Решение № 8601 от 18.9.2023 г. на ВАС, III о.

З. Славчев е подал касационна жалба срещу решение 3893/10.06.2022 г. по адм. дело 1356/2022 г. по описа на Административния съд град София, с което е отхвърлен предявения от него срещу Столичната дирекция на вътрешните работи иск за заплащане на обезщетение в размер на 500 лева за неимуществени вреди, търпени в периода 07.11.2017 г. 08.11.2017 г. от незаконосъобразна административна дейност на служители на Четвърто районно управление при Столичната дирекция на вътрешните работи, които допуснали лоши битови условия в помещението за задържане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което предявеният иск да се уважи и да се присъдят направените разноски. Столичната дирекция на вътрешните работи е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Административният съд установил, че със заповед на полицейски орган при Четвърто районно управление Столична дирекция на вътрешните работи, на 7.11.2017 г., в град София, З. Славчев бил задържан в 15.00 часа за срок от 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР, поради данни за извършено от него престъпление по чл. 354а НК. Задържаното лице било освободено на 08.11.2017 г. в 10,00 часа. С постановление на прокурор при Софийската градска прокуратура З. Славчев бил задържан отново за 72 часа. Заповедта за задържането на ищеца за срок от 24 часа, издадена от полицейски орган, не била обжалвана и влязла в сила. От правна страна съдът приел, че искът е недоказан. Пряка последица от издаването на заповедта за задържането на З. Славчев били осъществените във връзка с нейното изпълнение фактически действия по задържането на лицето, отвеждането му в сградата на полицейското управление и настаняването му в специално обособено помещение. Въпреки даденото му указание, ищецът не представил доказателства за твърдените от него лоши условия в арестантското помещение, заради които твърди, че понесъл неудобства и физически дискомфорт. Съдът изтъкнал, че наличието на незаконни действия или бездействия на администрацията, свързани с отсъствието на нормална жизнена среда в помещението, в което ищецът е бил задържан, не може да се презумира въз основа на съдебни решения по други дела и доклади на Комитета за предотвратяване на изтезанията при Съвета на Европа, още повече, че тези общоизвестни доклади се отнасяли до местата за лишаване от свобода Освен това, дори и задържан при лоши битови условия, ищецът пребивавал в ареста няколко часа, поради което състоянието на дискомфорт, което твърдял, че е изпитал, не е било с достатъчна тежест и продължителност, за да подлежи на обезщетяване. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявения иск. Касационната инстанция намира, че административният съд е приложил точно процесуалните правила и материалния закон. Ищецът, който носи доказателствената тежест да установи обстоятелствата, съставляващи основание на исковата му претенция по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, не е ангажирал доказателства, че е пребивавал при лоши битови условия по време на престоя си в ареста на Четвърто управление на Министерството на вътрешните работи. Същевременно, както е отбелязал първоинстанционният съд, дори условията в ареста действително да са били неблагоприятни, краткото време, през което ищецът е бил поставен в такава среда, обуславя извод, че не е достигнат оня праг на суровост, при надхвърлянето на който задържаното лице търпи подлежащи на възмездяване неимуществени вреди. И в подадената срещу решението касационна жалба не се посочват грешки на съда при постановяване на обжалвания съдебен акт, а се цитират съдебни решения относно битовите условия в местата за лишаване от свобода. При отсъствието на нарушение на материалния закон, какъвто касационната инстанция не установи и при служебната проверка на постановеното решение, следва да се приеме, че то е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото в полза на Столичната дирекция на вътрешните работи следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд