Решение № 6908 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9505/2008 г.

Решение № 6908 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9505/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Г. Дишев в качеството му на пълномощник на Веселин Георгиев Константинов и Ралица Георгиева Константинова срещу Решение № 397 от 9.06.2008 г. постановено по адм. дело № 2044/2004 г. от Варненският окръжен съд. В жалбата се сочи, че решението е необосновано и противоречи на материалния закон и се иска неговата отмяна, както и решаване на спора по същество. Ответникът - областният управител на област с административен център Варна не взема становище. Процесуалният представител на ВАП пледира за неоснователност на касационната жалба и излага подробно и аргументирано становище в тази посока. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение жалбата на Веселин Георгиев Константинов и Ралица Георгиева Константинова против мълчаливия отказ на областния управител на област с административен център Варна да се произнесе по заявление вх. № РД-04-9400-329 от 27.09.2004 г. е отхвърлена, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че исканията за обезщетяване по реда на реституционния закон - ЗОСОИ, с посочване на избрания начин на обезщетяване, следва да бъдат подадени в едногодишен срок от влизането на закона в сила, т. е. до 23.11.1998 г., който срок е преклузивен и с изтичането му правото се погасява. В случая искането е заявено през 2004 г. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че правото на жалбоподателите да искат обезщетяване по реда на ЗОСОИ е погасено, административният орган по тази причина не е разполагал с компетентността да разгледа и да се произнесе по заявлението на Веселин Георгиев Константинов и Ралица Георгиева Константинова, поради което оспореният мълчалив отказ се явява правилен и законосъобразен. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съдът е събрал всички относими към правилното решаване на спора доказателства. Обсъдил ги е в тяхната цялост и във връзка с възраженията на страните. Изяснил е напълно фактическата обстановка и е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Законът за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти е приет в изпълнение на чл. 3, ал. 3 от Закона за възстановяване на собствеността върху някои одържавени имоти (ЗВСВОНИ) и е влязъл в сила на 21.11.1997 г. Този закон е специален и предвижда реда и условията за обезщетяване на собственици, или правоприемници на собственици на имоти, одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 от ЗВСВОНИ, които не могат да им бъдат върнати реално, защото са станали публична собственост на държавата или на общините, придобити са добросъвестно от трети лица, или върху тях са извършени, при спазване на действащото законодателство, строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане. С разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от същия закон законодателят е предвидил срок, в който правоимащите да заявят своите претенции - една година от влизането на закона в сила пред съответния компетентен да разгледа претенцията административен орган. В случая, както правилно е приел и решаващия съд, този срок не е бил спазен, поради което изводите му, че правото на касаторите да искат обезщетяване по реда на ЗОСОИ е погасено, са правилни и се споделят и от настоящия съдебен състав. Всякакви претенции, които не са заявени пред органите, посочени от чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОСОИ - министъра или ръководителя на ведомство, който упражнява правата на държавата в търговски дружества, в активите на които са включени имуществата по този закон или областните управители - във всички останали случаи, не могат да се приемат за искания по реда на ЗОСОИ. Ето защо и правилно съдът е приел, че искането вх. № 11172 от 04.08.1992 г., подадено пред поземлената комисия за възстановяване на собствеността върху имота, предмет на претенцията, не може да се приеме за надлежно искане по реда на ЗОСОИ, тъй като е направено преди влизането в сила на последния и не пред компетентния административен орган. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,