Решение № 7885 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16516/2013 г.

Решение № 7885 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16516/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Аркони Дженерал" ЕООД, гр. София срещу Решение № 6282/17.10.2013 г., постановено по адм. дело № 3692/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 2101109305/9.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с Решение № 526/12.03.2012 г. на директора на Дирекция" ОУИ" в частта, с която на същото не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Крами КМ" ООД. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че ангажираните по делото доказателства установяват реалното осъществяване на спорните доставки, като в подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него отмени РА, ведно с присъждане на осъществените разноски в първоинстанционното и касационното производство. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, в о. с. з. оспорва нейната основателност и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - София град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 2101109305/9.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с Решение № 526/12.03.2012 г. на директора на Дирекция" ОУИ" в частта, с която на същото не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Крами КМ" ООД, с предмет на доставките - СМР по договор. Осъществявайки дължимата проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обоснованост и в съотвествие с материалния закон. Този извод е формиран при следните релевантни фактически констатации: Основната дейност на ревизираното лице за периода е проектиране за обслужване в строителството, ремонтни и строително-монтажни работи, инсталационни работи, обзавеждане на жилища, обществени, селскостопански и промишлени сгради и др. Като негов подизпълнител през 2011 г. е наето "Крами КМ", ЕООД, гр. София, издало спорните фактури. Съобразно кредитираното от съда заключение по проведената СТЕ, на провереният обект са изпълнени СМР, но експертът е посочил, че не може да прецени дали те съответстват на фактурираните работи поради липсата на актове, обр. 19 и актове за скрити работи, документиращи извършването им. Въз основа на възприетото заключението на вещото лице по ССчЕ, решаващият състав е приел, че спорните доставки са надлежно осчетоводени от получателя, а проверка при "Крами КМ" ООД не е извършена поради липса на възможност за осъществяването на контакт с негов представител. След като е осъществил съвкупен анализ на ангажираните доказателства, съдът е счел, че не е установената кадровата и техническа обезпеченост на доставчика за изпълнение на фактурираните СМР, не е конкретизиран видът на същите и обекта, в който те са осъществени, в резултат на което е достигнал до извода, че не е доказано реалното извършване на доставките и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит за тях законосъобразно не е признато от органа по приходите. Настоящият състав намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че ангажираните доказателства обосновават извод за обективното осъществяване на спорните доставки. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка." Относимо в конкретния случай е и тълкуването, обективирано в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. СЕС сочи, че тази преценка е правна, поради което изводът на съда за наличие на измама или злоупотреба може да се основава и на данни, предоставени за пръв път в съдебното производство, без с това да се нарушава забраната за reformation in pejos. В случая, както в хода на ревизионното, така и в рамките на съдебното производство касаторът не е ангажирал никакви доказателства, въз основа на които да се конкретизира обекта, в който са изпълнени фактурираните СМР, както и да се уточни техния вид и количество, а приложените от експерта по СТЕ копия от договори и констативни протоколи не са заверени за вярност по реда на чл. 183 от ГПК вр с § 2 от ДР на ДОПК и не следва да бъдат кредитирани. Дори и да не бяха налице предпоставките същите да се изключат от доказателствата по делото, то следва да се посочи, че в тях също не е конкретизиран обектът, за който са договорени и приети СМР, нито строителните работи са индивидуализирано по видове, количество и цена. С това на практика е осуетена възможността да се формира еднозначен извод за предмета на спорните доставки, респективно същият да се съпостави с констатираното на място от експерта по СТЕ. Противно на аргументите на касатора, сами по себе си издадените фактури, редовното им осчетоводяване и плащанията по тях не обуславят извод за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. При неустановеност на реалното осъществяване на фактурираните СМР и липса на други косвени доказателства за преддоговорни отношения между страните, за възникнали облигационни правоотношения относно извършване на СМР на конкретен обект и престирано изпълнение, следва да се приеме, че не е било възможно ревизираното лице да не знае, че доставките са привидни като неосъществени от издателя на фактурите. Съзнателното участие в нереални доставки изключва добросъвестността на получателя по тях и следващата от нея защита, гарантирана от принципите на правна сигурност и оправданите правни очаквания. Установените обективни данни сочат на дължимо познание на получателя, че сделките, с които обосновава правото на приспадане, са част от измама, поради което законосъобразно органът по приходите е отказъл признаване на право на данъчен кредит по тях. Достигайки до същия краен правен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като това вече е сторено от първоинстанционния съд до размера, предвиден в чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,