решение 657/14.11.2017 г., изм. и доп. с решение 1056/31.01.2019 г., изм. и доп. с решение 1070/19.07.2019 г., изм. и доп. с решение 195/02.07.2020 година. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Искането е оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля протеста на Окръжна прокуратура Перник с искане за отмяна на процесните разпоредби от Наредбата. Претендира разноски. Ответникът Окръжна прокуратура - Перник не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното съдебно решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срок, от страна по делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по протест на Окръжна прокуратура - Перник срещу разпоредбите на чл. 11, ал. 2, чл. 40, чл. 41, ал. 2, чл. 41, ал. 9, чл. 45, ал. 4, чл. 46, ал. 1, изр. 2-ро, чл. 52, ал. 1, т. 4, чл. 58, ал. 4, чл. 58, ал. 5 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Перник, приета с решение 59/07.02.2008 г., изм. и доп. с решение 286/29.01.2009 г., изм. и доп. с решение 484/26.01.2010 г., изм. и доп. с решение 694/25.01.2011 г., изм. и доп. с решение 648/19.12.2013 г., изм. и доп. с решение 357/27.10.2016 г., изм. и доп. с решение 567/15.06.2017 г., изм. и доп. с решение 657/14.11.2017 г., изм. и доп. с решение 1056/31.01.2019 г., изм. и доп. с решение 1070/19.07.2019 г., изм. и доп. с решение 195/02.07.2020 г./Наредбата/. Съдът е оставил без уважение протеста в частта му срещу разпоредбите на чл. 11, ал. 2 и чл. 40 и чл. 58, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата и е прекратил производството по делото в тази му част като недопустимо, отменил е разпоредбите на чл. 41, ал. 2; чл. 41, ал. 9, в частта ,специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона; чл. 45, ал. 4; чл. 46, ал. 1, изр. 2-ро, в частта от първи март до"; чл. 52, ал. 1, т. 4, в частта т. 12, т. 13 от Наредбата и е отхвърлил протеста в останалата му част. Предмет на настоящото производство е решението на съда, в частта, с която протеста е уважен. В останалата си част, решението на Административен съд Перник е влязло в сила. За да постанови решението в оспорената му част, съдът е счел, че нормативният акт, част от който са протестираните разпоредби, е приет от компетентен орган - Общински съвет Перник и отговаря на специфичните изисквания за реквизити, визирани в чл. 75, ал. 3 АПК. С оглед приобщения доказателствен материал е приел, че са спазени изискванията на чл. 26 - 28 ЗНА за изготвянето, обсъждането и внасянето на проекта за приемането му от компетентния орган, както и на проектите за последващи изменения и допълнения. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по приемане на посочените разпоредби, въз основа на която е мотивирал извод за липса на отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 АПК. При извършване на преценката за материална законосъобразност, съдът е приел, че отменените със съдебното решение разпоредби от Наредбата ще бъдат законосъобразни, ако са спазени изискванията на чл. 8 ЗНА - да уреждат обществени отношения от местно значение, неуредени с нормативни актове от по-висока степен и да съответстват на последните и съобразявайки така посоченото, е приел, че същите са материално незаконосъобразни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон. Правилен е извода на съда и за наличие на предпоставките за отмяна на оспорените разпоредби от Наредбата, поради противоречие с акт от по висока степен. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Обосновано решаващият състав е посочил, че разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от Наредбата е материално незаконосъобразна,тъй като е в противоречие с чл. 55, ал. 2 ЗМДТ. Неоснователно се явява възражението на касатора, че е спазена цитираната законова норма. С Наредбата се определя данък за леки автомобили, като от страна на издателя на подзаконовия нормативен акт не са наложени никакви характеристики на тази категория МПС, което води до извод, че разпоредбата важи за всички видове ремаркета. Разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗМДТ не се отнася за ремаркета въобще, а само за определена категория такава, които са леки и товарни автомобили, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона. Не е налице съответствие и между разпоредбата на чл. 41, ал. 9 от Наредбата и на чл. 55, ал. 9 ЗМДТ, тъй като в закона се определя размер на данъка единствено за автокранове с товароподемност над 40 тона, а в Наредбата освен посочените автокранове са добавени и специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона. Правилно е отменена и нормата на чл. 45, ал. 4 от Наредбата. Този текст е в несъответствие с нормите на чл. 59 и чл. 54, ал. 1 ЗМДТ. Отмененият текст предвижда, че екологичните категории Евро 1, Евро 2, Евро 3, Евро 4, Евро 5 се удостоверяват, чрез представяне на документ, от който е видно съответствието на превозното средство с определената от производителя екологична категория, като наличието на обстоятелства за ползване на намаления по предходните алинеи се доказват при деклариране на превозното средство с документи, издадени от компетентен орган. В регистъра по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ няма данни за екологичната категория на превозното средство и се приема, че същото е без екологична категория. Съгласно цитираните правни норми липсва задължение на данъчнозадълженото лице да установява пред общинската администрация екологичната категория на притежаваното от него превозно средство. Правилно е прието, че чл. 46, ал. 1, изр. 2 от Наредбата противоречи на чл. 60, ал. 1, изречение 2 ЗМДТ. В чл. 46, ал. 1, изр. 2 от Наредбата е посочено, че на лицата, предплатили данъка върху превозните си средства в периода от 01.03. до 30.04. за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто. В чл. 60, ал. 1, изречение 2 ЗМДТ тази отстъпка се предоставя на всички извършили плащания до 30.04., поради което необосновано и незаконосъобразно се явява изискването отстъпката да обхване лицата платили от 01.03. Обосновани са изводите и по отношение на разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 4, в частта по т. 12, т. 13 от Наредбата. В т. 4 е предвидено, че облекчение се ползва от лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10, т. 12, т. 13 на приложение 4 от Глава втора, раздел V от ЗМДТ, като заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място. Съгласно чл. 60м, ал. 1, т. 4 ЗМДТ облекчението от 50 на сто е предвидено само за лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10 на приложение 4, поради което правилно решаващият състав е счел, че текстът на разпоредбата в частта т. 12, т. 13 противоречи на закона. По изложените съображения и по изложени в оспореното решение съгласно чл. 221 ал. 2 предл. последно от АПК, решението на Административен съд Перник като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение