Решение № 2589 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11616/2008 г.

Решение № 2589 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11616/2008 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на началника на Дирекция за национален и строителен контрол (ДНСК) гр. София против решение № 646 от 7.07.2008 г., постановено по адм. д. № 1623/2008 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли отмяната му и постановяване на ново решение, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът Румен Асенов Милев оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски, направени пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-16-001/28.02.2008 г., издадена от началника на ДНСК, с която на Румен Асенов Милев е наложено дисциплинарно наказание "понижение в ранг за срок от една г.". За да постанови този резултат Административен съд София град е направил извод за нарушаване на императивното изискване на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл., тъй като приемането на писмените обяснения на служителя било извършено преди нарушението на служебните задължения да бъде установено и изяснено от фактическа страна. Устните обяснения и изслушването на жалбоподателя касаели друго нарушение. Съдът е посочил, че устни обяснения са поискани от служителя със заповед № 13-058/14.12.2008 г., в която е записано, че се искат във връзка с образувано, със Заповед № РД-13-024/24.01.2008 г. на началника на ДНСК, дисциплинарно производство срещу Румен Милев. Дисциплинарното производство във връзка с издаване на оспорения административен акт е образувано със Заповед № РД-13-493/21.12.2007 г. Съдът е посочил, че писмените и устните обяснения следва да се съберат след приключване на производството пред дисциплинарния съвет, в края на дисциплинарната процедура, което в случая не било направено. Прието е, че служителят не е запознат с решението на дисциплинарния съвет, като за пръв път в дисциплинарното производство са направени конкретни констатации във връзка с неизпълнение на негови служебни задължения, с което било нарушено правото му на защита да възрази срещу тези констатации. Съдът е приел, че при издаването на оспорената заповед е нарушено и изискването на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Органът по назначаването е разбрал за извършеното дисциплинарно нарушение на 21.12.2007 г., когато е издадена заповедта за образуване на дисциплинарното производство, служителят е ползвал 5 работни дни отпуск за периода 27.12.2007 г. - 4.01.2008 г., а заповедта за дисциплинарно наказание била издадена на 28.02.2008 г. При така установеното е направен извод, че срокът за налагане на дисциплинарното наказание е изтекъл на 26.02.2008 г., поради което заповедта била издадена в нарушение на чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). В обжалваното решение са изложени мотиви и по съществото на спора. Съдът е приел, че не е налице нарушение на служебните задължения от държавния служител, тъй като след като категорията на строежа е определена в разрешението за строеж, което е влязло в сила, то проверката на досието не би довела до друг извод относно категорията на строежа. Посоченото е, и че издаването на разрешението за ползване от некомпетентен орган не може да се вмени във вина на жалбоподателя. Изводите на съда за допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 93, ал. 1 и чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. са незаконосъобразни. Видно от приложената заповед от 14.12.2007 г., е че на Милев е разрешено да ползва пет работни дни платен годишен отпуск, считано от 27.12.2007 г. до 4.01.2008 г. За посочения период сроковете за налагане на дисциплинарното наказание не са текли съгласно правилото на чл. 94, ал. 3 от ЗДСл., поради което изводът на съда за нарушение на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. са в противоречие с материалния закон. Спазена е и процедурата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Със заповед № РД-13-065/20.02.2008 г. (л. 26) е наредено дисциплинарния съвет да образува дисциплинарно дело срещу Румен Асенов Милев. В заповедта е констатирано, че от Милев са поискани писмени обяснения и такива са представени на 11.01.2008 г. и устни обяснения, които са дадени пред началника на ДНСК на 18.02.2008 г. Протоколът от изслушването на служителя е приложен като доказателство по делото. Жалбоподателят в първоинстанционното производство изрично е заявил, че не оспорва писмените доказателства, приложени в административната преписка. Ето защо изводът на съда за нарушаване на правилото на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. е незаконосъобразен и е в противоречие със събраните поделото доказателства. Незаконосъобразен е и изводът на съда, че процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. следва да бъде изпълнена след решението на дисциплинарния съвет, когато са изяснени всички факти и обстоятелства относно дисциплинарната отговорност на служителя. Законодателят изисква дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства, без да поставя условие това да стане след вземане на становището на дисциплинарния съвет. Основното е това да стане в хода и за целите на образуваното дисциплинарно производство, като исканите обяснения да са във връзка с извършеното дисциплинарно нарушение. Решението на дисциплинарния съвет по същество представлява становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание. Дисциплинарнонаказващият орган е длъжен да изпълни процедурата по чл. 96 от ЗДСл., но становището на дисциплинарния съвет не обвързва първия и не го задължава да наложи или не дисциплинарно наказание. Изводите на съда, че жалбоподателят не е извършил нарушенията, описани в заповедта за дисциплинарно наказание, са законосъобразни. От обстоятелството, че държавният служител е изготвил проект за издаване на заповед за назначаване на Държавна приемателна комисия в същия ден, в който преписката му е била разпределена не може да се направи извод, че същият не е проучил преписката в т. ч. и категорията на строежа. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че строежът е втора категория с оглед критериите, регламентирани в Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. В представеното разрешение за строеж е отбелязано, че обектът е трета категория. Не е представена заповед № РД-09-50-20/5.01.2004 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в разрешението за строеж, описана в съставения протокол обр. 16, както и каквито и да било доказателства, установяващи, че обектът е бил от втора категория. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК и е указал на административния орган, че следва да ангажира доказателства, установяващи наличието на фактическите основания за издаване на оспорената заповед, което не е направено. Съгласно чл. 220 от АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Непълнотата на доказателства не е основание за отмяна на обжалваното решение. Фактът, че началникът на Столична ДНСК е издал разрешение за ползване на строежа, без да има материалната компетентност за това, също не може да се вмени във вина на Милев. Разрешението за ползване е издадено въз основа на протокол обр. 16 на Държавната приемателна комисия, на която Румен Милев е бил председател. В посочения протокол изрично е записано, че строежът е от трета категория, подписан е от всички членове на комисията, като изрично е отбелязано, че не са заявени особени мнения. Следователно евентуалното неправилно определяне на категорията на строежа от комисията и последвалото го разрешение за ползване, издадено от началника на Столична РДНСК не сочи на допуснато дисциплинарно нарушение от Румен Милев. Ето защо като е достигнал до извод, че жалбоподателят не е извършил, описаните в оспорената заповед, дисциплинарни нарушения Административен съд София - град е постановил законосъобразно решение, а доводите на касатора за противното са неоснователни. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон, поради което не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди ДНСК да заплати на Румен Асенов Милев направените разноски за касационната инстанция в размер на 200 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,