Решение № 3480 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14591/2013 г.

Решение № 3480 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14591/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Веселин Асенов Христов от гр. Кърджали, чрез процесуалния му представител - адв. Хаджикулов, против решение № 92 от 10.09.2013 г., постановено по адм. дело № 89/2013 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против отказ, обективиран в решение рег. № 4267 от 18.06.2013 г. на началника на РУ "Полиция"- Ардино към ОД на МВР - гр. Кърджали. Жалбоподателят оспорва решението, като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - началникът на РПУ - Ардино не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение решаващият съд е отхвърлил жалбата на Веселин Асенов Христов срещу решение рег. № 4267 от 18.06.2013 г. на началника на РУ "Полиция"- Ардино към ОД на МВР - гр. Кърджали, с което на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие. За да постанови този резултат съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява съществуването на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заявителят не е обосновал по несъмнен начин необходимостта от придобиване на оръжие за спортни цели, тъй като липсват доказателства за постигнати значими спортни успехи или достатъчно данни за постигането им в бъдеще. Развил е и съображения, че при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд. При липсата на данни за извършвана спортна дейност в един по-продължителен период от време, както и данни за постигнати спортни успехи или за постигането им в бъдеще, правилно съдът е приел, че не е обоснована необходимост от придобиване на оръжие за спортни цели. Нещо повече, видно от доказателствата по делото касаторът е станал чл. на спортен клуб "Диана" на 29.04.2013 г., а заявлението за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за спортни цели е подадено на 15.05.2013 г. Горните обстоятелства водят до извод, че членуването в спортния клуб е по повод и във връзка с подаденото заявление за издаването на исканото разрешение, а не обратното. Първоинстанционният съд правилно е приел, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие за спортни цели. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателства изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Христов, е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за граждански цели по смисъла на чл. 6, ал. 3, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Релевираните с касационната жалба доводи преповторят оплакванията, поддържани пред първоинстанционния съд, които са подробно обсъдени в мотивите на оспореното решение, а възприетият извод за недоказана необходимост от придобиване на оръжие за спортни цели е законосъобразен и се споделя изцяло от настоящата инстанция. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високата степен на риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, изрично установени със закона. В противен случай разрешителният режим, установен със специалния ЗОБВВПИ, би се превърнал в регистрационен, което противоречи на смисъла и целта на законовата уредба. Възприетото от решаващия съд тълкуване е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт общественозначими дейности. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на Административен съд Кърджали, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,