Решение № 4446 от 10.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3074/2016 г.

Решение № 4446 от 10.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3074/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби, подадени от Национална агенция по приходите гр. С. и А. Г. П., с. Л., обл. С., срещу Решение № 7601/04.12.2015 г., постановено по адм. дело № 4044/2015 г. по описа на Административен съд С. град. Национална агенция по приходите гр. С. обжалва решението в частта му, с която са уважени предявените против нея искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и е осъдена да заплати разноски по делото, като счита същото за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, по изложени съображения в жалбата. Претендира отмяна на решението в обжалваната му част, като се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят изцяло. А. Г. П. обжалва решението в частта му, с която са отхвърлени предявените от него искове за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че в обжалваната му част решението е неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за което са изложени съображения. Претендира се отмяна на решението в тази му част, като вместо него се постанови друго, с което се уважат предявените искове изцяло. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно в обжалваната от всяка част, поради което са допустими. Производството пред административния съд се е развило по исковата молба на А. Г. П., против Национална агенция за приходите /НАП/, гр. С., с която е предявил обективно съединени искове за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от отменени разпореждания на публичен изпълнител при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ гр. В. Търново и решение на директора на ТД на НАП В. Т.. Претендира обезщетения за причинени имуществени вреди: в размер на 12812.77 лева, законна лихва по забавено плащане на парично задължение от ответника; в размер на 10871.68 лева, заплатено консултантско възнаграждение - защита и съдействие срещу незаконосъобразни актове на НАП и в размер на 7248 лева, заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист, по вменено му от ответника задължение с отменен административен акт. Претендира обезщетяване и на причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинено безпокойство, напрежение и чувство на безпомощност срещу произвола на публичните изпълнители. С обжалваното решение Административен съд С. град е уважил частично предявеният иск за обезщетяване на вреди, произтичащи от забавено изпълнение на парично задължение и изцяло този за обезщетяване на вреди от заплатена недължима държавна такса за издаване на изпълнителен лист, като е приел, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - причинени са вреди, които са в пряка причинна връзка от отменени като незаконосъобразни административни актове. Отхвърлил е изцяло предявените искове за обезщетяване на причинени неимуществени вреди и за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено консултантско възнаграждение срещу незаконосъобразни актове на НАП и частично този за забавено изпълнение на парично задължение, като неоснователни. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. По делото се претендират вреди от отменени след обжалването им по административен ред като незаконосъобразни разпореждания на публичен изпълнител - за присъединяване на изпълнителни титули и за разпределение на постъпили суми, както и от частично отменено по съдебен ред решение на директора на ТД на НАП В. Т.. Правилно е прието в обжалваното решение, че са налице законовите предпоставки за обезщетяване на причинените на ищеца вреди, основани на отменено разпореждане на публичния съдебен изпълнител, с което е отказано присъединяването му като взискател, съответно на разпореждането, с което е извършено разпределение на постъпили суми без да е извършено удовлетворяване на негово привилегировано вземане. В пряка причинна връзка от незаконосъобразните актове на публичния съдебен изпълнител ищецът е получил със забава дължимата му се сума. Неправилно е прието обаче в обжалваното решение, че обезщетение се следва от датата на решението на директора на ТД на НАП В. Т., с което е отменено разпореждането на публичния съдебен изпълнител, съдържащо отказ да бъде присъединен ищеца като взискател, при позоваването на т. 4 от ТР № 3/2004 г. ОСГК. В случая законната лихва върху сумата, която е преведена на ищеца със забава поради незаконосъобразен акт на публичния изпълнител определя размера на дължимото се обезщетение, при което посочената т. 4 от ТР № 3/2004 г., касаеща момента на дължимост на законната лихва върху сумата на обезщетението е неприложима. Налице е забава за изпълнение, изплащане на вземането на ищеца от страна на органи на ответника с 69 дни, период от момента на неправилното разпределение до реалното получаване от ищеца на дължимата му се сума, при което реално причинените вреди възлизат на сума в размер на 11 903.78 лева, установен от заключението на назначената по делото експертиза, в който размер предявеният иск е основателен. Като неправилно решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск в размер над присъдения, до посочения от 11 903.78 лева следва да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи и за сумата 5956.67 лева. Правилно с обжалваното решение е отхвърлен предявеният иск за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в заплатено възнаграждение по договор за консултантски услуги във връзка със защитата на Попов против отменени актове на ораните по приходите, на чиято отмяна се основават вредите по делото. В случая ищеца, за когото е доказателствената тежест не е ангажирал доказателства, установяващи твърдяното причиняване на вреди в претендирания размер, съставляващи заплатено консултантско възнаграждение за нуждите на и в хода на проведените административни и съдебни производства. Причинната връзка между отменения акт и вредите, като негова пряка и непосредствена последица не се презюмират, а подлежат на доказване в производството пред съда, което не е сторено от страната, върху която лежи доказателствената тежест. По делото не се установява изпълнение на договора за консултантски услуги от страна на консултанта, чрез извършване на дължимите се по него действия, относими към производството по обжалване и отмяна на публичния изпълнител и на орган по приходите - липсват каквито и да е данни за реално извършена услуга, предмет на този договор. Наличието на договорено и заплатено възнаграждение не основава твърдяната от касационния жалбоподател причинна връзка между претендираните за обезщетяване разходи и незаконосъобразността на административните актове, при недоказване на относимостта на извършения разход към отмяната им, при което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Както правилно е прието в обжалваното решение, тези разноски не са и претендирани и в развилото се съдебно производство по обжалване на решението на директора на ТД на НАП В. Т.. Освен това, заплащането на договорното задължение е сторено от ищеца в качеството му на ЕТ "А. Г. П.", при което е налице разход за предприятието на търговеца, а не такъв на ищеца като физическо лице. По изложените съображения обжалваното решение в тази му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Неправилно е прието в обжалваното решение, че предявеният иск за заплащане на обезщетение в размер на 7248 лева, заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист е основателен. Тази вреда се основава на отменено по съдебен ред решение на директора на ТД на НАП В. Т. в частта му, с която след постановено присъединяване на ищеца Попов като обезпечен кредитор в производството по принудително изпълнение е вменено задължение на публичния изпълнител разпределение на дължимите се суми да се извърши след представяне на изпълнителен лист, удостоверяващ правата на ищеца. В отменителното си решение съдът е постановил, че след присъединяването на Попов следва да се пристъпи към незабавно разпределение на имуществото на длъжника с участието на ищеца като заложен кредитор. Вредата следва да е пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен административен акт, противоправното поведение директно следва да я предпоставя без намесата на други фактори на въздействие. В случая е извършен разход за издаване на изпълнителен лист по волята на ищеца, преди да е влязъл в сила административния акт, на чиято незаконосъобразност основава причинената вреда, който акт му вменява представяне на изпълнителен лист в производството пред публичния съдебен изпълнител. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, ако увреждането е причинено поради изключителна вреда на пострадалия, обезщетение не се дължи. По изложените съображения обжалваното решение в тази му част се явява неправилно, като постановено в нарушение на закона, което налага отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният иск за сумата 7248 лева, внесена държавна такса за издаване на изпълнителен лист се отхвърли като неоснователен. Неоснователна е касационната жалба на Попов против решението в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявения иск за причинени му неимуществени вреди. Твърдяните в исковата молба неимуществени вреди, претендирани като произтичащи от отменени актове на публичен съдебен изпълнител и директор на ТД на НАП В. Т. не са доказани в съдебното производство, което доказване е в тежест на ищеца. От показанията на разпитания по делото свидетел не може да се направи обоснован извод за претърпени от ищеца конкретни вреди, тези посочени в исковата молба, които да са непосредствена последица от издаването на отменените актове, а други доказателства за установяването им по делото не са ангажирани. От тези показания, както правилно е приел първоинстанционния съд, не се установява надлежно обективното състояние на ищеца, посочено в исковата молба, което обективно състояние да обуславя основателност и доказаност на претенцията. Следва да се отбележи, че изразеното в исковата молба недоволство, произтичащо от субективно възприето от ищеца неизпълнение на задълженията на администрацията по принцип, не налага извод за основателност на предявения иск, доколкото излиза извън рамките на понятието "справедливост" по смисъла на закона и не подлежи на обезщетение. Основателна е жалбата на Национална агенция по приходите против решението в частта му, с която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца, тъй като от доказателствата по делото не се установява такова реално да е заплатено. Не е представен договор за правна помощ, сключен между ищеца и пълномощника му делото, установяващ размера и начина на плащане на адвокатско възнаграждение, съгласно изискването на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Посоченото в представеното по делото пълномощно, че е заплатена сума в размер на 1550 лева не основава реално направени разноски, при едностранното му подписване от ищеца и несъдържащо изискуемото се от закона договорно съдържание. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която на ищеца са присъдени разноски в размер над 160 лева - внесена държавна такса и депозит за изготвяне на експертиза, до присъдения такъв от 672.33 лева. С оглед резултата от делото искането на жалбоподателя Попов за присъждане на разноски по настоящето дело е неоснователно. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение